Skip to content

Сутрешно каране до Аладжа Манастир

Снощи се хванахме на бас със Злати, че днес няма да мога да отлепя за сутрешно каране и аз загубих :)
Станах в 6.30, докато се натуткам и приготвя стана 7 и нещо. Маршрута беше Варна – Аладжа Манастир – Виница – Варна или общо 26 км и две изкачвания – едно на т.нар. Дървен мост (от входа на Слънчев ден до спускането малко преди Т-образното кръстовище на Аладжа манастир и Златни Пясъци общо 2.1 км с положителна денивелация от 4%) и този, който всеки път ме остава без дъх – баира на Аладжа Манастир.
За него мога да пиша много, защото и много съм страдал на него :) Първия път, когато научих за него беше и когато до изкачих – април месец 2015 г. Тогава освен, че имах чувството, че някой си е направил МНОГО лоша шега с мен друго не усещах. 6 минути в брутална болка, бъхтене нагоре и очакване баира да свърши. Днес ми беше двадесет и първия опит да покоря еднокилометровата отсечка с положителна денивелация от 7%. Не поставих рекорд, но дадох всичко от себе си.

След Аладжа Манастир всичко е цветя и рози – прави участъци, спускания, Виница (кучетата в началото на квартала вече ги няма) е прашна и днес видях един пич да кара кола ВЪРХУ велоалеатя, после леко изкачване до светофара и оттам сериозно скускане надолу. Средната скорост там позволява да се движа долу-горе със скоростта на автомобилите, а след камерите стръмния баир винаги ме е привличал да се спусна с възможно най-висока скорост. Преди 5 дни минах по същия маршрут и счупих личния си рекорд за най-висока скорост изобщо – 72.7km/h

И те така. След малко над час сравнително интензивна тренировка се прибрах в нас и намерих една малка изненада :)


Страва трак на маршрута:

 

И те така – спорен ден от мен.

Published inБлогинкиКолоезденеПътепис

Be First to Comment

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.