v 0.5 | A glimpse of happiness
Днес цял ден ми е едно ей такова:
И после ей такова:
Пуснах пост 200, после и малко писание около Zara Code Week 2017, смених галерията (най-накрая) с нещо по-адекватно и за последно – вече всеки нов пост ще бъде пускан автоматично и в twitter акаунта ми.
Александър Тодоров сподели и едно видео на Claudiu Draghia, изглежда полезно:
Мина втория ми за годината Code Week този път в Стара Загора само няколко седмици след Code Week Varna 2017.
Бях поканен от Венко Добрев, който е от ония суперактивни хора, които искат да правят света около себе си по-добър и не мрънкат, а действат. И понеже е и скромен ще опиша аз с какво се занимава – беше управител на Beehive за година и половина, два пъти е организирал Code Week Варна (като веднъж бях сред лекторите там), два пъти в Стара Загора, два Startup Weekend-а, бил е един от организаторите на TEDxStaraZagora, помага на брутално якия coworking space ZaraLab (Венко, ако четеш това прати малко снимки да покажем на хората колко яко е местенцето). Освен това започна нова образователна инициатива за мотивация на ученици и отделно младежи в неравностойно положение – “Аз и моят успех”. Опита се да направи нещата по-добри като работеше в община Стара Загора като младши специалист в отдел спорт, туризъм и младежки дейности и беше част от екипа писал кандидатурата за Европейски град на спорта 2017, която градът спечели. Сега работи като експерт в Агенция за регионално икономическо развитие – Стара Загора по два международни проекта с колегите – единият за иновации в МСП в селските райони, а другият за зелени обществени поръчки. Сигурно има и други неща, които пропускам.
Та – той беше една от причините да пропътуваме 300 км. Другата бяха останалите лектори, които бяха епични копелета, а на трето, но изобщо не на последно място – хората, които щяхме да срещнем там.
Тръгнахме в Събота, 21 Октомври от Варна и за съжление изтървахме откриването и голяма част от лекцията на Петър Петров “Android between Java and Kotlin“. Това, което видях беше интересно и сигурно много практично за Android devs. Лекцията беше много chill, както и повечето от лекциите от двата дни. За Пешо хубаво или нищо! Дори вече не помня от къде се познаваме, но като го представям на някого обикновено споменавам, че първо се е научил да свири на гъдулка (ей, винаги съм си мислил, че е гайда, деба!) и после да програмира.
Последва може би най-епичната лекция от събитието с най-епичния лектор – Oрлин Димитров, който тръгна да говори за “Свързаност на елементите на роботизираните системи“, но след десетата минута и зададени 5 въпроса смени темата и изкара на freestyle почти два часа пълни с хардуер и софтуер и хумор, а в края залата беше залята от мощната вълна ентусиазъм, която Орлин хвърля винаги, когато говори пред хора. Той е и един от виновниците да се запаля по микроконтролите последните седмици. (Орлине – ти ще отговаряш пред Златина защо съм си дал половината заплата за контролери!)
Последва почивка и след това дойде темата на Яна Славчева за чат ботовете, която не слушах много, защото си подготвях моята лекция и среда за изпълняването на тестовете. Тук нямам какво повече да напиша.
ИТ-ПОП-ИДОЛА Михаил Дучев известен сред своите приятели, колеги и врагове като Дучев, още по-известен като грамар-нацито на Интернета, бъг хънтъра на себеподобни, човека, който чупи всичко по пътя си и т.н. и т.н. Та той говори за Xamarin като се посмяхме, показа някои интересни неща и беше достойно (Дучев за 3 минути намери eastern-egg-а, браво :D) закриване на първия ден на Zara Code Week 2017.
Останахме да спим в Митака (Митак №2 всъщност), а преди това се събрахме на бърза и културна вечеря на местна кръчма (на която забравих името). Та там салатите бяха два типа – от 500 и от 1000 гр. Със Златина успяхме да смачкаме една 500 грамова с малко зор.
След като се правихме на културни за около 12 минути някой започна с първия виц и така до полунощ минахме от тъпи вицове, които всеки знае до най-дълбоките дебри на черния хумор. Беше абсолютно епично и още повече да говориш с такива хора, които имат толкова много неща да споделят (и хумора е само малка част от тях).
Прибрахме се и легнахме. На следващия ден аз бях с откриващата лекция.
Станахме в 7 и към 8:00 се замъкнахме в бизнес сградата в която щеше да се проведе събитието. Поръчахме по едно кафе и направих финални щрихи (тоест си донаписах презентацията :D) на презентацията (баси тъпото повторение), хората започнаха да се нижат един по един и в 10:30-10:40 излязох да говоря аз.
