v 0.5 | A glimpse of happiness
В понеделник преди обед започвам с ден първи от Голямото каране. За сега мисля да направя един блог пост, който да обновявам с линкове към активността си в страва (ще може да виждате на къде пътувам, с каква скорост и разни други дребни неща) както и малко обща информация.
Като се върна ще сглобя всичко + снимки и видео и ще направя един разказ за приключението си.
Ваш,
Недко.
Петък вечер в нас беше голям купон. Бях обърнал цялата къща с краката нагоре и бях изкарал почти всичката си вело екипировка. Кочината придоби още по-мащабни размери когато котката Иво прецизно дърпаше всяка ластичка, търкалящ се предмет или каквото и да е висящо нещо, която намери.
В един часа вечерта пуснах едно бързо пране с подбраните неща за голямото каране и си продължих с другите си задачки. Тук искам да отбележа, че сутринта станах в 6:30 за да се видя с приятели на по кафе на плажа. Имах чувството, че чаках пералнята 2 часа и накрая към 3:00 се предадох.
Днес за около десети път за последните 2 седмици ходих да ми видят колелото (за това блог пост няма да има, че още ми държи влага) и после хапнахме торти-морти в Кафе-Мафе (да, наистина так се казва кафенето) и по задачки.
Всичко около голямото каране е приготвено (включително и демонтажа на решетката между багажника на колата и задните седалки) и ме очаква.
Опитвам се да не се отдам изцяло на вълнението, но май не ми се получава.
Мога с ръка на сърце да кажа, че не съм се вълнувал толкова много от месеци.
Голямото ми каране ще започне само след четири дни. 90% от техниката и екипировката са подготвени, ума ми – също.
Понеже имаше проблем с монтирането на багажника (като педалирам прав гумата се забиваше в рамката?!?) към рамката взех решението да отида с колата до Велико Търново и оттам с колелото до Казанлък. Оттам вече ще видя дали ще изкача връх Шипка и Бузлуджа или ще оставя за някой от следващите дни. След това следва прибиране във Велико Търново, транспорт, преспиване в колата и старт на следващия ден на ново и вълнуващо място и така следващите няколко дни. Основния ми таргет ще са ~100 км. дневно.
Утре остава да си свърша задачките в офиса и после това, което ще бъда аз следващата седмица ще е колоездене и авантюризъм.
Благодаря много на всички, които вярват в мен и на тези, коит овярват, но не одобряват това мое начинание :)
Седмица след това каране ще последва участието ми в MTB състезанието “Зелен маратон 2017” на което ще се пусна с 20 км. колоездене и 10 бягане. Тук можете да видите как преживях първия си дуатлон.
Още помня първия си учебен ден в девети клас – ново училище, нови хора, нов директор, който беше много висок и приличаше на Джорд Вашингтон. Той дойде при мен, стисна ми силно ръката и каза – “Добре дошъл в СОУ Димитър Талев”.
Двайсеттина състезания (повечето спечелени) по-късно, много нови приятели и брилиантни учители (начело , но не само, с г-жа Маринела Горанова, която наля огромна част в фундамента, който използвам на дневна база в работата си) дойде последния учебен ден. Помня, че ми се плачеше. Исках да изкарам наново последната си година, исках пак да влизаме в абсурдни приключения, да се състезавам, да уча и да бъда с моите приятели.
Е – 12 години след като свърши последния ми учебен ден призовавам всеки, който сега чете този пост и е още ученик да се наслади на тези моменти.
Ако ви е тежко, тъпо, трудно, лесно – това е нормално. Ако се влюбени, объркани, математиката ви е трудна – и това е нормално.
Едно от малкото сигурни неща, които научих последните 20-тина съзнателни години от моя живот бяха, че човек трябва да бъде себе си – дали ще е малко странен или ще се кефи на математиката или програмирането от мъничък, дали ще реве на Moulin Rouge или ще слуша System of a Down – няма значение. Всеки оставя отпечатък в този голям и шарен свят и нека този отпечатък не е като направен от калъп.
Честит петнадесети Септември уважаеми учители и ученици. Бъдете позитивни и готови за жертви и компромиси за другата страна, бъдете критични и питайте, бъдете любопитни и се усмихвайте по-често.
Ваш,
Недко.
П.С. И говорейки за учители явно не са ме научили добре да слагам запетайките, но се надявам да ми простите.
Честит празник на всички програмисти.
Деня на програмиста е официален празник в Русия от 2009 г. насам и се празнува на 256 ден от годината (на 12.09 при високосните или 13.09 при невисокосните години).
