Tagспорт

My year in sport 2017

Тази година започна силно и приключи като издут наполовина балон. Последните почти 4 месеца не съм карал/тичал и това ще е една от целите ми за следващата година.

2017 година в цифри:

  • Колоездене:
    • Средно колоездачно разстояние на тренировка – 32 км;
    • Най-дълго каране – 219 км (Велико Търново – Казанлък – вр. Шипка – Велико Търново);
    • 84 пъти съм подобрявал личните си рекорди;
    • Обща дистанция – 3780 км (не съм карал последните 4 месеца от годината);
    • Общо 197 часа прекарани в колоездачни тренировки;
    • 135 карания;
    • 2 бревета – първия го изкарах за под 10 часа за 200 км, а следващия ден на 300 км. се провалих и минах едва половината. Оказа се, че все пак не съм чак толкова fit колкото си мислих и 500 км. за два дни са прекалено;
    • Карах 3-4 пъти MTB преди и по време на двата дуатлона. Със сигурност се чувствам доста по-уверен от първия си дуатлон, който беше екшън и половина, но все пак не мисля, че това е нещото за мен.
  • Бягане:
    • 68.4 км бягане от които 23 км. в две карания на два дуатлона;
    • Направих най-бързите си 5 км до сега за 26 минути за което писах.

 

Тук можете да видите и видеото, което ми генерира Strava.

Цели за следващата година:

  • Да участвам и изкарам в контролното време Дунав Ултра
    • Малко повече информация – бях одобрен за участие в Дунав Ултра 2017, но започнах нова работа и везните наклониха към работата. Следващата година силно се надявам да успея да участвам.
  • Тази година исках да направя 5000 км. на колелото от които направих под 4к. Ако бях продължил с каранията може би щях да ги направя. През 2018 г. ще гоня поне 5000 км. (което е 14 км средно на ден) като ще гледам да се концентрирам върху бреветите (200 км +300 км + (евентуално) 600км );
  • Ще изкарам първия си маратон (42.195 км.). Да, знам, дебел съм. И не – няма да се оставя така. Целта ми ще е да изкарам един пълен маратон в контролното време като вероятно ще се пусна и на един half-marathon да видя как се движа;
  • Имам една крайно извратена мечта и тя е да се пусна на триатлон, но не съм сигурен, че ще успея да се подготвя за една година.

Предстои ми втория за годината дуатлон на Зеления маратон 2017

Заглавието си го казва – ще участвам на Зелен маратон 2017 – горско бягане и колоездене.

Предишния ми дуатлон беше изпълнен с нечовешки много емоции, изпитание на духа, тялото и характера. Този път се надявам да е дори по-интересно.
Днес ми предстои да взема един Sprint Apolon от веломагазин Устрем и утре ще го разтъпча малко.

Според прогнозата в Събота уж няма да вали, но като гледам колко е мрачно и ветровито времето навън няма да се учудя ако синоптиците не познаят.

Ако някой ще участва ще пишете тук и може да се организираме. Можете да използвате и услугите на My Event Trips.

Ком-Емине с нови колоездачни и вело рекорди за скоростно преминаване

Антония Григорова пробяга епичния и най-дълъг пешеходен маршрут в България Ком-Емине изминавайки 600-километровото трасе по билото на Стара планина за 5 дни, 22 часа и 55 минути.

Четири дни по-късно тръгва и Борислав Йорданов и прави абсолютен рекорд по скоростно изминаване на същото трасе, но с колело – за невероятните 3 дни, 9 часа и 1 минута.

Още двама нечовеци са на същия терен, гонейки своите дяволи – Божидар Антонов с бягане и човекът, който сдъвква и изплюва общоприетите норми – Любомир Палакарчев, който е на 64 и бягането му е целия живот.

Чувствам се горд, че живея в това време, чувствам се горд, че спорта при нас продъфтява и живот и се популяризира повече и повече.

