Tagсмърт

13.12.2017

Днес бяхме на Коледното парти на Немечек. Беше добро, но няма да задълбавам в това.

Две неща се случиха този ден за които научих след като се прибрах в нас:

  • Орлин писа, че Ана Борисова си заминала на този ден. С Ани не бяхме супер близки, но се познавахме от варненските милонги, които посещаваше от време на време. Беше грациозна, вдъхновяваща, лека като перо и прощаваше всеки път като я настъпя. Не знам какво я е отнело от нашия свят, но се надявам да не я е боляло;
  • Колоезденето е един от най-тежките спортове в света. И много хора с крайни амбиции се опитват да бъдат на върха. А този връх в покрит със спринцовки и всякакви жалки опити едни да станат по-бързи от други рискувайки живота и здравето си и най-вече – колоезденето в очите на феновете. Тръгнах да пиша за Ланс Армстронг, но се отказах. Примери можете да видите в Wikipedia и списъка им с допинг скандали в колоезденето. Списъка е толкова голям, че се отвратих от професионалната част на този спорт. Anyway новия допинг скандал се завъртя около Крис Фрум, три пъти печелил Тура  и десетки състезания и rock star в съвременото колоездене.

 

И малко във връзка с втората точка – ако не сте гледали Tour de Pharmacy ви го препоръчвам.

It’s even harder now – R.I.P. Chester

Още едно от малкото останали парченца, които направиха моето детство и мен се отчупи днес – Честър от Linkin Park се самоуби. Като Крис Корнел, на неговия рожден ден, който щеше да бъде днес, по същия начин – с въже.

Именно Честър изпя Hallelujah на Ленард Коен, който почина преди почти година, на погребението на Крис Корнел.

Много хейтиха Linkin Park, включително и аз за новия им албум, но истината е, че ако си на върха от толкова много години хоризонта се замъглавя, депресията те хваща за гърлото и започва да те дърпа надолу, а ако с това има и алкохол с наркотици нещата просто продължават по извесния за всички ни начин.

 

Честър няма да е нито първия, нито посления, който ще си замине от този свят с тяло обляно от сълзите на неговите фенове. Няма да е и първия за който ще тръгнат някакви кофти слухове, няма да е първия, който ще остави шестте си деца и вдовица.

Но ще е този за който като чуем, че си е отишъл нещо ще ни опъне душата и ще заболи. Ще си спомням как като чух Linkin Park за пръв път преди около 15 години не си признавах пред приятелите, защото си мислих, че ще ми се смеят, че слушам толкова “лек” метъл. Много неща се промениха от тогава.

Детството ми си отиде отдавна, но под вече побеляващата ми коса и изморените очи винаги ще има място за шепа неща, които ще са старателно опаковани в светлосин станиол с панделка. И всеки път, когато се случи нещо такова като днешния тъжен повод едно от тях ще започва да избледнява и накрая сигурно ще изчезне. И така докато последното добре опаковано нещо от детството ми изчезне. Тогава ще изчезна и аз.

 

Почивай в мир, Честър Бенингтън.

 

И за да заболи повече намерих запис на Linkin Park и Chris Cornell:

 

И още едно мое любимо видео с невероятната английска публика

Последния официален клип на Крис Корнел и обещанието

След като света изгуби един от най-добрите си музиканти на 17 май тази година много се каза, много се чу и включително и аз приехме с огромна тъга това, че Крис Корнел е решил по една или друга причина да сложи край на живота си.

Интересно защо, но не чух нито един хейт за него. Поне този път. Никой не посочи пръст и не го обвини в някакви налудничеви неща, никой не писа гневни излияния по сайтовете, нищо. Или живея в балон от хора и ресурси, които ми показват нещата едностранчиво или мога да бъда щастлив, че поне веднъж целия ми свят най-накрая реши да бъде единен и да повярва в красивото, в истините от музиката на Крис Корнел, в това, че даде целия си живот за своята кауза. И това го направи безсмъртен.

Днес излезе видео към послендия му сингъл “The Promise”. Видеото само ще видите, че е насочено към бежанците, към неоправданите изгонените и към тези, които правят всичко това да се случи. Песента е и саундтрак към филма “The Promise” в който участва и Крисчън Бейл.

Боли, когато човек слуша последните му думи и прокрадващата се болка в тях, последния акорд и това, че повече няма да има Крис Корнел.
Но аз смятам, че от 17 май Крис стана безсмъртен. Неговите песни живяха в нас от малки и ще продължат да живеят. Ще бъдем свидетели как Крис Корнел ще живее още в сърцата и умовете ни.

 

 

 

 

И едно видео за да се види една трошичка от любовта на хората към Крис Корнел.

 

Крис Корнел си замина…

Има дни в които човек иска да изчезне поне за малко или да накара времето да спре или просто да е на правилното място в правилното време за да накара някой да се откаже от правенето на някоя глупост.

И понеже нямам влияние на нито едно от гореспоменатите физични величини мога само сравнително делово да кажа нещо, което целия свят научи за часове – на 18.05.2017 година си замина един от вероятно най-големите изпълнители, донесъл повече усмивки и сълзи от всеки друг, кърдавия човек, който завинаги остана на 52, който пя, смя се и правеше велики концерти само с една китара, стол и микрофон на сцената – Крис Корнел.

Обесил се, вероятно заради микс от лекарства, намерен сам в банята си в хотела. А отвън същата вечер с него са пеели десетки фенове.

