Tag: DevOps

29.02.2020 – dump

Просто дъмп – смесени изречения опитващи се да дадат форма на ненормалните дни, които се случват около мен.

На първо място е сватбата – тооооолкова много детайли, толкова много детайли, толкова много …. да, детайли. Хубаво е, но е ненужно сложно. Все едно да използвам Oracle cloud да обслужва базата на блога.

После идва работата, която смених преди няколко месеца. Още не мога да повярвам, че всеки ден уча по толкова много неща, че имам повече табове в конзолата (както се шегувахме с колегите) отколкото в браузъра, Ubuntu пак ми е основна OS и съм доста щастлив от това (макар, че гледам с прикрита завист на новата конзола на микромеките, която изглежда доста прилично), работя си от нас и като цяло нещата изглеждат прилично.

После идва липсата на тренировки – мина много време откакто карах за последно, което е долу-горе момента в който паднах и се пребих. После ходих да катеря връх Ботев с MTB, история за която тръгнах да пиш на няколко пъти, но сигурно няма да види бял свят, там се запознах със супер приятните хора (и още едно доказателство, че MTB хората са далеч по-сърдечни и приятни отколкото някои шосейни “състезатели” (можете да ми теглите една в коментарите, но знаете, че е така).

И накрая, но не на последно място – котката Иво е още жив, има козина и там всичко останало и даже отвреме на време като работя идва и се сгушва в мен докато дъни Rotting Christ или Lee Hazlewood.

И говорейки за музика, смятам да направя един отделен пост с музикалните ми открития от миналата година – има някои истински находки, които са били скрити от мен толкова много време.

И малък тийз – Жлъча издаде нов албум, Вяра, мога да го сравнявам с брилиантната поезия от неговите Вода и вино (2017) и Удар (2015).

И НАКРАЯ, да, да, знам, обещавам, за последно – текат последните ми приготовления за QA: Challenge Accepted 2020. Там ще си говорим за това как да не изпадаме в панка на сцената, малко психология, малко орхан мурад джоукс, малко съвети и после, надявам се, величествен биропой. Ако някой от хората, които четат блога е там ще се радвам да се видим там.

Да видите как си спазвам обещанията от горния абзац, guess what – има още! Последно време събирам кратки и тъпи вицове (don’t ask) та ето ви малко:

Баща на седем дъщери в отчаянието си кръсти осмата Иван
- Мамо, мамо, къде е костенурката?
- На балкона, чупят орехи с баща ти!
Синът на Джепето - Джешесто.
Разговор между идеалния мъж и идеалната жена:
- Скъпа, искаш ли да отидем до бижутерията и да ти купя пръстен с огромен диамант?
- Не.
Tази вечер смятам да назнача Джак Даниелс за министър на вътрешните ми работи.
Както си чистих ухото с отвертката и изчезна звукът на телевизора...

Ще говоря на QA:Challenge Accepted 6.0

Бях се решил след последната лудост на ISTACon 2019 и лекцията ми 2 дни по-късно в dev.bg 2020 година да не бъде годината на лекциите, но няколко дни преди да приключи записването за лектори не се стърпях и реших да кандидатствам с две бързи теми – “Career path from QA to DevOps” и “Как да (не) говорим по конференции”.

Избраха втората, ще бъде 25 минути и ще бъде последна лекция от събитието (и единствена на български). И понеже не претендирам да съм Юли Тонкин на презентациите, но съм изял доволно количество лайна (за малко да го цензурирам, но се сетих, че си пиша в блога) и мога да дам някакви идеи на хората, които се страхуват да говорят пред другите.

И така, програмата на събитието можете да видите на сайта на QA: Challenge Accepted (където още се мъдри моята страхотна снимка на която приличам на бавно развиващ се чеченец).

Ако смятате да присъствате на събитието ще се радвам да се видим. Или не. Зависи каква бира ми носите, защото вероятно ще имам нужда :D