 

 

Най-бързото ми 5 км бягане до сега

Да, бягам. Не – не е редовно, но бягам по поводи.

Този път повода беше 5kmrun на който отидохме със Злати. Малко се замотахме с организацията и отидохме 2 минути преди старта още сънени.

Този път бях решен да не правя 10 минути за километър, както беше слез мощното ми изтощение на дуатлона по-рано този месец и се закачих за една групича с хора, които със сигурност бяха извън моето темпо. И така приключих петте си километра със спринт и общо 25.59 минути и средно 5:05 минути за километър.

Ключа към този мой микроуспех беше в това да имам пейсър, който да ми определя темпото вместо мен и да бяга с не повече от 15-20% извън моите възможности.

Оказа се възможно.

 

Strava статистика за запалените можете да видите тук, а снимки – тук.

 

Хобита

Вчера Злати повдигна една интересна тема:

Да имам едно хоби, в което да съм наистина добър, да имам много, в които да съм в съвсем начално ниво или това, което работя да ми бъде и хоби

 

Ето и моята гледна точка:

  • Да имам едно хоби, в което да съм наистина добър – това е за хора, които са със силен състезателен дух и не се отказват, докато не стигнат до възможно най-високата възможна точка:
    • Положителна страна – Имате реален шанс да станете наистина добър или най-добрия в това, което правите, притежавате състезателен дух, който в повечето случаи, обуздан добре може да е от огромна помощ;
    • Не толкова положителна страна – В преследването на целта понякога човек забравя да се наслади на хубавата страна от пътуването, да си почине и понякога това натоварва много. И от желанието да сме най-добри в това, което правим, се превръща в задължение пред нас и обществото, което винаги натежава. Резултата не е задължително да е 100% успех, а ако това се случи, индивида няма да изпита насладата от всичкото време посветено в това, което прави;
  • Да имам много хобита, в които да съм в съвсем начално ниво – това е за хора, които са по-несъстезателни натури, които имат сърца за повече от едно нещо. Не искат да са най-добрите в него и дори понякога се задоволяват със съвсем начално ниво.
    • Положителна страна – Експериментите с много неща, в комбинация с не толкова състезателен дух и желание да сме възможно най-добри, кара хората да се чувстват свободни и заредени с енергия. Времето отделено за тези хобита обикновено има добра възвръщаемост на енергия и желание за повече социална активност;
    • Не толкова положителна страна – Можем да се запишем на 5-6 вида танци, рисуване и спорт, но в нито едно от тях няма да сме възможно най-добрите, дори и да усещаме, че можем повече от това. Получаваме широка, но плитка обща култура. Ако сте OK  с гореизброеното, значи това, което четете не трябва да е в графа “Не толкова положителна страна”.
  • Да превърнем работата си в хоби (или обратното) – това се случи с мен преди 8 години – превърнах хобито и това, което обичах в професия, която работя и обичам до ден днешен. Обикновено това включва 8-9-10 часов работен ден, а вечерите (и почивните дни) работа по собствени проекти. Един прекрасен пример за това е Юлиян Сапунджиев (на който скоро му взеха интервю от БНТ), който неведнъж доказа, че може да е добър в това, което прави и още по-добър в хобитата си. Както и Орлин Димитров, Иван Чолаков, Невен Боянов, Кремена Колева и още супер много хора, които няма да изброявам тук. Така, че да имате хоби, което да работите не е невъзможно.
    • Положителна страна – Правите това, което обичате през цялото време и печелите пари (и удоволствие) от това. Евентуално ставате много добър и име, в това с което се занимавате;
    • Не толкова положителна страна – Трябва да намерите това, което наистина ви е интересно, защото ще отдадете живота си на него. Другия минус е, че отнема време и ако влечението ви към нещото, което сте си избрали, е временно, могат да настъпят известни вътреличностни катаклизми като честа смяна на нещата, с които се занимаваме ( в очите на външни лица честата смяна на интереси може да бъде интерпретирана като несериозно поведение ) или продължаваме да правим първото, което сме избрали, но със затихваща мотивация.

