Tagколоездене

My year in sport 2017

Тази година започна силно и приключи като издут наполовина балон. Последните почти 4 месеца не съм карал/тичал и това ще е една от целите ми за следващата година.

2017 година в цифри:

  • Колоездене:
    • Средно колоездачно разстояние на тренировка – 32 км;
    • Най-дълго каране – 219 км (Велико Търново – Казанлък – вр. Шипка – Велико Търново);
    • 84 пъти съм подобрявал личните си рекорди;
    • Обща дистанция – 3780 км (не съм карал последните 4 месеца от годината);
    • Общо 197 часа прекарани в колоездачни тренировки;
    • 135 карания;
    • 2 бревета – първия го изкарах за под 10 часа за 200 км, а следващия ден на 300 км. се провалих и минах едва половината. Оказа се, че все пак не съм чак толкова fit колкото си мислих и 500 км. за два дни са прекалено;
    • Карах 3-4 пъти MTB преди и по време на двата дуатлона. Със сигурност се чувствам доста по-уверен от първия си дуатлон, който беше екшън и половина, но все пак не мисля, че това е нещото за мен.
  • Бягане:
    • 68.4 км бягане от които 23 км. в две карания на два дуатлона;
    • Направих най-бързите си 5 км до сега за 26 минути за което писах.

 

Тук можете да видите и видеото, което ми генерира Strava.

Цели за следващата година:

  • Да участвам и изкарам в контролното време Дунав Ултра
    • Малко повече информация – бях одобрен за участие в Дунав Ултра 2017, но започнах нова работа и везните наклониха към работата. Следващата година силно се надявам да успея да участвам.
  • Тази година исках да направя 5000 км. на колелото от които направих под 4к. Ако бях продължил с каранията може би щях да ги направя. През 2018 г. ще гоня поне 5000 км. (което е 14 км средно на ден) като ще гледам да се концентрирам върху бреветите (200 км +300 км + (евентуално) 600км );
  • Ще изкарам първия си маратон (42.195 км.). Да, знам, дебел съм. И не – няма да се оставя така. Целта ми ще е да изкарам един пълен маратон в контролното време като вероятно ще се пусна и на един half-marathon да видя как се движа;
  • Имам една крайно извратена мечта и тя е да се пусна на триатлон, но не съм сигурен, че ще успея да се подготвя за една година.

13.12.2017

Днес бяхме на Коледното парти на Немечек. Беше добро, но няма да задълбавам в това.

Две неща се случиха този ден за които научих след като се прибрах в нас:

  • Орлин писа, че Ана Борисова си заминала на този ден. С Ани не бяхме супер близки, но се познавахме от варненските милонги, които посещаваше от време на време. Беше грациозна, вдъхновяваща, лека като перо и прощаваше всеки път като я настъпя. Не знам какво я е отнело от нашия свят, но се надявам да не я е боляло;
  • Колоезденето е един от най-тежките спортове в света. И много хора с крайни амбиции се опитват да бъдат на върха. А този връх в покрит със спринцовки и всякакви жалки опити едни да станат по-бързи от други рискувайки живота и здравето си и най-вече – колоезденето в очите на феновете. Тръгнах да пиша за Ланс Армстронг, но се отказах. Примери можете да видите в Wikipedia и списъка им с допинг скандали в колоезденето. Списъка е толкова голям, че се отвратих от професионалната част на този спорт. Anyway новия допинг скандал се завъртя около Крис Фрум, три пъти печелил Тура  и десетки състезания и rock star в съвременото колоездене.

 

И малко във връзка с втората точка – ако не сте гледали Tour de Pharmacy ви го препоръчвам.

05.12.2017

Днес ориентацията ми към офиса беше отлична и освен крайно натъпкания градски транспорт всичко беше супер. Дори успях в някакъв момент да почета малко.

