Skip to content

Крис Корнел си замина…

Има дни в които човек иска да изчезне поне за малко или да накара времето да спре или просто да е на правилното място в правилното време за да накара някой да се откаже от правенето на някоя глупост.

И понеже нямам влияние на нито едно от гореспоменатите физични величини мога само сравнително делово да кажа нещо, което целия свят научи за часове – на 18.05.2017 година си замина един от вероятно най-големите изпълнители, донесъл повече усмивки и сълзи от всеки друг, кърдавия човек, който завинаги остана на 52, който пя, смя се и правеше велики концерти само с една китара, стол и микрофон на сцената – Крис Корнел.

Обесил се, вероятно заради микс от лекарства, намерен сам в банята си в хотела. А отвън същата вечер с него са пеели десетки фенове.

 

Започнах да пиша този текст три пъти и с всеки път той ставаше по-малкък и по-малък. Рядко се жегвам толкова много, но това ме събори.

Мога да кажа само “Баси майката” и да спра до тук.

Ще цитирам думите, които ми попаднаха във facebook пост по темата:

We were the 90’s. We were Cornell and Cobain. We were Grohl and Vedder. We were Weiland and Ament. We were Moreno and Kiedis. We were Alanis Morissette and Shirley Manson. We were Breeders and L7. We were Billy Joe Armstrong and Gwen Stefani. We were Yorke and Corgan. We were Blur and Oasis. We were Temple of the dog and Mother love bone. We were Stiltskin and Collective soul. We were Cats in the cradle and Shitlist. We were Dogma and Reality bites. We were Alicia Silverstone and Winona Ryder. We were Mat Dillon and Eddie Furlong. We were Beavis and Butt-head. We were Airheads and Singles. We were Trainspotting and What’s Eating Gilbert Grape. We were Tom Green and MTV’s Alternative nation. We were 3 times oversized clothes and long hair. We were a short dress and combat boots. We were angry and anxious. We were desperate, extreme and addicted. To the intense feelings. To the ultimate emotions. And every f*cking sad day like today reminds us that we still ARE.
RIP Cornell. Thank you for having your music in my life.

Ето едно негово изпълнение в Пловдив. Концерт, който ме боля като разбрах, че няма да мога да отида, но сега… смятам, че съм изтървал един цял live event.

 

Published inМузикаНедко разказва

Be First to Comment

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.