Tag: колоездене

Последно време тренирам колкото мога за Дунав Ултра и се получава. Статистиките за Август месец са:

• Общо 826 км на колелото;
• 10 тренировки;
• 7400 метра вертикална денивелация;
• 30+ часа на седалката;
• 11 кг по-малко.

 

През последните месеци се концентрирах върху храненията и успях да сваля няколко кг, да изчистя честите грешки, които правих по време на каранията си и да започна да се усещам не като топка лой по баирите.

 

Цялата история за тренировките, за Жоро от live-to-lift, който ми помогна да сваля 11 кг. за около 3 месеца (+ подробни измервания), за Златина и нейната подкрепа ще опиша след Дунав Ултра.

 

Днес изпратих колелото по Еконт и следобед летя към София, а четвъртъка се хващаме с Пешо и още едно момче (което ще кара поддържащия автомобил) и потегляме по пътя към старта на Дунав Ултра.

И последно, да не размивам единствения си пост от месеци насам – това ще е най-трудното, най-дългото като времетраене и дистанция, най-тежкото психически и с най-малко сън каране, което ще направя вероятно през живота си. С мен ще има GPS устройство, което ще stream-ва в реално време накъде сме така, че ще се радвам да пишете от време на време. А аз ще прочета сутринта преди старта отново “Не мога?“. Този мой разказ винаги ме е карал да мечтая.

Още една мечта е на път да се сбъдне.

По съществото си Дунав Ултра е едно огромно каране по поречието на северната ни граница. От миналата година го дебна, но така и не успях да се включа, защото започнах нова работа и приоритетите ми се смениха.

Скоро излезе информация за тазгодишната версия на Дунав Ултра носеща името Dunav Ultra: Teamwork. Правилата са прости:

• Човек може да се запише индивидуално, екип от двама или екип от четирима души;
• Карането е с несъстезателен характер;
• Времето за финиширане е ДО 5 дни.

Няколко минути след като излезе официалната информация Пешо ми писа – “И кво, можем ли го за 48 часа то’а Дунав?”. И така се сформира нашия екип от двама ентусиаста. Един програмист и един QA :D

Участието беше платено, уговорката как да стигнем, груб план на карането и т.н. бяха направени за часове. Само ще вметна, че ще направим 400+280 за двата дни, разделени с малко сън.

Ще бъде епично.

 

И понеже ще има и live GPS tracking ще намеря начин да го сложа в блога ако ви е интересно да гледате какво се случва с нас.

 

До септември!

Новината на седмицата е, че Polar пуснаха поддръжка на Strava Live Segments за Polar V650. Освен това новите потребители получават и 2 месеца безплатен Premium акаунт.

Ето и списък с новостите покрай последния firmware:

1. Strava Live Segments – можете в реално време да проследите напредъка по определени сегменти. Можете да използвате до 20 предефинирани сегмента, а синхронизацията става през Polar Flow;
2. Нови метрики за хората с power meters – Normalized Power, Intensity Factor и Training Stress Score. Повече за тях можете да прочетете във firmware announcement-а;
3. Един оправен бъг с измерванията на барометъра.

Голяма работа, ще кажете. И ще е така! Знаем, че може да ви звучи тъпо, защото е свързано с платен Страва акаунт и power meter, които струват маса пари, но желанието, което демонтрират Polar да бъдат лидер на пазара е огромно.

Защо избрах Polar пред абсолютния лидер на пазара – Garmin?

1. Цената. Polar V650 + HR, Cadance и Speed сензори ми излязоха малко над 400 лв по време на промоциите в Basecamp. Garmin 520 с HR, Cadance и Speed сензорите в момента са 670 лв. в намаление;
2. Марката – Polar, макар и не много познат в нас имат над 40 годишна история. Давам и бира на този, който произнесе правилно името на основателя на компанията – Seppo Säynäjäkangas. Та именно Polar са направили и първия безжичен heart-rate монитор през 1982 година носещ годрото (и типично за ’80 и ’90 години) име Sport Tester PE 2000. Именно те полагат първите стъпки в тогава фантастичното поле на безжичните HR. За сверка сегашния им модел Polar H10 е повече от скандален;
3. Инвестицията в по-мощен хардуер и по-късните софтуерни ъпдейти не е задължително да са нещо лошо. Early-shipping модела е познат от много години и предлага continues improvement (все красиви български думички).

 Най-накрая, след два неуспешни опита от минали години за 200 км + 300 км за два дни успях да финиширам в контролното време.

