Skip to content

Tag: колоездене

Душа

Днес си пуснах Еди Ведър и се сетих за моментите на чисто и неподправено човешко щастие, които имах миналата година докато правих моето голямо каране.
Самото чувство да се събудиш някъде пренощувал в колата си, да направиш един чай/кафе на котлончето и да се потопиш в първите лъчи на изгрева е нещо толкова магично, колкото и обикновено. Всъщност всеки изгрев и залез са магични. Всеки един, който съм посрещал без значение дали съм бил на колелото, по Джулай Морнинг или просто ей така.

Сещам се после как си стягах багажите, палих колата до мястото от където исках да тръгна и финиширам, карах с отворен прозорец и душата ми (или това, което е останало от нея) беше пълна.

И всичко това беше гарнирано с Eddie Vedder и голяма част от OST-то на Into the Wild (ако има човек на света, който не го е гледал – препоръчвам го силно!).

И дори помня реда в който вървяха:

 

 

25.01.2018

Снощи най-накрая се наканих, изкарах стария Canyon, смених гумите му, напомпах общо 5 гуми (по 2 на двата велосипеда и една предна резервна) и се качих на тренажора.

Чувството беше странно в началото, защото бях в стаята, не бях се качвал на колелото от голямото ми каране (което са около 5 месеца…), но бързо свикнах. Почти с изненада установих, че стойката и баланса са ми запазени до голяма степен. Карах точно час и макар и да не бях сложил компютърчето чувството беше за около 23 км/ч средна скорост, което за липсата на тренировки и моите 105 кг (!!!) си е добре.

Следваща стъпка – да си взема MTB обувки (да, MTB с SPD, за това в друг пост) и да правя по 5 пъти седмично по час каране. Края на Февруари или началото на Март (зависи от времето) ще изляза навън и ще гледам да си върна формата, че петте хиляди километра за 2018 г. няма да се направят сами :)

23.01.2018 – ESPeedo

Продължавам да пиша 2017 в постовете и да трия при proof read-а. Така е откакто съм се научил да пиша :)

Понеже напоследък все повече и повече се интересувам от IoT и по-точно ESP8266 ми попадна МЕГА яката идея за вело компютър с изключителни благинки като:

  • Текуща, средна, максимална скорост;
  • Разстояние;
  • Каданс;
  • Power Meter (!!!);
  • Wi-Fi / bluetooth web login който можете да закачите и към API-то на Strava;
  • Алтиметър;
  • Температурен датчик;
  • Heart rate monitor.

Много и подробна информация можете да видите в блога на проекта както и в страницата му в hackaday.io.

 

Продължавам да търся практични проекти, които биха ми помогнали при крайно дълги и изтощителни преходи по над 15 часа. Хич не ми се иска да давам 600 лв. за Garmin 520 да кажем като мога аз да направя едно с подобни функционалности.
Та така де. За момента не съм намерил нещо компактно и идейно, но продължавам да търся. :)

18.01.2018 – дъждосняг

Днес ходих пеш до офиса. Навън времето беше особено – валеше (и продължава да вали) сняг и дъжд едновременно.

И понеже имам време да размишлявам необезпокояван 30 минути се сетих за две мои карания в подобни условия – едното беше сухо и крайно студено със спускане от над 20 минути при температура навън от 2-3 градуса като карахме с Пешо за Трети Март и изкачвахме Шипка (от Велико Търново). Помня как бях примрежил погледа, ръцете и колената ми бяха измръзнали, оглеждахме се трескаво за заледени участъци и когато слънцето започна да ни стрелка със срамежливи лъчи усетихме блаженството да караш на десетина градуса.

Втория ми спомен беше от преди две години когато май за първия сняг отдох да карам към Белослав. Два часа и малко на -6 градуса ми дойдоха толкова отрезвително, пречистващо и спокойно, че ако можех щях да направя още една обиколка. На ферибота стоях навън и гледах как тихо и леко падат огромни снежинки, а движение почти нямаше.

Ех.

Равносметката 2017

Мина още една година. И по навик казвам нещата, които не съм направил първо, защото са по-важни.

  • Не водих лекции в Социалната Чайна. Преди няколко месеца излязоха открито и казаха, че парите им не стигат. Тогава се свързах с тях и говорихме да водя лекции в тяхната зала, а приходите (всеки плаща колкото реши) да отиват в Чайната. По същото време смених работата и реших да забавя нещата за да мога да се концентрирам върху нея;
  • Почти не снимах. За поредна година;
  • Почти не танцувах;
    • Нямам нито едно представление за годината.
  • Не говорих на TEDx. Темите ми щяха да бъдат свързани с депресията или Quality Assurance in real live;
  • Не говорих на WordCamp Varna 2017. Предложените ми теми бяха за security и performance testing. Не ги одобриха;
  • Почти не свирих;
  • Не карах колелото точно колкото исках. За това вече писах;
  • Не четох толкова, колкото исках;
  • Не писах толкова, колкото исках.

