Skip to content

Дъждовна разходка

Мисля си – когато вали като из ведро и е ясно, че няма да се приберем сухи – защо изобщо бързаме? Защо не оставим дъжда да ни намокри целите? Да измокри дрехите, косите, телата и душите ни?
Като бяхме малки нали толкова много го искахме? А сега, пораснали, май забравихме да се радваме на тези малки удоволствия, които времето може да ти поднесе?

Когато те навали дъжда освен мокро по себе си човек усеща и нещо друго, много по-особено чувство. Когато човек го навали дъжда първо е неприятно, защото измива мръсотията от него. Не бъркайте физическата с емоционалната такава. Когато се намокри човек усеща първо неприятното докосване на капките по кожата си, после мокрите петънца стават повече и повече докато накрая не се слеят в едно.

И когато се намокри до кости човек усеща онази чистота и свобода. Свобода защото няма нужда да бърза за никъде и може да върви спокойно, да гледа към буреносните облаци и те още повече да се изтискват един-друг само и само да го намокрят още повече за да махнат глуповатата детска усмивка от лицето му. А чистота защото дъждовните капки са измили всичкте проблеми и кахъри, дори и за минута-две-три, и се чувстваш лек почти като перце. Чудя се – ако докато се чувствам така лек и изведнъж спре да вали дали ще полетя към облаците? Ако да бих искал да ги прегърна за тази великолепна услуга, която ме върна дори и за мъничко към безгрижно-детското в мен.

Има и още нещо също толкова красиво, колкото гореизброеното с което мога да бъда малко нахокан, че го споменавам, но не мога да не го споделя с вас. Когато навън вали с онези големи плътни капки шляпат нахално по лицето, човек може да си поплаче малко. Дали за нещо хубаво или нещо лошо – сам да си избере. Представете си само ако ви е тъжно и се прибирате към вас свободата да поплачете мъничко. Ей така – с причина или не. Да си вървите и да разминавате хора и никой да не разбира какво ви е и че мокрото на лицето не е само от дъжда, а има и една-две капчици, които се промушват съвършено незабелязано между останалите.

И приключвайки (човек трябва да намери време и да изсъхне малко) се сещам за още нещо, което сключва всичките прекрасни страни на дъжда и го прави толкова прекрасен. Когато вали из ведро не се ли усещате конфортно сами? Чувате само капките, автомобилите, които безмилостно разпарят малките рекички образувли се по пътя и нищо друго. Обстановката придобива извесна мистичност, приятна самота и комфорт със себе си. Нещо, което отдавна бях забравил.

 

Приятна вечер и забравяйте чадърите си по-често,

Н.

29.05.2014

Published inРазкази

Be First to Comment

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.