TagTODO

Равносметката 2017

Мина още една година. И по навик казвам нещата, които не съм направил първо, защото са по-важни.

  • Не водих лекции в Социалната Чайна. Преди няколко месеца излязоха открито и казаха, че парите им не стигат. Тогава се свързах с тях и говорихме да водя лекции в тяхната зала, а приходите (всеки плаща колкото реши) да отиват в Чайната. По същото време смених работата и реших да забавя нещата за да мога да се концентрирам върху нея;
  • Почти не снимах. За поредна година;
  • Почти не танцувах;
    • Нямам нито едно представление за годината.
  • Не говорих на TEDx. Темите ми щяха да бъдат свързани с депресията или Quality Assurance in real live;
  • Не говорих на WordCamp Varna 2017. Предложените ми теми бяха за security и performance testing. Не ги одобриха;
  • Почти не свирих;
  • Не карах колелото точно колкото исках. За това вече писах;
  • Не четох толкова, колкото исках;
  • Не писах толкова, колкото исках.

 

Нещата, които се случиха:

  • Започнах нова работа. За момента това е най-доброто място в което съм работил в съотношение колеги/проект/условия. Компанията е Немечек;
  • Направих моето Голямо Каране. До половината. Три дни интензивно каране и общо 264 км, спане в колата, катерене на връх Ботев, ядене на малини и ягоди на средата на нищото;
  • Случи се това. И близките ми за здрави и повечето дори са щастливи. Повече не мога да искам. Дори и котката Иво е жив и здрав (и дебел);
  • Изкарах 2 дуатлна (Злати се включи във втория и го изкара също), на единия дори и завърших в контролното време. Имам си и медал!
  • Пътувахме със Злати много. Обикаляхме из България, а тази година направихме и няколко пъти Варна-София-Варна със самолет;
  • Изкачихме връх Ботев за ден и спечелих от габровец 10-тина бири;
  • Говорих в WordPress meetup Varna за “Security of WordPress”. Получи се много добре;
  • Говорих и в “ИТ Форум” в Технически Университет Варна. Там организацията беше зле, след като си написах лекцията после 5 (!!) човека от предната фирма в която работих я редакритаха, рязаха, добавяха, осакатяваха докато не стана една страхотно скучна лекция типична за скучно-университетските и/или корпоративни среди. И имаше 10 човека (заедно с лекторите);
  • Говорих във “Вечер на таланта” за моето Голямо каране. Беше интересно, даже има и видео как фъфля;
  • Говорих в “EU Code Week Varna 2017” – беше най-класното и посещаемо събитие провело се в зала “Black Sea Hall” на хотел “Черно Море”;
  • Месец по-късно говорих в “Zara Code Week 2017” поканен от Венко Добрев. Беше най-сърцатото събитие, срещнах ценни хора, имаше крайно черен хумор вечерта преди моята лекция, заразих се от ентусиазма на Орлин. Абе беше страхотно преживяване;
  • Започнах да се заигравам с микроконтролери. За момента съм загърбил Raspberry Pi-то и си играя с ESP8266 (контролер с 80 Mhz процесор, micro USB захранване, вграден WiFi, I2C, etc.), DH11 (датчик за температура, влажност и атмосферно налягане), BSP280 (като DH11, но много по-точен и производство на Bosch) и голямата ми гордост – SDS011 (датчик за твърди частици). Като сглобя всичко това ще се включа в Air Bulgaria да следим в колко мръсен въздух живеем;
  • marvin е още жив. Покрай него научих супер много за системната администрация и как работи отдолу nginx. Нико, Владо – благодаря за помощта, която ми дадохте през времето когато го омазвах солидно;
  • Тръгнах да чета Хари Потър, до момента съм към края на петата част – “Хари Потър и Ордена на Фениска”. Четох и Бакман, Весела Тотева и Агата Кристи. Следващата година ще дочета Потъра и после – Глуховски. И повече от 9 книги за годината(срам, срам…);
  • Отидохме на Hills Of Rock, счупихме главите и си изкарахме потресаващо добре.

  • Не мога да повярвам колко дълга ми стана косата.

Нещата, които ще ми се случат:

  • Да направя каквото мога за Чайната;
  • Да правя хората по-добри. Винаги съм вярвал в споделянето на знания и ще продължавам да го правя докато мога;
  • Да чета приказки в дома за деца лишени от родителски грижи;
  • Да се случи моето Голямото каране 2 – този път 500+ км за седмица, вероятно пак сам;
  • Силна бреветна година – 200км, 300км (евентуално 200+300 във Варненски бреветен уикенд) и ако успея да вляза във форма – и един 600 км (400 е за ден, а 600 има време човек да поспи 2-3 часа за това казват и че е по-възможен);
  • Дунав Ултра – много се надявам да успея да участвам и да финиширам в контролното време;
  • Да изкарам първия си мартон.

 

Нещата, които заболяха:

04.02.2017 + вело приключения

Вчера през целия ден мислих на къде да отида с колелото уикенда и снощи седна и си приготвих пълната екипировка за едно хубаво каране, станах сутринта в 6:20, помотах се малко, хапнах, опаковах се и излязох за първата истинска тренировка за “Подбалканското предизвикателство”.