 

Нещата, които се случиха:

  • Започнах нова работа. За момента това е най-доброто място в което съм работил в съотношение колеги/проект/условия. Компанията е Немечек;
  • Направих моето Голямо Каране. До половината. Три дни интензивно каране и общо 264 км, спане в колата, катерене на връх Ботев, ядене на малини и ягоди на средата на нищото;
  • Случи се това. И близките ми за здрави и повечето дори са щастливи. Повече не мога да искам. Дори и котката Иво е жив и здрав (и дебел);
  • Изкарах 2 дуатлна (Злати се включи във втория и го изкара също), на единия дори и завърших в контролното време. Имам си и медал!
  • Пътувахме със Злати много. Обикаляхме из България, а тази година направихме и няколко пъти Варна-София-Варна със самолет;
  • Изкачихме връх Ботев за ден и спечелих от габровец 10-тина бири;
  • Говорих в WordPress meetup Varna за “Security of WordPress”. Получи се много добре;
  • Говорих и в “ИТ Форум” в Технически Университет Варна. Там организацията беше зле, след като си написах лекцията после 5 (!!) човека от предната фирма в която работих я редакритаха, рязаха, добавяха, осакатяваха докато не стана една страхотно скучна лекция типична за скучно-университетските и/или корпоративни среди. И имаше 10 човека (заедно с лекторите);
  • Говорих във “Вечер на таланта” за моето Голямо каране. Беше интересно, даже има и видео как фъфля;
  • Говорих в “EU Code Week Varna 2017” – беше най-класното и посещаемо събитие провело се в зала “Black Sea Hall” на хотел “Черно Море”;
  • Месец по-късно говорих в “Zara Code Week 2017” поканен от Венко Добрев. Беше най-сърцатото събитие, срещнах ценни хора, имаше крайно черен хумор вечерта преди моята лекция, заразих се от ентусиазма на Орлин. Абе беше страхотно преживяване;
  • Започнах да се заигравам с микроконтролери. За момента съм загърбил Raspberry Pi-то и си играя с ESP8266 (контролер с 80 Mhz процесор, micro USB захранване, вграден WiFi, I2C, etc.), DH11 (датчик за температура, влажност и атмосферно налягане), BSP280 (като DH11, но много по-точен и производство на Bosch) и голямата ми гордост – SDS011 (датчик за твърди частици). Като сглобя всичко това ще се включа в Air Bulgaria да следим в колко мръсен въздух живеем;
  • marvin е още жив. Покрай него научих супер много за системната администрация и как работи отдолу nginx. Нико, Владо – благодаря за помощта, която ми дадохте през времето когато го омазвах солидно;
  • Тръгнах да чета Хари Потър, до момента съм към края на петата част – “Хари Потър и Ордена на Фениска”. Четох и Бакман, Весела Тотева и Агата Кристи. Следващата година ще дочета Потъра и после – Глуховски. И повече от 9 книги за годината(срам, срам…);
  • Отидохме на Hills Of Rock, счупихме главите и си изкарахме потресаващо добре.

  • Не мога да повярвам колко дълга ми стана косата.

Нещата, които ще ми се случат:

  • Да направя каквото мога за Чайната;
  • Да правя хората по-добри. Винаги съм вярвал в споделянето на знания и ще продължавам да го правя докато мога;
  • Да чета приказки в дома за деца лишени от родителски грижи;
  • Да се случи моето Голямото каране 2 – този път 500+ км за седмица, вероятно пак сам;
  • Силна бреветна година – 200км, 300км (евентуално 200+300 във Варненски бреветен уикенд) и ако успея да вляза във форма – и един 600 км (400 е за ден, а 600 има време човек да поспи 2-3 часа за това казват и че е по-възможен);
  • Дунав Ултра – много се надявам да успея да участвам и да финиширам в контролното време;
  • Да изкарам първия си мартон.

 

Нещата, които заболяха:

My year in sport 2017

Тази година започна силно и приключи като издут наполовина балон. Последните почти 4 месеца не съм карал/тичал и това ще е една от целите ми за следващата година.

2017 година в цифри:

  • Колоездене:
    • Средно колоездачно разстояние на тренировка – 32 км;
    • Най-дълго каране – 219 км (Велико Търново – Казанлък – вр. Шипка – Велико Търново);
    • 84 пъти съм подобрявал личните си рекорди;
    • Обща дистанция – 3780 км (не съм карал последните 4 месеца от годината);
    • Общо 197 часа прекарани в колоездачни тренировки;
    • 135 карания;
    • 2 бревета – първия го изкарах за под 10 часа за 200 км, а следващия ден на 300 км. се провалих и минах едва половината. Оказа се, че все пак не съм чак толкова fit колкото си мислих и 500 км. за два дни са прекалено;
    • Карах 3-4 пъти MTB преди и по време на двата дуатлона. Със сигурност се чувствам доста по-уверен от първия си дуатлон, който беше екшън и половина, но все пак не мисля, че това е нещото за мен.
  • Бягане:
    • 68.4 км бягане от които 23 км. в две карания на два дуатлона;
    • Направих най-бързите си 5 км до сега за 26 минути за което писах.

 

Тук можете да видите и видеото, което ми генерира Strava.

Цели за следващата година:

  • Да участвам и изкарам в контролното време Дунав Ултра
    • Малко повече информация – бях одобрен за участие в Дунав Ултра 2017, но започнах нова работа и везните наклониха към работата. Следващата година силно се надявам да успея да участвам.
  • Тази година исках да направя 5000 км. на колелото от които направих под 4к. Ако бях продължил с каранията може би щях да ги направя. През 2018 г. ще гоня поне 5000 км. (което е 14 км средно на ден) като ще гледам да се концентрирам върху бреветите (200 км +300 км + (евентуално) 600км );
  • Ще изкарам първия си маратон (42.195 км.). Да, знам, дебел съм. И не – няма да се оставя така. Целта ми ще е да изкарам един пълен маратон в контролното време като вероятно ще се пусна и на един half-marathon да видя как се движа;
  • Имам една крайно извратена мечта и тя е да се пусна на триатлон, но не съм сигурен, че ще успея да се подготвя за една година.

13.12.2017

Днес бяхме на Коледното парти на Немечек. Беше добро, но няма да задълбавам в това.

Две неща се случиха този ден за които научих след като се прибрах в нас:

  • Орлин писа, че Ана Борисова си заминала на този ден. С Ани не бяхме супер близки, но се познавахме от варненските милонги, които посещаваше от време на време. Беше грациозна, вдъхновяваща, лека като перо и прощаваше всеки път като я настъпя. Не знам какво я е отнело от нашия свят, но се надявам да не я е боляло;
  • Колоезденето е един от най-тежките спортове в света. И много хора с крайни амбиции се опитват да бъдат на върха. А този връх в покрит със спринцовки и всякакви жалки опити едни да станат по-бързи от други рискувайки живота и здравето си и най-вече – колоезденето в очите на феновете. Тръгнах да пиша за Ланс Армстронг, но се отказах. Примери можете да видите в Wikipedia и списъка им с допинг скандали в колоезденето. Списъка е толкова голям, че се отвратих от професионалната част на този спорт. Anyway новия допинг скандал се завъртя около Крис Фрум, три пъти печелил Тура  и десетки състезания и rock star в съвременото колоездене.

 

И малко във връзка с втората точка – ако не сте гледали Tour de Pharmacy ви го препоръчвам.

05.12.2017

Днес ориентацията ми към офиса беше отлична и освен крайно натъпкания градски транспорт всичко беше супер. Дори успях в някакъв момент да почета малко.

Пак се сетих за Bring me the Horizon, та:

 

In other news:

 

Преживях втория си дуатлон

(Пиша този пост преди да съм забравил детайлите. Като излязат официалните снимки ще редактирам поста и ще добавя повече информация, за сега ще е сухо четиво :)

Както писах преди няколко дни участвах в Зеления Маратон в Аладжа Манастир (много близо до Варна). Единствената дуатлонова дисциплина беше от 20 км. горско каране и 10 км бягане.

По-голямата част от маршрута изкарахме с Нора (Злати и тя участва, но с мое старо и много тежко колело и логично се забави повече).
Трака беше много по-лек от предия дуатлон, денивелацията също беше доста по-малка и се справих за час и половина с 440 м положителна денивелация за 20-те км. Имаше една-две инфарктни ситуации, но като цяло мина доста добре.

Финиширахме (чакам 2-3 епични снимки), сложих шортите и хукнахме към десетте километра. Като цяло вървяхме бързо и около 1/3 тичахме, но като цяло усещането беше, че се движихме бързо. За час и половина направихме 230 метра положителна денивелация за десет километра.

И двата финиша беше епичен, Злати беше там и ме чакаше. След това хапнахме набързо, вървяхме на въже, на канго джъмп обувки и стреляхме с лък.

Като цяло усещането беше за по-интензивна тренировка отлкото от самоубийствена мисия като предния път.

 

 

Нямаше как да не споделя и паметните кадри на БНР, които за малко да заколят 5-6 човека с тоя дрон. Та има едноминутно видео и там (0:35 секунда) един идиот вика:
“ДАВАЙ, НОРО, ДАВАЙ, НОРО”.
Това беше на финала на колоезденето и минута преди началото на бягането. Реших да мотивирам малко Нора с която карахме и май ми се получи. Същото беше и на финала на бягането, но явно репортерите са си тръгнали. Беше още по-епично :D

Относно голямото каране

В понеделник преди обед започвам с ден първи от Голямото каране. За сега мисля да направя един блог пост, който да обновявам с линкове към активността си в страва (ще може да виждате на къде пътувам, с каква скорост  и разни други дребни неща) както и малко обща информация.
Като се върна ще сглобя всичко + снимки и видео и ще направя един разказ за приключението си.

 

Ваш,
Недко.