Минах набързо през основните неща, които казвам на лекциите си и се насочих към темата за сигурност. Разказах в известни детайли как да направим анализ на някакъв уеб ресурс, който в случая беше моя блог (не ми се искаше пак да чупим общинско/държавно on the fly), разказах за DVWA и накрая пуснах един dictionary attack към блога ми. Разказах малко за Google Dorks, a накрая имаше и малко performance testing с jMeter, за който не остана много време, че вече бях направил почти два часа.
Имаше доста дискусии и въпроси и се получи много cool цялата работа. Дори май бях и полезен.
След мен излезе Димитър Костов за да говори за Mobile scaffolding. Лекцията беше супер полезна и интересна, разказа доста неща и най-накрая научих какво е scaffolding. Също така беше и единствения лектор, който излезе и започна да говори за това, което прави от самото начало така, че да бъде разбран добре и от хора, които нямат никакъв опит в бранша. Получи се добра лекция.
Решихме след него да си ходим със Злати, но се оказа, че Митака и Тошко са към Варна и останахме за предпоследната лекция на Тодор Янков – “Интро в JavaScript”. Презентацията му беше web based с интеграции и най-вече – code snippet editor директно в нея.
Разказа ни за JS, react и направи един съвсем лек проект (взимаше JSON данни от weather provider и ги показваше на екрана). Имаше и супер много въпроси, дискусии и показа завидни познания по linux/zsh/vim.
Тръгнахме като ми беше терсене, че няма да чуем последната лекция на нашия домакин – Димитър Стефанов, който е backend developer в Big Mustache Game говори за “Grimm side of programming”. Самия той се занимава от безброй много години със C# .NET и MSSQL и разказа за C#, релационните база данни и концепцията клиент/сървър (това ми беше преразказано от Венко като каза, че лекцията е била доста добра).
Снимки – скоро.
И ето, че блога остаря, помъдря и след малко повече от три години чукна пост номер 200 (+164 draft-а…).
Първия ми пост е от 25 Май 2014. За това време блога живая на shared hosting в сървърите на SuperHosting, после го преместих на мой VPS кръстен marvin хостван на Vultr (Нико, Владо – благодаря за помощта и подкрепата!).
Да конфигурирам и мигрирам към marvin ми отне няколко дни и месеци fine tuning, покрай него форкнах един bash скрипт, който кръстих full-web-server-backup. Към него добавих няколко интересни опции и научих доста за bash/tar/etc. После последва и опита ми с цялата екосистема на WordPress – галерии, теми, кеширане, оптимизация, добри практики.
Научих се да споделям, писах няколко пътеписа, два live blog-а (за WordCamp Varna 2017 и ден първи от ISTA 2017), разказах за повечето си лекции, които съм водил последно време, споделях злободневните си преживявания, гледам често да пиша и “In other words” – разни интересни неща (бъгове, epic fails, инструменти, frameworks, новини, etc). Радвах се на всеки един коментар (макар и за момента да наброяват само 24), на всяка повдигната тема в страницата ми във фейсбук.
Когато бях на моето голямо вело пътуване тази година и спях в колата блогвах, споделях снимки и се чувствах страхотно.
Надявам се да има поне един човек, който го следи и му е интересно.
И както винаги – всякакви препоръки, идеи (за статии или коментар по вече написани) са повече от добре дошли.
Ваш,
Недко.
Aaaaand here we go again. Опитваш се да се логнеш като root на MacOS High Sierra с празна парола, натиснеш няколко пъти login и … влизаш.
В интересни времена живеем.
Още един комикс в колекцията – този на The Perry Bible Fellowship
Днес е голям ден – Злати ме открехна за съществуването на King 180! Препоръчвам.
И още – Джейм Лаурънс явно обича да плува, тича и кара колело. Може би малко по-вече от мен и вас. Всъщност е участвал и завършил успешно 50 Iron man-а в 50 щата за 50 дни. Това освен нечовешко е и крайно впечатляващо.
Зимата иде, зимата иде крещеше менингита чукайки по вратите на хората.
Тази зима реших, че е крайно време да взема четири нови гуми, че на година правим 20-25000 км, а със стари/втора употреба не става. Преди 2 месеца взех Continental Wintercontact TS860 88T 185/65 R15 и още си чакам снега да падне за да тествам, но при всички положения ще са по-добри от старите (които служиха вярно в нечовешки условия).