 

Аз бях от третия и в последствие втория тип. Никога не съм бил мега добър в нещо толкова, че да кажа на себе си – “Ей, човеко, ти наистина си добър в това”, но пък правя това, което обичам, а от няколко години имам и други занимания като колоездене, което отнема все повече и повече от свободното ми време, танците (и участията покрай тях), блогването и на последно място – писането.

Много хора смятат, че мотивацията е само за спортисти, но не е така. Има хора при които дори и едно потупване по рамото с думите – “Брато, това решение е наистина добро”, може да свърши чудеса.

 

И тук е времето да кажа, че това е моето виждане и не е задължително човек да пасне на 100%, в някоя от трите точки. Все пак човек не е тетрадка от десет листа, а книга (понякога от няколко тома) и е напълно възможно някой да пасне на повече от едно от нещата в списъка или да си има своя си, четвърта точка, която да пасва като онези матраци по теб и просто да не искаш повече.

Вие от кой тип сте? Има ли друга категоризация според вас?
Пишете в коментарите вашите мнения.

10.02.2017

Петък е, петък е, крещеше черния дроб…

Снощи реших най-накрая да изляза и да побягам малко. Като се навлякох изглеждах на нещо средно между дебелия дядо Коледа + елена му. Тръгнах от Севастопол по долната част на морската градина, после през Почивка (шибания баир пак ме остави без въздух!), после по черните касъци до свлачището, през Станчовата алея, ФК и Севастопол. Точно 8 км за един час. Следващия път – повече. В strava профила ми можете да видите и маршрута + две размазани снимки на пустата морска градина.

 

Днес стана ясно, че ще говоря на WordPress meet-up Varna за “Security testing of WordPress”. Който му е интересно да заповяда.
Ще си говорим за сигурността в платформата и за системна сигурност също. Така или иначе имам мераци да направя едни тестове на nedko.info свързани с bruteforce заплахи така, че ще имам и готов материал до тогава.
Ще покажа и няколко инструмента за self-diagnostic на WP и Do and Don’t. Ако на някой му е интересно нещо повече може да драснете един коментар.
Освен това ме поканиха на Cloud Conf 2017, което е сериозно събитие за cloud development/cloud engineering. Темата най-вероятно ще е за 2FA, но ще пиша повече като има развитие.

 

Очертава се вълнуваща лекционна 2017 година.

In other news:

04.02.2017 + вело приключения

Вчера през целия ден мислих на къде да отида с колелото уикенда и снощи седна и си приготвих пълната екипировка за едно хубаво каране, станах сутринта в 6:20, помотах се малко, хапнах, опаковах се и излязох за първата истинска тренировка за “Подбалканското предизвикателство”.

Пълния маршрут беше Варна – Белослав – Синдел – Аврен – Морската градина. С това каране щях да пробвам новите ръкавици подарък от Злати за празниците, новите очила, новата раница с мех с вместимост 2л. Абе голямо вълнение беше. :)

Та излязох в 7:00 – 7:10 точно да посрещна изгрева на Аспаруховия мост. След като малко изкарах езика на стръмното изкачване малко преди спускането на Константиново (този баир на няколко пъти съм бил почти сигурен, че ще пукна преди да го изкарам) спрях да поснимам защитената местност “Ятата”, като водата в малките езера беше замръзнала, а отгоре имаше сняг. Поснимах малко колелото, че то няма една нормална снимка за две години и нещо каране и много лежерно стигнах до Белослав.

