Помня първия ми учебен ден. Беше преди 22-23 години. Бях рус, с черно костюмче и държах един голям букет увит в целофан в ръце, майка, татко и брат ми бяха около мен. Всички се вълнуваха супер много, а в двора на училището цареше невероятен глъч. Помня огромния коридор, огромния чин и немалката раница, която до последно татко държеше в ръце да не ми тежи. Влезе началната ни учителка и започна да ни показва смисъла на света около нас, научи ни да четем, да смятаме, а в нас ме научиха на също много неща.
Времето минаваше и аз останах много тих, срамежлив и бях най-малкия по размери от всички в класа ми. Дойде края на осми клас и се преместих в ново училище. Там от първия ден помня Директора, учителката по информатика, тази по математика, по БЕЛ и т.н. Те всички за мен бяха Будители. Събуждаха в мен любопитството, желанието за знания и нуждата от такова, а аз попивах колкото можех.
След като завърших желанието за знание не спря. Започнах висшето си образование и помня добре първия път когато един от преподавателите ми каза “Недко – искаш ли да водиш часове тук в Университета?”
Това беше повратна точка в живота ми. Не знаех изобщо дали ще се справя, нямах идея как да говоря пред хора, дали ще мога да преодолея болезненото чувство да изляза пред толкова народ и още поне 10 неща. Получих огромната подкрепа от която имах нужда от моите родители и след един семестър по водене на два предмета видях, че желанието да предам знанията си на други е по-силно от страха ми да изляза пред тях.
И така до първата ми конференция, която беше катастрофална до последната такава, която мина далеч по-гладко. И във всяка моя лекция казвам защо го правя.
Правя го защото вярвам в предаването на знанията.
Никой от лекторите с които сме водили не го прави за пари. Нито за слава или лична изгода. Правим го за да споделим знанията си ако успеем да запалим поне един човек с това, което сме разказали, да провокираме умовете им.
Ние всички можем да бъдем будители. Можем да събуждаме понякога дълбоко заспалите фейсбук умове и да провокираме, да даваме без да искаме нищо обратно.
Нека всеки от нас буди колкото може повече хора около себе си, нека всеки дава. Защото колкото повече даваме в тоя наш занаят толкова повече ще вземем. Ще взимаме усмивки, нови колеги, нови знания и не на последно място – огромни дози вдъхновение.
Честит празник на народните будители.