Тези дни се занимавам с Raspberry Pi B (съвсем първия Raspberry Pi) заедно с Adafruit 2.8″ TFT 320×240 и Pi Camera. Освен това правя и един интересен проект за домашен Weather Station с esp8266, но ще почакам да ми дойде bme280. Голяма гъзарийка се задава, stay tuned.
Новината на деня е, че излязоха видеата на OpenFest 2017, които могат да бъдат намерени тук:
In other news:
Докато втората статия за ISTA 2017 се готви малко загърбих блога.
От 14.11.2017 вечерта до 18.11.2017 г. вечерта бях в София с основна цел да посетя ISTA – една от малкото QA насочени конференции в страната. За нея в друг пост.
Във Вторник кацнах в 22 и нещо и вече ми се спеше. Бакшиша ми говореше някакви неща докато не стигнем в околията на МОЛ “Сердика”. Не разбирам аз ли ги предразполагам или просто има такива хора, но е крайно дразнещо това някой непознат да те занимава с глупостите си.
Видяхме се само с Виктор, че Катина и Алек си бяха легнали, поговорихме си малко за живота, строенето на къща и компютърджийски истории и си легнах.
На следващия ден сутринта се излюпих набързо и с бодра крачка тръгнах към офиса (около 40 минути пеш). Отидох там по-рано и част от колегите вече бяха там за да се видим преди работа, да поговорим простотии и т.н., общо взето – нормалните неща :)
За добре дошъл ми поднесоха две бири и беше трудно да ги скатая за да не личи от далече, че започвам сутринта с бири :)
Деня в Софийския офис на Немечек мина скандално – от всякъде колеги ме дърпаха да ме разпитват как съм, да си разказваме неща по проектите, простотии и т.н. и деня мина супер бързо (дори и успях да свърша няколко неща!).
Вечерта прекарах в приятели, видях се с порасналия Алек, говорихме си до късно и така.
Следващия ден отидох на ISTA 2017 няколко минути след като отвориха регистрациите и имаше немалка опашка. Организацията беше ок и с влизането видях доста познати лица. За останалото можете да прочетете предния ми пост.
Ден трети започна пак с ISTA, нови хора, нови лекции, много кафета, networking. Отказах се да пиша live blog, защото сметнах, че е безпредметно. За сметка на това сега довършвам ден втори от лекциите.
Прибрах се при моите приятели, поговорихме малко и стегнах багажите за място 2 в което щях да преспя един ден. То беше при сестрата и съпруга на Злати заедно с двете деца – Кати на малко над годика и Габи на няколко седмици. Беше приятно, легнахме почти навреме, а на следващия ден станах в 6 и нещо, защото голямата вече се беше наспала и дойде ред за храненето ѝ.
След приятен ден прекаран основно на закрито се сбогувахме, викнах такси (15 кинта) и директно към летището. Почаках малко, четох, дойде моя ред, влязох в самолета и си пуснах албума “You want it darker” на Leonard Cohen и тръгнах да чета. В самолета имаше малко изпълнения от пасажери, които се държаха тъпо със стюардесите, но иначе всичко мина гладко.
Във Варненското летище взех такси (10 кинта) и се отправихме с около 190 км/ч по магистралата и 100 в града към квартирата. След третата забележка към относително грубия шофьор пуснах оплакване към централата на Триум Такси и се разбрахме с 2 думи. Дано да му е за урок.
Прибрах се на топло при Злати и котарака Иво и най-накрая се наспах като хората.
Доста интересна и надъхваща реч относно бързото развитие на Expirian, която се занимава и с data analysis, няколко огромни цифри и ме накара пак да се замисля за сигурността ни онлайн. Това беше един страхотен пример как се води презентация пред хора – много добър начин на изразяване, слайда с данните беше представен по правилния начин (а не да се изчете всичко дословно), посланието от презентацията стигна до (повечето от) нас.
Людмила говори за качеството, за quality measurements, non-measurable quality и best practices, говори доста за компанията в която работи. Споменава за това, че използват SonarQube. Като цяло лекцията е много основна и не научих много нови неща от нея.
И формулата за успеха на PaySafe е: V x D x F > R (Vision x Discomfort x First steps x Resistance). Ако това ви свърши работа намерете Любмила и я черпете едно.
Лекцията приключи 20 минути по-рано и имах време да вляза към края на:
Мартин Харизанов ни говори за сигурността в IoT и разказва за векторите на атака (които по дефиниция са почти същите както и на други real-world системи) като brute force, DDoS, после за превенция – client/server/OS updates, FOTA (firmware-over-the-air), monitoring и т.н. Накрая пак ни напомни, че абсолютно сигурни системи няма (може би освен тези, които са offline?). След това поговори за Big Data в IoT. Каза, че CISCO са излезли с доклад, че до 2020 година ще има около 20 милиарда неща (игра на думи от internet of things). Forbes пък са предвидили, че IoT трафика ще достигне 600 ZB (600 трилиона гигабайта) през 2020.