Пълния маршрут беше Варна – Белослав – Синдел – Аврен – Морската градина. С това каране щях да пробвам новите ръкавици подарък от Злати за празниците, новите очила, новата раница с мех с вместимост 2л. Абе голямо вълнение беше. :)

Та излязох в 7:00 – 7:10 точно да посрещна изгрева на Аспаруховия мост. След като малко изкарах езика на стръмното изкачване малко преди спускането на Константиново (този баир на няколко пъти съм бил почти сигурен, че ще пукна преди да го изкарам) спрях да поснимам защитената местност “Ятата”, като водата в малките езера беше замръзнала, а отгоре имаше сняг. Поснимах малко колелото, че то няма една нормална снимка за две години и нещо каране и много лежерно стигнах до Белослав.

Тук е редно да кажа, че зимните ръкавици са си зимни ръкавици. За повече от четири часа каране навън ръцете ми си останаха с отлична температура. Дебели и удобни, функционални, непропускащи вода (не съм тествал, но сигурно се отнася за влага, не са вода) и вятър са едно от най-силните ми оръжия срещу зимните условия. Единствен минус е факта, че не мога да оперирам с телефона докато ги нося и трябва да цъкам с нос (сериозен съм!) за да сменя плейлиста, да паузирам страва или каквото там ми е нужно.

Та пристигнах в Белослав и си дадох сметка, че по-леко каране до там не съм имал. Не бързах да покорявам предишните си рекорди, да изкачвам колкото може по-бързо или да се спускам с 60+ км/ч. И беше яко. Дойде ми желание да изпия едно кафе в Белослав. Отидох до центъра, огледах се, но късно се усетих, че е 8 и малко и единственото отворено заведение беше кръчма, която по вида на посетителите по-скоро не беше затваряла вечерта :) Направих 1-2 снимки на паметника на центъра (снимки по-долу) и тъкмо слагах слушалките и двама човека (на около 50 и 80) ме спряха:
– Момче, извинявай, че те притеснявам, но може ли да питам колко време направи?
Аз малко се сепнах, защото не ме заговарят много хора докато карам и докато отговоря мина малко време.

-Час и десет минути според компютърчето.
Вдига вежда непознатия, вика “Браво, браво. После?”

-После, викам, съм към Разделна, Аврен и Варна.

Огледа ме човека и сигурно се учиди с тия сто килограма дали няма да пукна някъде, пожела ми всичко най-хубаво, по-възрастния махна и тръгнах. Беше приятно да срещнеш някой нормален човек по улиците. Като излизах на главния път видях една баба да ме гледаше заинтригувано. Усмихнах се и кимнах, тя махна с бастунката.
Бях се ухилил като бобър намерил току-що огромна бреза небрежно плуваща в реката.

По пътя към Разделна подминавам затворническото общежитие, спирам, правя няколко снимки, поздравявам един циганин, който върви с една торба вероятно от Белослав към Разделна (7-8 км) и продължавам.

Влизам в Разделна – малко градче с интересна история. През 1926 г. заселници от Южна Добруджа основали сред мочурищата на Провадийска река село Разделна. Най-младото във Варненска област, а може би и в България, то се намира в община Белослав. (wiki). Пътя е приятен, минавам покрай няколко полу-срутени къщи, слънцето леко напича. Подминавам мястото където се пресичат няколко ЖП линии, правя 1-2 снимки и продължавам. От ляво, веднага след края на градчето има солиден строеж и пътя в продължение на няколко километра е насъсен с пясък и ситен чакъл.

Стигам до Т-образното кръстовище, което ако тръгна на дясно ще стигна до Девня и ще съкратя маршрута си доста. Но аз не искам това и се отправям към Тръстиково. Там изглежда малко по-добре отколкото в Разделна. Карам бавно и наблюдавам. Подминавам гробището, което явно преди е било в края на града, но сега вече е по-близо до центъра. Разликата беше шокираща – от моята страна бяха по-новите надгробни плочи – почистени добре, по-натам бяха тия, които роднините бяха позабравили за тях, а най в края видях тези (доколкото видях в движение починали бяха около 1915 г.), които от толкова време не бяха виждали роднинска ръка, че бяха свили грубоватите си каменни форми под тлъст мъх. Беше тъжно.

Продължавам напред към Синдел карайки успоредно с Провадийска река. По пътя видях няколко от контингента и се сетих как никога не е брилянтна идея да карам сам в тия джандеми. Влязох в Синдел, един симпатяга ми отряза пътя, продължих напред, минах покрай магазина, направих левия завой следвайки главния път и минах през една шайка от 15-тина чернокожи. Продължих напред с едно на ум и знаейки, че ще мина през най-голямото гето след малко (главния път минава оттам). Мястото беше типично циганско селище – абсолютна мизерия, улиците бяха потънали в кал и пумия, имаше кокошки, малко циганче носи нещо, една голяма къща с огромни стъклени прозорци, много мрамор и лукс, още 20-тина грохнали къщи и табелата край на Синдел. Няма да ми липсва.