Тук е редно да кажа, че зимните ръкавици са си зимни ръкавици. За повече от четири часа каране навън ръцете ми си останаха с отлична температура. Дебели и удобни, функционални, непропускащи вода (не съм тествал, но сигурно се отнася за влага, не са вода) и вятър са едно от най-силните ми оръжия срещу зимните условия. Единствен минус е факта, че не мога да оперирам с телефона докато ги нося и трябва да цъкам с нос (сериозен съм!) за да сменя плейлиста, да паузирам страва или каквото там ми е нужно.

Та пристигнах в Белослав и си дадох сметка, че по-леко каране до там не съм имал. Не бързах да покорявам предишните си рекорди, да изкачвам колкото може по-бързо или да се спускам с 60+ км/ч. И беше яко. Дойде ми желание да изпия едно кафе в Белослав. Отидох до центъра, огледах се, но късно се усетих, че е 8 и малко и единственото отворено заведение беше кръчма, която по вида на посетителите по-скоро не беше затваряла вечерта :) Направих 1-2 снимки на паметника на центъра (снимки по-долу) и тъкмо слагах слушалките и двама човека (на около 50 и 80) ме спряха:
– Момче, извинявай, че те притеснявам, но може ли да питам колко време направи?
Аз малко се сепнах, защото не ме заговарят много хора докато карам и докато отговоря мина малко време.

-Час и десет минути според компютърчето.
Вдига вежда непознатия, вика “Браво, браво. После?”

-После, викам, съм към Разделна, Аврен и Варна.

Огледа ме човека и сигурно се учиди с тия сто килограма дали няма да пукна някъде, пожела ми всичко най-хубаво, по-възрастния махна и тръгнах. Беше приятно да срещнеш някой нормален човек по улиците. Като излизах на главния път видях една баба да ме гледаше заинтригувано. Усмихнах се и кимнах, тя махна с бастунката.
Бях се ухилил като бобър намерил току-що огромна бреза небрежно плуваща в реката.

По пътя към Разделна подминавам затворническото общежитие, спирам, правя няколко снимки, поздравявам един циганин, който върви с една торба вероятно от Белослав към Разделна (7-8 км) и продължавам.

Влизам в Разделна – малко градче с интересна история. През 1926 г. заселници от Южна Добруджа основали сред мочурищата на Провадийска река село Разделна. Най-младото във Варненска област, а може би и в България, то се намира в община Белослав. (wiki). Пътя е приятен, минавам покрай няколко полу-срутени къщи, слънцето леко напича. Подминавам мястото където се пресичат няколко ЖП линии, правя 1-2 снимки и продължавам. От ляво, веднага след края на градчето има солиден строеж и пътя в продължение на няколко километра е насъсен с пясък и ситен чакъл.

Стигам до Т-образното кръстовище, което ако тръгна на дясно ще стигна до Девня и ще съкратя маршрута си доста. Но аз не искам това и се отправям към Тръстиково. Там изглежда малко по-добре отколкото в Разделна. Карам бавно и наблюдавам. Подминавам гробището, което явно преди е било в края на града, но сега вече е по-близо до центъра. Разликата беше шокираща – от моята страна бяха по-новите надгробни плочи – почистени добре, по-натам бяха тия, които роднините бяха позабравили за тях, а най в края видях тези (доколкото видях в движение починали бяха около 1915 г.), които от толкова време не бяха виждали роднинска ръка, че бяха свили грубоватите си каменни форми под тлъст мъх. Беше тъжно.

Продължавам напред към Синдел карайки успоредно с Провадийска река. По пътя видях няколко от контингента и се сетих как никога не е брилянтна идея да карам сам в тия джандеми. Влязох в Синдел, един симпатяга ми отряза пътя, продължих напред, минах покрай магазина, направих левия завой следвайки главния път и минах през една шайка от 15-тина чернокожи. Продължих напред с едно на ум и знаейки, че ще мина през най-голямото гето след малко (главния път минава оттам). Мястото беше типично циганско селище – абсолютна мизерия, улиците бяха потънали в кал и пумия, имаше кокошки, малко циганче носи нещо, една голяма къща с огромни стъклени прозорци, много мрамор и лукс, още 20-тина грохнали къщи и табелата край на Синдел. Няма да ми липсва.