Note – тук отварям една голяма скоба:
Мартин обръща внимание на данните и трафика, които IoT могат да генерират. Всички ние взимаме трафика за нещо не толкова важно, но истина е, че той трябва да се пести. Разказа ни също и за няколко неща, които могат да ни помогнат като например това, че не всички данни трябва да се запазват и измерват, може да използваме агрегация (статия за data aggregation от IEEE), “Cold” data (или данните, които не са ни наистина нужни или използваме прекалено рядко) и т.н. Даде пример как няма нужда да измерваме температурата в стаята ни през 30 секунди, например. Какво ще се случи за толкова време? Помогна ми да взема решение за home automation-а, защото се чудих дали 2 минути са ок за измерване, но може дори и на повече.
Александър говори основно за pariwaise testing, installation testing и спомена, че за автоматизация на инсталациите използват Anaconda.
Разказва за спецификите на тестване на инсталатора на RedHat – симулация на iSCSI (с и без authentication) например, за това как един тест кейс може да продължи по 30 минути.
Говори за оптимизиране на test matrix (нещо за което трябва да прочета повече). Освен това трябва да си припомня и повече за pairwaise. За големи test suites и направен правилно може да даде впечатляващи резултати.
В общи линии разказа, че използва 3 tiers – първия е набор от тестове, който намира около 30% от всички логнато бъгове, втория набор е от всички тестове, които ползва (още около 30% от намерените бъгове са от тях) и 30% са от exploratory testing. Останалите 10% са дефекти (4 critical) – 1 firmware dependent, 1 corner case в s390x (не може да се закачи правилно по NFS, hidden dependency и разлика в работата на IPv6 иIPv6) и третия в недостатъчно тестване (human error).
В извод pairwaise има доста силни страни така, че трябва да бъде използван от нас често и мъдро за да намалим броя на нашите test cases без да афектираме качеството.
Обедна почивка – време за networking, хапване, кафе и дойде време на:
Забавния Laurent Bugnion с интересния швейцарски акцент започна с историята за computing_а отзад-напред – със старите лентови карти, огромни комютри и т.н.
После мина на Blockchain:
Следваща точка беше cloud computing (напомни ми на онзи лаф, че не качваш на cloud, а на компютъра на друг човек). Спомена Azure, OneDrive, Amazon Cloud Services и накрая – “Абе и Apple май имат някаква такава услуга, но …” и се засмя :D
Спомена за serverless computing (помните ли Силиконовата долина и идеята им за разпределено изчисляване (decentralized computing)?). (последните няколко знака заприличаха на някакъв извратен regular expression :D ).
Направи и малко демо с Cortana (като първия път фейлна :D) за времето, да му напомни нещо и накрая интересното беше “Като се прибера ми напомни да направя еди си кое”. Имаше и tell me a joke и хумора беше трагичен :) Следващата част на лекцията беше за AI/ML (Artificial Intelligence, Machine Learning). Едно нещо не ми хареса – каза, че ще направи serverless demo, но после каза – “Upload-ваме това на сървъра”. Това е тъпо и ще прочета малко за тяхната идея за serverless и ще видим каква е тяхната дефиниция.Та – направи един пример в Azure cognitive services с blob upload event (тови е event при upload на снимка в нашия случай) успя да прочете нещо надписано на ръка. Успя от две свои снимки с Emotion API да разпознае емоцията на лицето си с доста добра точност. Дойде ред на Augmented reality (пример беше Pokeymon Go) и Virtual Reality (напълно виртуална реалност, рендирана от някакво изчислително устройство). Спомена с и известна надсмешка за Google Cardboard glasses (които по дефиниция са супер евтини, мисля $2 и после почти директно ги сравни с VR на Acer) и HoloLens и mixed reality (смесена AR и VR – практически можем да взаимодействаме с реалния свят смесен с виртуална реалност).Показа и забавно демо с един космонавт над публиката. HoloLens заби само веднъж, а стрийминга беше ужасно бавен. Сигурен съм, че ползва 2.4 GHz мрежа. И пак Apple reference като спря stream-а – “Can you turn off your phones?” :D Показа едно тъпо демо с едни кубове и после дойде някакво абрусдно добро демо за планиране на индустриални структури упралвяемо с глас и жестове (добави кран/махни кран/покажи информация за този кран). Презентацията и кода можете да видите тук.