Природата преди, в и след Синдел обаче си заслужава гледката. Пез лятото всичко е зелено  и красиво, благоухайно, а малко след него по посока Аврен пътя минава през гора, която носи прохлада, а зимата – красиви гледки и спомени за лятото. Усещам, че идва най-големия баир в околията по който аз съм минавал и се подготвям. Когато стигнах до него вече се бях надъхал прекалено много за да спра. Завъртях в умерено темпо и с нелошо време го изядох без да искам да пукна, както беше, когато го видях за пръв път. И когато влязох в селото имах посрещач. Едно малко куче порода улична превъзходна + булонка започна да ме лае настървено. Стана ми смешно започнах да се хиля тихо (като слон с хрема) и като се доближих до критично според зверилника разстояние по много смешен начин си извърна малката главичка към портата на къщата, която тъй смело пазеше и замълча като мен на изпит по Линейна алгебра и аналитична геометрия в Университета. Като подминах разбира се продължи да показва на къщите наоколо, че има кой да ги пази.
Стигнах до отбивката, която главния път следва и … изненада. Бях забравил, че баира преди Аврен не е последното ми предизвикателство. След него следва около 1500 метра остро изкачване нагоре (или може да ми се струва остро след предното изкачване… или заради стоте кила, знам ли). Срещнах трима пенсионера, които си говориха шумно. Аз вече бях се изправил и въртях бая здраво докато потта ми вече капеше по ръкавиците. И наближавайки единия от възрастните мъже ухилен широко вика – “Момче, как е? Бива ли в Аврен?”. “Супер е тук. Само трябва да ви сложат един ескалатор”.
Подминах ги. Последва сравнително еднотипно каране до Здравец, което подминах бързо. Пак гори, красиво. Слънцето се показваше измежду дърветата и правеше страхотни сенки.

Карах извесно време докато не приближих местност Харамията и си припомних как преди няколко месеца докато се прибирах по същия маршрут един хомосексуален господин ми светеше на дълги насреща, минах през голяма неравност и не знам какво не ми позволи да се изтърся здравата. Тогава спуках двете гуми едновременно (от тогава в раницата си винаги нося по две резервни гуми) и изкривих и двете кали. Не беше яко. Този път беше по-добре. Излязох на главния път Варна – Бургас, качих се на магистралата (която не  е повече от 10 км…), направих едно сравнително дълго спускане (ако не бях добре екипиран щях да пунка от студ) и лека-полека стигнах до Аспарухов мост и оттам влязох в Морската градина. Изкарах долната ѝ част по буните, изкачих баира на Почивка с много добро темпо (после се оказа, че съм спрял на колко метра преди края на сегмента така, че скоро ще се срещнем пак да видим дали ме бива още.)
Прибрах се прилично изморен, а статистиките са следните:

 

И видео линк към relieve.cc със същия маршрут.

Деня продължи много приятно. В късния следобед тръгнахме към Добрич на кулинарен туризъм, а неделята бяхме в Тошево. Пътищата са добре почистени и приятни за каране.

На връщане спряхме до плажа между Кренево и Златни Пясъци. Водата беше кристална, мирише на море, а желанието ми да се гмурна беше силно.

Това беше пътвата ми тренировка от серията за “Подбалканското предизвикателство”.  87 км. за 4:20 часа и 858 м положителна денивелация. За подбалканското ще трябва да направя 380 км, под 20 часа и 3000+ метра положителна денивелация.
Ще бъде забавно.

 

Ето и обещаните снимки. Нямам под ръка image editor та са малко бавни за зареждане, ще ме извинявате. Compressor.io не свърши голяма работа.

Todo – да сменя галерията и да сложа описания на снимките.

Articles TODO

Тук ще направя един списък със статиите, които смятам да напиша в (близко) бъдеще:

  • IT Stuff:
    • WordPress checking tool trough Linux console;
    • Hosting provider vs VPS – плюсове и минуси и къде хоствам аз (и защо);
    • Security – daily feed в който ще пускам разни security issues:
      • sqlmap;
      • wpscan;
      • metasploit.
    • Quality Assurance материали – простотиите ще ги пускам тук, а по-сериозните неща – директно на другия ми блог – QualityAssurance.Pro
  • Музикална секция – няма да съм аз ако не пиша за музика. Крайната ми цел е една малка библиотека от знания, които да мога да дам на теб, посетителю. Това ще включва история на групи/изпълнители/песни, кавъри и плейлисти. Имам от всичко по предостатъчно;
  • Спорт – основно велосипеден спорт, основно шосеен такъв, основно от Global Cycling Network и Bicycling.com и от личен опит :) ;
  • Секция “Today highlights” или-там-както-го-кръстя където ще слагам проекти, цитати (няма да са на Пабло Куелю, обещавам), интересни неща, които съм намерил (комикси, ресурси, новини) и т.н.;
  • Изкуство – основно визуално, свързано с по-горната секция, но по-профилирано и подредено;
  • Секция с QA/Dev humor – общо взето някакви JPG/GIF–ове с текст за разведряване :) ;

 

Чувствайте се свободни да пускате и някакви неща, които ви интересуват в коментарите по-долу.