Пак се сетих за Bring me the Horizon, та:

 

In other news:

 

Преживях втория си дуатлон

(Пиша този пост преди да съм забравил детайлите. Като излязат официалните снимки ще редактирам поста и ще добавя повече информация, за сега ще е сухо четиво :)

Както писах преди няколко дни участвах в Зеления Маратон в Аладжа Манастир (много близо до Варна). Единствената дуатлонова дисциплина беше от 20 км. горско каране и 10 км бягане.

По-голямата част от маршрута изкарахме с Нора (Злати и тя участва, но с мое старо и много тежко колело и логично се забави повече).
Трака беше много по-лек от предия дуатлон, денивелацията също беше доста по-малка и се справих за час и половина с 440 м положителна денивелация за 20-те км. Имаше една-две инфарктни ситуации, но като цяло мина доста добре.

Финиширахме (чакам 2-3 епични снимки), сложих шортите и хукнахме към десетте километра. Като цяло вървяхме бързо и около 1/3 тичахме, но като цяло усещането беше, че се движихме бързо. За час и половина направихме 230 метра положителна денивелация за десет километра.

И двата финиша беше епичен, Злати беше там и ме чакаше. След това хапнахме набързо, вървяхме на въже, на канго джъмп обувки и стреляхме с лък.

Като цяло усещането беше за по-интензивна тренировка отлкото от самоубийствена мисия като предния път.

 

 

Нямаше как да не споделя и паметните кадри на БНР, които за малко да заколят 5-6 човека с тоя дрон. Та има едноминутно видео и там (0:35 секунда) един идиот вика:
“ДАВАЙ, НОРО, ДАВАЙ, НОРО”.
Това беше на финала на колоезденето и минута преди началото на бягането. Реших да мотивирам малко Нора с която карахме и май ми се получи. Същото беше и на финала на бягането, но явно репортерите са си тръгнали. Беше още по-епично :D

Относно голямото каране

В понеделник преди обед започвам с ден първи от Голямото каране. За сега мисля да направя един блог пост, който да обновявам с линкове към активността си в страва (ще може да виждате на къде пътувам, с каква скорост  и разни други дребни неща) както и малко обща информация.
Като се върна ще сглобя всичко + снимки и видео и ще направя един разказ за приключението си.

 

Ваш,
Недко.

16.09.2017 – Приготовлението

Петък вечер в нас беше голям купон. Бях обърнал цялата къща с краката нагоре и бях изкарал почти всичката си вело екипировка. Кочината придоби още по-мащабни размери когато котката Иво прецизно дърпаше всяка ластичка, търкалящ се предмет или каквото и да е висящо нещо, която намери.

В един часа вечерта пуснах едно бързо пране с подбраните неща за голямото каране и си продължих с другите си задачки. Тук искам да отбележа, че сутринта станах в 6:30 за да се видя с приятели на по кафе на плажа. Имах чувството, че чаках пералнята 2 часа и накрая към 3:00 се предадох.

Днес за около десети път за последните 2 седмици ходих да ми видят колелото (за това блог пост няма да има, че още ми държи влага) и после хапнахме торти-морти в Кафе-Мафе (да, наистина так се казва кафенето) и по задачки.

Всичко около голямото каране е приготвено (включително и демонтажа на решетката между багажника на колата и задните седалки) и ме очаква.

 

Опитвам се да не се отдам изцяло на вълнението, но май не ми се получава.

Голямото каране наближава

Мога с ръка на сърце да кажа, че не съм се вълнувал толкова много от месеци.
Голямото ми каране ще започне само след четири дни. 90% от техниката и екипировката са подготвени, ума ми – също.

Понеже имаше проблем с монтирането на багажника (като педалирам прав гумата се забиваше в рамката?!?) към рамката взех решението да отида с колата до Велико Търново и оттам с колелото до Казанлък. Оттам вече ще видя дали ще изкача връх Шипка и Бузлуджа или ще оставя за някой от следващите дни. След това следва прибиране във Велико Търново, транспорт, преспиване в колата и старт на следващия ден на ново и вълнуващо място и така следващите няколко дни. Основния ми таргет ще са ~100 км. дневно.