Природата преди, в и след Синдел обаче си заслужава гледката. Пез лятото всичко е зелено  и красиво, благоухайно, а малко след него по посока Аврен пътя минава през гора, която носи прохлада, а зимата – красиви гледки и спомени за лятото. Усещам, че идва най-големия баир в околията по който аз съм минавал и се подготвям. Когато стигнах до него вече се бях надъхал прекалено много за да спра. Завъртях в умерено темпо и с нелошо време го изядох без да искам да пукна, както беше, когато го видях за пръв път. И когато влязох в селото имах посрещач. Едно малко куче порода улична превъзходна + булонка започна да ме лае настървено. Стана ми смешно започнах да се хиля тихо (като слон с хрема) и като се доближих до критично според зверилника разстояние по много смешен начин си извърна малката главичка към портата на къщата, която тъй смело пазеше и замълча като мен на изпит по Линейна алгебра и аналитична геометрия в Университета. Като подминах разбира се продължи да показва на къщите наоколо, че има кой да ги пази.
Стигнах до отбивката, която главния път следва и … изненада. Бях забравил, че баира преди Аврен не е последното ми предизвикателство. След него следва около 1500 метра остро изкачване нагоре (или може да ми се струва остро след предното изкачване… или заради стоте кила, знам ли). Срещнах трима пенсионера, които си говориха шумно. Аз вече бях се изправил и въртях бая здраво докато потта ми вече капеше по ръкавиците. И наближавайки единия от възрастните мъже ухилен широко вика – “Момче, как е? Бива ли в Аврен?”. “Супер е тук. Само трябва да ви сложат един ескалатор”.
Подминах ги. Последва сравнително еднотипно каране до Здравец, което подминах бързо. Пак гори, красиво. Слънцето се показваше измежду дърветата и правеше страхотни сенки.

Карах извесно време докато не приближих местност Харамията и си припомних как преди няколко месеца докато се прибирах по същия маршрут един хомосексуален господин ми светеше на дълги насреща, минах през голяма неравност и не знам какво не ми позволи да се изтърся здравата. Тогава спуках двете гуми едновременно (от тогава в раницата си винаги нося по две резервни гуми) и изкривих и двете кали. Не беше яко. Този път беше по-добре. Излязох на главния път Варна – Бургас, качих се на магистралата (която не  е повече от 10 км…), направих едно сравнително дълго спускане (ако не бях добре екипиран щях да пунка от студ) и лека-полека стигнах до Аспарухов мост и оттам влязох в Морската градина. Изкарах долната ѝ част по буните, изкачих баира на Почивка с много добро темпо (после се оказа, че съм спрял на колко метра преди края на сегмента така, че скоро ще се срещнем пак да видим дали ме бива още.)
Прибрах се прилично изморен, а статистиките са следните:

 

И видео линк към relieve.cc със същия маршрут.

Деня продължи много приятно. В късния следобед тръгнахме към Добрич на кулинарен туризъм, а неделята бяхме в Тошево. Пътищата са добре почистени и приятни за каране.

На връщане спряхме до плажа между Кренево и Златни Пясъци. Водата беше кристална, мирише на море, а желанието ми да се гмурна беше силно.

Това беше пътвата ми тренировка от серията за “Подбалканското предизвикателство”.  87 км. за 4:20 часа и 858 м положителна денивелация. За подбалканското ще трябва да направя 380 км, под 20 часа и 3000+ метра положителна денивелация.
Ще бъде забавно.

 

Ето и обещаните снимки. Нямам под ръка image editor та са малко бавни за зареждане, ще ме извинявате. Compressor.io не свърши голяма работа.

Todo – да сменя галерията и да сложа описания на снимките.