Избора на числото 256 също не е случаен. В рамките на един байт най-голямото десетично число, което можем да запишем в двоичен формат е 255 = 1×27 + 1×26 + 1×25 + 1×24 + 1×23 + 1×22 + 1×21 + 1×20 = 128 + 64 + 32 + 16 + 8 + 4 + 2 + 1 = 28 – 1
Ако броим нулата (а ако сме (не само) JS devs винаги я броим) възможните числа, които могат да се запишат са 256.
Та – честит ви професионален празник, хора. Бъдете с остри умове, меки нрави (но не много меки), усмихнати и наслаждаващи се на това, което правите.
Както каза Владо – щом уясвимостта си има лого и име нещата са лоши :D
Long story short – при включен bluetooth човек може да придобие известен контрол над устройствата ви. Проблема е в начина на автентикация (каква е българската дума за authentication?) и по-точно начина по който публичния и частния ключ биват разменяни между двата клиента (encryption keys).
Има си и PoC (Proof of Concept) за Андроид, Windows и Linux.
Примера с Android е много кофти, защото хакера придобива пълен достъп и в демото прави снимка на себе си без изобщо да докосва телефона (тук не е ясно дали телефона е с парола и/или криптиран).
PoC с Linux е как хакват smartwatch и успешно пускат микрофона, а после рестартират часовника.
При Windows нещата са също интересни. Там атакуващия прави MiTM (Man in the middle) атака, което ще рече, че се позиционира между клиента и ресурса, който иска да достъпи (в случая сайт). Така например мога да взема HTML кода на банката в която е електронното ви банкиране и да правя $_POST към мой сървър в който ще получа потребителско име и парола.
А защо iOS не е засегнат?
Единственото нещо, което пречи тази уязвимост да бъде използвана срещу iOS устройства е, че те не позволяват т.нар. silent authentication, което от своя страна значи, че потребителя първо ще бъде попитан за съгласие дали иска някой да се свърже с него преди да изпълни злонамерения си код.
Бен Сери (Ben Seri) и Грегъри Вишнеполски (Gregory Vishnepolsky) са разписали много подробен в whitepaper по въпроса.
CVE-тата (common vulnerabilities and Exposures) са както следва:
Как да се защитите?
Най-лесния начин преди да излязат security fixes е да си спрете блутута. А и никога не трябва да си го ставяте пуснат ако не го използвате.
Минаха цели две години от предния Code Week на който бях поканен от Венко Добрев, който е един от хората зад единствената положителна медия в България – Успелите.бг. Датата е 21 и 22 Ноември в гр. Стара Загора и ще е част от Europe Code Week 2017, а линк към събитието можете да намерите тук.
Темата ми този път ще бъда “Why QA?”, а слайдовете (и запис, ако има) ще кача тук като минат.
Ако някой има интерес и му се пътува към Стара Загора ще имаме едно или две свободни места така, че пишете тук за да се организираме.
И още нещо, последно обещавам. Ако ви е интересно да чуете или научите нещо по темата пишете тук и ако е удачно ще го включа в лекцията.
Винаги съм искал да бъда системен администратор. Исках да бъда това много преди да разбера, че има професия, която се казва Quality Assurance.
И винаги съм си врял носа там където не ми е работа. И си навлякох гнева на старите и новите богове като реших да напусна услугите на SuperHosting и да се преместя на мой си, shiny and new VPS. И после 2 месеца миграция по нощите (защото в работно време не отива да се занимавам с такива неща, най-малкото, че дори и да нямам кой знае колко много работа ще си изям чашата докато конфигурирам нещо като хората) докато всички сървиси, които искам да подкарам всичко + един античен PHP 5.2 заради стар проект, който държа повече от носталгия отколкото от други съображения.
И понеже на WordCamp Varna 2017 имах възможността да чуя лекцията на Верослав Ценов за кеширането и реших за педесети път да направя nedko.info и marvin като цяло свръх-мега производителни и да се отварят на посетителите още преди да са натиснали Enter. Обикновено тези ми начинания завършват с undo на всичките ми промени в 3:15 вечерта.
Та и днес не беше изключение. Реших да сложа един Varnish reverse proxy за да кеширам част от ресурсите, които се връщат на клиента и фейлнах наистина грандиозно този път. Успях да засера nginx config-а на блога и ми отне сигурно 5-10 минути да върна всичките 15 милиона промени, които бях правил на него.
И нещо, което Васил Колев винаги е твърдял – “Админ се раждаш, не ставаш”. Надявам се поне за QA да ставам.
Иначе ако на някой му е интересно – статията за Varnish с nginx + поддъжка на SSL (обърнете внимание, че в немалко статии този случай не е разискан) можете да намерите в Linode документацията.
И още нещо, защото аз като сложа край на нещо, което пиша последват поне по две-три неща отдолу – колкото и грандиозно да осирате нещо, колкото и мощно да преебете нещо елементарно, колкото и идиоти да се чувствате – продължавайте докато не го направите. Аз така или иначе ще подкарам varnish – достатъчно съм идиот за да го накарам да ми се огъне в ръчичките. Така направете и вие. Но ако искате да мрънкате – мрънкайте, най-много някой да ви наругае.
Добро утро от WordCamp Варна 2017, което се проведе в Икономически Университет – Варна.
Цъфнах час по-рано и имах време да поговоря с организаторите и спонсорите на събитието. Говорихме си със SuperHosting (с тяхната marketing expert Цвети и придобиването на Host.bg и HostBularia.com, техния security platform и ограничението им по inodes), JetPack и приятен разговор с екипа, FastComet (хостинг компания, имат интересна игра с едни хартиени роботчета и бая сериозни цени за VPS услугите си, но иначе с млад и доста надъхан колектив), Yoast ( и техните супер странни формички за кукита с тяхното лого), ICN (и странния разговор с дамата, която не се представи), Siteground (и техните #басияките bibs), dmarcian (и техните тениски и странно слабата им активност, но пък говорих с един от българсите служители, който имаше доста сериозен technical background), GraphicMama (които имат супер яките стикер дизайни. Също се оказа, че са бранч на 2create, което ме изненада много).
Залата се напълни до горе, доброволците са навсякъде и помагат (Злати и тя е сред тях). Видях доста познати лица и се запознах с още повече :)
И така:
Лекция първа – Петър Николов – WordPress API – минало, настояще и бъдеще.
От Петър очаквам епична лекция подплатена с отвратително голям бекграунд, каквито обикновено прави.
Петър говори за WordPress API. И се оказа, че не е едно както мислих до сега, а цели 18! Повече инфо можете да видите тук.
Последва редица примери за валиден и невалиден WordPress код и как се използват правилно WordPress APIs. И още нещо – WP API е еднонишков и има достъп до всичко (няма нужда от authentications към другите API-та).
Петър говори за вече архаичното XML-RPC API и споделям радостта си, че спряха да го използват. Все пак е създадено Февруари 2005… :D Още помня как изтръпнах като се оказа, че като пуснаха REST API-то можех да листна всички добавени потребители в системата по елементарен начин. Бррр.
И една малка вметка – user enumeration през REST API е възможен през следния линк:
https://nedko.info/wp-json/wp/v2/users
Резултата е JSON списък с всички потребители добавени в системата. Моя блог ще върне следните резултати:
[{“id”:1,”name”:”\u041d\u0435\u0434\u043a\u043e”,”url”:”https:\/\/www.nedko.info”,”description”:”Author, writer, cyclist and a passionate QA engineer that love to share his knowledge with everyone.”,”link”:”https:\/\/www.nedko.info\/author\/nedko\/”,”slug”:”nedko”,”meta”:[],”_links”:{“self”:[{“href”:”https:\/\/www.nedko.info\/wp-json\/wp\/v2\/users\/1″}],”collection”:[{“href”:”https:\/\/www.nedko.info\/wp-json\/wp\/v2\/users”}]}}]
И отплесвайки се (както обикновено) мога да задълбавя с това как се прави user enumeration и по друг начин (Нико, благодаря за напомнянето).
Линка е този
https://www.nedko.info/?author=1
При съществуващо ID ще резолвне потребителя по следния начин:
https://www.nedko.info/author/nedko/
Плюса е, че знаем, че зад това ID съществува и какъв е той, но минуса е, че трябва да обходим ръчно или да напишем един цикъл да извърти всички ID-та да някое голямо число и да покаже всички, които не връщат 404.
API №2 – AJAX API – Пешо говори за навлизането на AJAX в ИнтернеДа. даде пример с GMail през далечната 2005, когато въпросните изкъртиха с много яки за времето си drag’and’drop/right click/etc интеракции с потребителя. От тогава стана ясно, че AJAX ще живее дълго. BTW абревиатюрата на AJAX ако сте се чудили е asynchronous JavaScript and XML.
И накрая дойде реда на REST API (Representational State Transfer), който има възможността да се използва с различни програмни езици, почти няма ограничения за използването му в WordPress. Показва и примери с curl.
WPTavern и ManageWP са част от местата от които черпи нова информация за екосистемата на WordPress.