 

Започнах да пиша този текст три пъти и с всеки път той ставаше по-малкък и по-малък. Рядко се жегвам толкова много, но това ме събори.

Мога да кажа само “Баси майката” и да спра до тук.

Ще цитирам думите, които ми попаднаха във facebook пост по темата:

We were the 90’s. We were Cornell and Cobain. We were Grohl and Vedder. We were Weiland and Ament. We were Moreno and Kiedis. We were Alanis Morissette and Shirley Manson. We were Breeders and L7. We were Billy Joe Armstrong and Gwen Stefani. We were Yorke and Corgan. We were Blur and Oasis. We were Temple of the dog and Mother love bone. We were Stiltskin and Collective soul. We were Cats in the cradle and Shitlist. We were Dogma and Reality bites. We were Alicia Silverstone and Winona Ryder. We were Mat Dillon and Eddie Furlong. We were Beavis and Butt-head. We were Airheads and Singles. We were Trainspotting and What’s Eating Gilbert Grape. We were Tom Green and MTV’s Alternative nation. We were 3 times oversized clothes and long hair. We were a short dress and combat boots. We were angry and anxious. We were desperate, extreme and addicted. To the intense feelings. To the ultimate emotions. And every f*cking sad day like today reminds us that we still ARE.
RIP Cornell. Thank you for having your music in my life.

Ето едно негово изпълнение в Пловдив. Концерт, който ме боля като разбрах, че няма да мога да отида, но сега… смятам, че съм изтървал един цял live event.

 

22.02.2017

Преди 2 години почина Джоко Росич. Роден преди 84 години Джоко участва в над 110 филма. Работил е 17 години като журналист на БНР, после до 2012 г. отдава живота си на актьорското майсторство (първия филм в който участва е от 1962 година, когато е бил на 30 години). Голям, груб и със страхотен глас той е един от хората, които са пели едни от най-романтичните по мъжко му песни, които съм чувал.

 

Недко разказва: Отиде си и Глен Фрей от Eagles

Този блог стана като една черна хроника последните няколко седмици.
Първо беше Lemmy от Motörhead, после David Bowie, сега и Глен Фрей (Glenn Frey) – китарист и бек вокал на Eagled до преди разпада им през 1980 г.

Глен Фрей е също и съавтор на Hotel California (1977 г.), която по него време става и Platinum сингъл в САЩ (1 000 000 продадени копия), Gold album (3 000 000 продадени копия), Silver single в United Kingdom (250 000 продадени копия). Eagled получават Grammy award през 1977 за Hotel California.

Ta тъй де. Глен Фрей свири с Eagles от 1970 година като първата му изява с тях е през 1971 година на един летен тур. И от тогава насам само нагоре. След разпускането на Eagles започва солова кариера около 1980 г. с няколко сериозни хита като “The Heat Is On” (soundtrack на Beverly Hills Cop), “You Belong to the City”, “Smuggler’s Blues” и други.

Появява се и на малкия екран в сериала “Miami Vice” (епизод “Smuggler’s Blues”), бил е в основната роля в “South of Sunset”, който за жалост е спрян след първия му епизод, Let’s get harry и т.н.
Причината за смъртта му (ако е важна изобщо) са усложнения с ревматичен артрит, пневмония и остър язвен колит. Грей боледува от миналата есен, но е абсолютна изненада за всички, че си е заминал.

 

Да почива в мир.

 

 

11.01.2016 – След Леми почина и Дейвид Боуи

Баси майката.
С това ще започна. И ще свърша. 2-3 дни преди началото на 2016 година на 70 години си замина машината, легендата и основателя на епичните Motörhead от рак на мозъка.

Много се пошегуваха, че са учудени как черния дроб на Леми Килмистър (Lemmy Kilmister) не е поддал първи, но с шеги или не доста хора са пораснали с неговата музика. Леми беше основател и фронтмен на Моторхед от 1975 до 2015 година.

Повече няма да пиша за него. Думите май са излишни. Да почива в мир.
 

 

А днес Кремена сподели статия на NYTimes, че Дейвид Боуи (David Bowie) е починал днес два дни след 69 си рожден ден. Странен, ексцентричен и гениален Боуи си замина днес след две години борба с рака.

Не мога да напиша повече. Тъжно ми е.
С последните си редове ще ви покажа върха на неговия музикално/театрален гении и как превърна предвещаната си смърт в нещо, което промени частичка от мен.

Представям ви песен от “Blackstar” – последния, 25 албум, на David Bowie носещ името на Lazarus (Lazarus в превод носи името на Свети Лазар, който е възкресен четири дни след смъртта си):

 

 

David Bowie – Lazarus

Look up here, I’m in Heaven!
I’ve got scars that can’t be seen
I’ve got drama, can’t be stolen,
Everybody knows me now
Look up here, man, I’m in danger!
I’ve got nothing left to lose
I’m so high, it makes my brain whirl
Dropped my cellphone down below

Ain’t that just like me?!

By the time I got to New York
I was living like a king
Then I used up all my money
I was looking for your ass

This way or no way
You know I’ll be free
Just like that bluebird
Now, ain’t that just like me?

Oh, I’ll be free
Just like that bluebird
Oh, I’ll be free
Ain’t that just like me?

 

Edit – Попаднах на страхотен gif на David Bowie и всичките му периоди: