Три поста за един ден – outrageous. Докато писах един пост в LinkedIn се зарибих да видя кои са големите IT теми през годините , които са се случили през Август месец и не останах разочарован

• 12 Август 1981 г. – IBM пускат първия персонален комптър
• 31 Август 1999 – Първото GPU обявено от NVIDIA – GeForce 256
• 18 Август 1947 е създаден Hewlett-Packard
• 6 Август 1997 г. – Microsoft спасява Apple от фалит като купува техни акции за 150 милиона долара
• 6 Август 1991 г. – World Wide Web става публично достъпен
• 19 Август 2004 г. – Google става публична компания
• 28 Август 1991 г. е изпратен първия мейл от космоса (с много quirky заигравка с Терминатор)
• 14 Август 2013 г. е представен Slack. Не знам след него как още съществува Microsoft Teams, но е тъжен факт
• Август 1999 г. става публична VMware
• Август 1947 г.. е създадена Motorola Solutions. Интересен факт е, че през Август 1940 г. инженери на компанията демонстрират първата преносима двупосочна радиостанция . Това изобретение изиграва ключова роля във Втората световна война и поставя основите на мобилните комуникации. Без Motorola света щеше да е различен, много различен
• 27 Август 1993 г. – Compaq Computer Corporation представя Presario – една от първите, насочени специално към домашния потребител. Почти всеки от нас навремето е имал Presario у дома.

Днес ми се случи нещо интерсно с VSCode-а. Там, където трябваше да ми бъдат списъка с файлове в ляво не се показа нищо, нещо такова:

Фикса се оказа елементарен – влизаме в command palette с:
Ctrl+Shift+P (Windows/Linux)

Cmd+Shift+P (Mac)

и избираме View: Reset View Locations. Няма нужда от рестарт на IDE-то.

Да живее stackoverflow.

От понеделник сутринта съм в София и вече изнемогвам. Спането по хотелите не ми е било никога кой знае колко приятно като изключим Метрополитан в който обикновено настаняват гостите си Пешо и Биби от QA: Challenge Accepted / DEV: Challenge accepted.
Ениуей, поработих малко на спокойствие, вдигнах една среда измежду другото и се приготвям за mic check-а утре в Интер Експо Център в подготовка за Dev.BG All in One където ще бъда хедлайнър (както ме определи Анатоли) тоест първата лекция ще е от мен. А това само по себе си е жестоко. Обикновено ме слагат точно след обяда за да мога да разчупя вече преялата публика.

Ще е забавно, но и доста изискващо. Плюс това в главата ми е старта на Дунав Ултра, който ще бъде едва ден след края на конференцията.

Абе exciting times.

бтв ако някой иска да си вземе билет като лектор имам 40% намаление – пишете, нямали сме ограничения за броя използвани ваучери.

Днес НАЙ-НАКРАЯ дойде pro комплекта за Дунав Ултра. Джърсито тази година е доста яко по дизайн, шапката – също.

Имам си флага с който ще карам и фамилията, защото съм участвал вече на няколко старта на ДУ. Нямам търпение да го изпотя 2-3 пъти преди старта да получи бойното си кръщене от рано.

Една от Ония вечери, незнамвечекояподред. Нямам сили да легна, нямам сили да стана, а покрай мен се случват хубави неща.

Последните почти две години не помня да е имало цяла седмица в която да съм спал повече от 6 часа, макс 7. И това ме убива.

Край на мрънкането.

Teaser към лекцията ми за dev.bg all in one 2025

Вчера направихме поредния страхотен разговор с Мишо – мой колега от Tinqin. Той е по средата (или към края по-скоро) на downsizing на оборудването си. Нещо, което се каня и аз да направя от вече не знам колко време.

Имам си инвентарен списък с това какво имам и имам идея какво да правя, пусто време и мотивация ме спират много често да се захвана. Имам и милиони неща преди това да свърша – малки ремонти, които ми бъркат във фронталния лоб всеки път като видя нещо счупено или неработещо като хората.

Освен това, понеже съм почитател на web.archive.org, прегледах блога на Мишо и как то изглеждал преди години и видях списък с други блогове, което беше много модерно навремето – “Вижте другите блогъри какво пишат”. Разгледах някои от тях и както това винаги става – ми стана тъжно, защото доста голяма част от тях вече са мъртви (с изтекли домейни), а тези, които още живеят нямат ново съдържание от години. Много ми се иска моя блог да не стане такъв.

Пак една от ония нощи, които ти взимат душата.

Днес прекарахме един великолепен ден с децата (миналата и тази седмица са при мен), водих ги на плаж, забавлявахме се, гушкахме се, кикотихме се. Изкъпах и двамата с една бутилка от 1л вода да им махна пясъка, имаше хубава вечеря, къпане, книжки. После Борко ме погледна в очите и каза – “Тати, когато съм при мама ти много ми липсваш. Пет дни са малко, искам повече при теб, не искам да ми липсваш”. Това ме пречупи (за пореден път).

Преди няколко дни усетих, че пак ще е трудна вечер и се качих на тренажора няколко дни след падането. Хора, въртях точно един час, това беше просто брутално. И не можах да приключа тренировката си даже. Часът е около 01:30, аз треперя над колелото, пот се стича от мен целия и ми се реве. Дори и след това и 20 минутното киснене в студена вана (правя експерименти със себе си) пак се въртях и заспах сигурно в 04:00.

Животът е отрватителен за всеки, но най-нечестното е когато на нас ни е гадно да правим гадно на хората, които обичаме. И толкова се старая да не предам кофти настроението си на децата …

Освен това съм opening lecturer на dev.bg all in one, което е нещо невероятно. Имам поне 15 страници А4 със записки, които са готови за презентация, повече от половин година ги мислих и все пак се чувствам абсолютно неподготвен и като абсолютен провал.

И понеже е блог ще впиша и намеренията си за уикенда за да се чувствам, че съм го казал на някого. Бих опитал да изкарам 300 км., но не съм сигурен дали ще имам времето, защото къщата също има нужда от ремонти и поддръжка. Ако не стане – 200 са ок по добре познатата права – Балчик – Вама Веке – Балчик (плюс баирите на Балчик на връщане).

Ако някой иска да ходи на dev.bg събитието да драсне един ред – имам отстъпка като лектор.