Говорих пред деца за ИТ и останах изумен

Миналата неделя бях поканен да споделя част от опита си със завършващите курса на https://kiber-one.bg с възрастова група от 6 до 14 и да раздам дипломите на най-малките. Реших да говоря за това как съм започнал аз, как любопитството ме е тласнало напред, как сме играли игри на черно-зелени екрани от дискети, как сме си писали сами игрите на BASIC и сме чели документация от хартиен носител, какво правя сега, сегментирането на сектора (често споменавам като говоря пред ученици това, че IT не е само програмиране, да им покажа част от спектъра включвайки дизайн, QA, програмиране, PM и т.н. и т.н.) съответно с опит това да звучи колкото се може по-близко до наруталния език.

Отивам в юнашкия дом във Варна и ме посрещат 50-тина деца, които си стоят по столовете и чакат, родителите бяха на втория етаж и все пак нямаше нито едно дърпане на коси, сбиване или лигавня. Повечето деца бяха в границата между 6 и 9 годишна възраст.

Започна събитието и имаше демо на 5 проекта на деца от 7 г. до 9 г. С огромен интерес наблюдавах какво правят децата и след второто демо си зачеркнах половината ключови думи по които щях да говоря. Нямаше да им кажа нищо ново. Демата бяха на Scratch и Tynker и след като едно момиченце на 7 години показа демо пред 100+ човека на имплементация на Flappy Bird в която си имаше своите условия, sprites, различни екрани и т.н. аз бях – “Чакай, чакай”, дойде друго дете, показа 3D модел на Tynker на слънчевата система с акуратни размери на планетите, орбитите и скоростта на движението им, показа кода, обясни го. Бях супер приятно изненадан.

Това, което видях са деца, които:

  • Правят неща, които им харесват
  • Могат да работят в екип
  • Имат логическо мислене
  • Разбират основите на програмирането
  • Имат презентационни умения и не изпадат в паника като говорят пред хора (за разлика от мен)
  • Разбират англисйки на ниво, което им върши работа

Ето, че има надежда, просто трябва да знаем накъде да гледаме.

Edit – Забравих да добавя, че след края на цялото нещо излизам от залата и едно момченце (7-8 да речем) се отдели от родителите си, дойде при мен и каза – “Господине, много хубава реч, хареса ми.” Прибрах се нахилен като пача. Явно е имало смисъл.

1 Comment

  1. Михаил Георгиев

    22/06/2022 at 07:44

    Браво Нед и едно огромно БРАВО за децата, които са бъдещето на България!!! Покаже ли им се на децата, че имат различни възможности в ИТ сферата могат да се заинтересуват допълнително, а материали има. Страната ни ражда интелекти, но от хора мислещи извън рамка може да се помогне и на младежите да развият този свой интелект.

Leave a Reply

Your email address will not be published.

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.