 

Кратката равносметка е:

• 500 км за два дни – явно е възможно за 105 килограмов човек НЕтренирал последните 6 месеца;
• Общо почти 12 000 калории заминаха за  двата дни;
• Направих над 25 хранения уикенда (каква мечта, но без да кара човек… :D) включително над 10 гела, много сладко, изотонични напитки, над 10 кафета и по груби сметки около 10 литра изпита вода;
• Не само краката са важни, а и инатът. Според мен последните ~30% от втория ден беше абсолютно нелогичен и нерационален за моите мускули и само на едната проклетия го изкарах;
• Ръцете болят не по-малко от краката;
• През деня температурите стигната до над 20 градуса, вечерите паднаха до около 5. Това с една и съща екипировка, много е трудно човек да уцели правилната комбинация;
• Имайте предвид кучетата. За 2 дни ме гониха на десеттина пъти български и румънски торби с косми и кокали. Не е яко ако е тъмно като в гъз и от полето се чуе бягане на 2-3 кучета и лай. Но ако човек е подготвен нещата са по-лесни. И един от най-важните уроци – ако ви гонят НЕ ритайте или размахвайте ръце, защото ще изгубите баланс и оттам ще стане по-голяма беля;
• Добър фар и стоп са не само задължителни, но и животоспасяващи. Ако дадете 20 лв. за китайчета, които са малко по-слаби от църковна свещ и сте на 60 км. от дома чувството не е приятно. Не съжалявам и за секунда за инвестицията за моите. Жилетка и каска са абсолютно задължителни също както и power bank;
• И последно – болеше. Боляха стъпалата, краката, гъза, ръцете (пръстите ми са още изтръпнали) и рамената. Психиката на човек при такива разстояния са изтънена и разклатена, готова да се разпадне при всяка миниатюрна преграда. Това е сигурно най-трудното – да победиш себе си.

И така, за изминалата седмица сбъднах една моя мечта, която преследвам прекалено много време, а тази – ще се изпълни друга моя, професионална мечта, която доскоро не вярвах, че ще реализирам.

Stay tuned.

Днес си пуснах Еди Ведър и се сетих за моментите на чисто и неподправено човешко щастие, които имах миналата година докато правих моето голямо каране.
Самото чувство да се събудиш някъде пренощувал в колата си, да направиш един чай/кафе на котлончето и да се потопиш в първите лъчи на изгрева е нещо толкова магично, колкото и обикновено. Всъщност всеки изгрев и залез са магични. Всеки един, който съм посрещал без значение дали съм бил на колелото, по Джулай Морнинг или просто ей така.

Сещам се после как си стягах багажите, палих колата до мястото от където исках да тръгна и финиширам, карах с отворен прозорец и душата ми (или това, което е останало от нея) беше пълна.

И всичко това беше гарнирано с Eddie Vedder и голяма част от OST-то на Into the Wild (ако има човек на света, който не го е гледал – препоръчвам го силно!).

И дори помня реда в който вървяха:

 

 

Снощи най-накрая се наканих, изкарах стария Canyon, смених гумите му, напомпах общо 5 гуми (по 2 на двата велосипеда и една предна резервна) и се качих на тренажора.

Чувството беше странно в началото, защото бях в стаята, не бях се качвал на колелото от голямото ми каране (което са около 5 месеца…), но бързо свикнах. Почти с изненада установих, че стойката и баланса са ми запазени до голяма степен. Карах точно час и макар и да не бях сложил компютърчето чувството беше за около 23 км/ч средна скорост, което за липсата на тренировки и моите 105 кг (!!!) си е добре.

Следваща стъпка – да си взема MTB обувки (да, MTB с SPD, за това в друг пост) и да правя по 5 пъти седмично по час каране. Края на Февруари или началото на Март (зависи от времето) ще изляза навън и ще гледам да си върна формата, че петте хиляди километра за 2018 г. няма да се направят сами :)

Продължавам да пиша 2017 в постовете и да трия при proof read-а. Така е откакто съм се научил да пиша :)

Понеже напоследък все повече и повече се интересувам от IoT и по-точно ESP8266 ми попадна МЕГА яката идея за вело компютър с изключителни благинки като:

• Текуща, средна, максимална скорост;
• Разстояние;
• Каданс;
• Power Meter (!!!);
• Wi-Fi / bluetooth web login който можете да закачите и към API-то на Strava;
• Алтиметър;
• Температурен датчик;
• Heart rate monitor.

Много и подробна информация можете да видите в блога на проекта както и в страницата му в hackaday.io.

 

Продължавам да търся практични проекти, които биха ми помогнали при крайно дълги и изтощителни преходи по над 15 часа. Хич не ми се иска да давам 600 лв. за Garmin 520 да кажем като мога аз да направя едно с подобни функционалности.
Та така де. За момента не съм намерил нещо компактно и идейно, но продължавам да търся. :)