До момента най-забавна/приятна/интерактивна лекция.
В почивката имах възможност да се запозная с Алекс Тодоров, който е супер активен в нашата сфера и поддържа един от най-интересните блогове за QA в България – http://atodorov.org/ а след това и се запознах (най-накрая!) с Виктор Славчев – още един страхотен лектор и блогър. Нещата му можете да видите тук – http://mrslavchev.com/
Двамата лектора изглеждат интересни и разказаха защо е ок да работят върху / разработват open-source проект.
До момента разказаха основно за МусалаСофт. След това заговориха за smart home и споменаха OpenHab и SmartHome.Продължават да говорят основно за Мусала.
Разказаха как са убедили борда на директорите, че имат нужда от opensource проект по който да работят и в момента по него са включени 10+ програмистра (full-time) и един Senior Dev (part-time mentoring).
Описали са доста документация, доста unit тестове и са метнали тежките задачи. После е последвал static code analysis, работа по интеграцията с различни устройства и разбира се са вложили вътрешните си, вече утвърдени процеси в разработката.
Малко разпиляна ми дойде лекцията така, че на TL DR – пичове са решили да се занимават с open source, харесали са си smart home идеята, убедили са мениджмънта, че ще е яко ако имат такъв проект и с времето са набавили 10+ човека, които работят за проекта постоянно. И нещо важно – казаха, че по-неопитните хора, които първо са минали през този opensource проект са се интегрирали много по-бързо и по-качествено във фирмената инфраструктура работейки по комерсиалните проекти.
Започва с това, че има куче и че е от Добрич. Оставам до края на лекцията! Учи за PhD и води университетски класове (не каза къде).
Започва със самото начало, защо SCRUM е важен, какво прави един scrum master и т.н. Разказа как в началото на agile stuff всичко е било self-organizing team и как е минало доста време докато се оформи нуждата на отделен човек, който да работи като scrum-master.
Scrum master as a teacher:
Scrum Master Evolution Model:
Явор разказа с голямо въодушевление и страст за това, което прави. Разказа как не се прави вече:
Yesterday’s IT projects:
И как се прави сега:
Today’s IT projects:
Обясни ни за това, че има два подхода към сигурността:
Спомена и за Chaos Monkey.
Защо автоматизирането на security тестовете е трудно:
What other people use:
Demo time:
Това беше края на ден първи. Имах удоволствието накрая да се запозная лично с the Microsoft dude и с Явор и побъбрихме мъничко. Беше много приятно да видя, че извън сцената хората са си същите – без много взимане на сериозно, много приятелско и тополо отношение.
Stay tuned за ден втори :)
Когато преместих вече античния nasam.be на marvin имах един основен проблем свързан с прехода между apache2 и nginx и това беше, че nginx не поддържа .htaccess (повече можете да прочетете тук и тук). Там (почти) всичко е организирано в sites-avialable/ профила на сайта, който хоствам и грозните линкове, които Joomla генерира (от типа на https://nasam.be/index.php?option=com_content&view=article&id=183:qa-test-types&catid=53:software-testing&Itemid=167) с един ред и един рестарт станаха по-прилични (https://nasam.be/kompyutarni/software-testing/qa-test-types.html)
Промяната е в /etc/nginx/sites-avialable/project_name:
location / {
try_files $uri $uri/ /index.php?$args;
}
Или добавяме в основната location / {} директива точно преди затварящата къдрава скоба следния ред:
try_files $uri $uri/ /index.php?$args;
Следва рестарт на nginx, сменяне на настройките в Joomla да се използва mod_rewrite и това е :)
Искам да отбележа, че това не е специфично Joomla! или WordPress решение, а универсално. Ако имате каквато и да е система, която използва rewrite на линковете това решение би трябвало да ви свърши работа.
Най-накрая ще присъствам на ISTA 2017 на 16.12 – 17.12.2017 г. в Sofia Event Center! Последния път бях на ISTA 2013 и от тогава насам трима работодатели са обещавали, че ще отида и така и не отидох. Явно изкарах късмет със сегашните, защото попитах и получих одобрение за няколко часа.
Те така – ISTA е една от много малкото QA конференции, които се провеждат в България. Тази година цифрите са още по-впечатляващи – 3 последнователни трака, повече от 30 презентатора, над 750 присъстващи и билет само за 123 евра. Ще има бая интересни неща и ще опитам да направя live blogging както направих за WordCamp Varna 2017 пък да видим какво ще стане.
Ако ще участвате и вие пишете да се видим там.
P.S. Писах на отганизаторите за един малък бъг на сайта им, да видим дали няма да ме напсуват :)