Утре остава да си свърша задачките в офиса и после това, което ще бъда аз следващата седмица ще е колоездене и авантюризъм.

 

Благодаря много на всички, които вярват в мен и на тези, коит овярват, но не одобряват това мое начинание :)

 

Седмица след това каране ще последва участието ми в MTB състезанието “Зелен маратон 2017” на което ще се пусна с 20 км. колоездене и 10 бягане. Тук можете да видите как преживях първия си дуатлон.

28.08.2017

  • Четвъртък вечер – банкет в нас + бебе и бременна;
  • Петък вечер – банкет с още повече хора в нас  + бебе и бременна + още двама човека + още повече бира;
  • Събота вечер – рожден ден в Балчик;
  • Неделя по обед – банкет в Тошево.Реших да не ям повече. Теглото ми е точно 97 кг, което е деградация от началото на годината. За голямото каране трябва да съм възможно най-лек.

Anyway – започнах да карам пак. Правя тестове на един стар Garmin Edge 205, но не мисля, че ще ми свърши работа на голямата обиколка. Ще се наложи да използвам Strava на телефона на който му пада батерията за 8 часа та ще видим :)

Иначе вчера реших да не карам на 90%,а  по-полека и спокойно за да видя след 30-тина км. как ще се чувствам, но пак не се сдържах и от Аладжа до Осми Приморски пак въртях на максимум. Нямам търпение да намеря дисаги (багажник имам вече, колелото, както виждате, изглежда супер идиотско) и да тествам с 10-тина кг. багаж :)

 

In other news:

Да обиколиш страната с колело – маршрут

Маршрута към голямото каране започна да придобива своите логични форми. Идеята е за 6-7 дни да правя ежедневни карания от средно 100 км. и да се опитам да се потопя в невероятната атмосфера на Балкана.

Ден 1 – Велико Търново – Троян – 93 км, 1000 денивелация

Ден 2 – Троян – Хисаря – 90 км, 1500 денивелация

Ден 3 – Хисаря – Цигов Чарк – 108 км, 1360 денивелация

Ден 4 – Цигов Чарк – Доспат – 73 км, 1300 денивелация

Ден 5 – Доспат – Девин – Пловдив – 126 км, 1283 денивелация

Ден 6 – Пловдив – яз. Копринка – Казалнък – 104 км, 746 денивелация

Ден 7 – Казанлък – Трявна – Велико Търново – 108 км, 1857 денивелациячаса
(или Казанлък – Габрово – Велико Търново – 94 км, 1600 денивелация)

Общо – 682.4 км, 8559 денивелация

 

И линк към маршрута начертан в Strava.

 

Приемам всякакви идеи, критики и предложения. Както и ако има някой, който чете този блог и живее в относителна близост до гореописаните точки и може да предложи легло за една вечер

17.08.2017 – малки мечти

Покрай идеята за пътуване из страната с колело за която писах по-рано започнах да мечтая повече и повече.

Та на прима виста това, което искам да правя (или правя частично) е:

  • Да обиколя страната, искам да изляза и навън – Гърция например;
  • Да изкача връх с MTB колело;
  • Да спя на палатки на средата на нищото;
  • Да се занимавам повече със системна администрация и performance testing;
  • Да мога да вдъхновявам хората;
  • Да чета приказки на деца (тук с Нора имаме уговорка и се надявам скоро да се изпълни това);
  • Да говоря пак пред хора. Тук обмислям предложението на Миро да започна да говоря пред студенти в ТУ или на Ники, който ме покани в Бизнес Колежа преди време. И двете места си струват, защото вярвам ще има студенти, които се интересуват и искат да знаят повече и повече;
  • Да пиша повече – тук и в Историята на един Недко. Освен пътеписи искам да напиша няколко по-дълги истории, които ми се въртят от 5 години, да започна да пиша пак стихове;
  • Да снимам повече и по възможност докато карам. Да публикувам видеата някъде;
  • Да отслабна;
  • Да направя първия си (ултра)маратон;
  • Да бъда щастлив.

И те така.