Говори също така и за релийза на WordPress 5.0 – промените ще са скандални, включително новия редактор Gutenberg, 3rd party tools, Woo 3rd party tools и т.н. Лека полека е стане headless.
Доста добра лекция.
Лекция втора – Vanina Ivanova – A WordPress blog as a MVP for starting a business
Лекцията е на (доста добър) английски, говори за това как писането на блог може да ни помогне със последващо стартиране на собствен бизнес. Точно за това писах и аз сутринта в темата за блогването. Дизайна на презентацията ѝ е страхотен и доста минималистичен, btw си мислих, че MVP значи Most Valuable Player, а то е било Minimum Viable Product. В случая това е блог.
Започнала е да опипва територията със свой блог за маркетинг на български. Интересно е, че говори за това на английски :) Проекта е MarketingRebels.club.
Казва, че след няколко седмици и точно $41 назад вече са вдигнали блога и са започнали да слагат съдържание. В презентацията си има и меме на Тръпм. Йеей.
Лекцията на Ванина е добър начин да се покаже, че с много малко начален бюджет можем да стартираме ресурс с който да станем разпознаваеми.
Лекция трета – Kat Christofer – How WordPress and working remotely helped me see the world – truly, nomadly, deeply
Кат Кристофър работи в екипа на Woo от десет години и се занимава основно с документацията на продуктите. Азиатката е обиколила впечатляващите 49 държави работейки отдалечено.
Казва, че с отдалечената работа или не работиш изобщо или работиш постоянно. Работата е, че за да работи човек отдалечено трябва да е много стриктен към себе си и много отдаден на това, което прави.
Говори за продуктивност – да познаваме себе си и къде сме най-концентрирани, да работим на спринтове (agile sprints), без значение дали сме програмисти, QA или се занимаваме с писане на документация.
“Loneliness is not seeing people constantly , but missing the communication with people.” Kat Christofer
“People are happier spending money on experiences, not things” Kat Christofer
Част от лекцията с Кат, на английски:
Pros and Cons to be remote worker:
Pros:
Cons:
Is the digital nomad life right for you?
Изключителна лекция. Кат ни разказа през сълзи за нейната свобода и за това как е била в Северна Африка при нейн колега, пак от Woo, който я е закарал на изненадващо сафари. Имаше снимки на слонове в пустошта и ни показа какво е да бъдеш свободен.
Лекция четвърта – Боян Йорданов – Automated testing for WordPress
Боян говори за типовете автоматизирано тестване – unit , integration & acceptance (end-to-end) testing. Говори за BDD (behavior driven development) където от особено значение е да мислим за поведението на продукта/функционалността, срещите с клиенти и project managers. Инструмент за тестване на BDD – Behat и Gherkin.
Всъщност това за контакта с клиента и management-а е много важно за всеки аспект в project delivery-то.
Боян влезе в детайли за автоматизираното тестване, които изглеждат яко, а посланието му накрая за комуникацията с клиента и екипа беше страхотна.
Линк към презентацията можете да намерите тук.
“The only way to go fast is to go well” Uncle Bob
И последно – Боян напомня, че автоматизираните тестове са код, а той трябва да се поддържа. Worst case е да имаме стар unit test, който да връща false positive и да свети в зелено, докато отдолу всичко е натрошено.
Лекция пета – Radka Nacheva – Emotional Design in WEB
С Радка се познаваме от WordPress meetup-а, където говорихме и двамата. Темата ѝ е отново в нейната специалност – Емоционален дизайн.
Радка малко ме изненада и ме изкара да тества на мен няколко бутона пред публиката – трябваше да изразя малко емоции – гняв, радост и изненада. Беше забавно. Показа ни как цветовете водят до определни очаквания в нас, например сутрешна аларма, Елвис Пресли, рок музика и единия бутон не работеше.
Опита за разговор пред хора и масивния опит в сферата си личат. Аз може малко да съм се притеснил, но да кажем, че се чувствах конфортно. Успяхме да разсмеем доста голяма част от публиката, а аз си тръгнах с малък подарък от нея.
Говори ни и за връзката между емоция и чувствата ни, ментални модели и доста психология. Освен това разказа за колелото на емоциите на което залагат изключително дизайнерите за да предизвикат определена емоция:
Сега се чудя моя блог какви емоции води във вас :D
Един интересен инструмент, който ползва Радка е Palloton.
Обяд: Хапнахме в стола на ВИНС-а едни малко измислени сандвичи и сега кибичим докато стане 14:30.
Поговорихме с хората от FastComet и за all-in-SSD и техния SSD failure rate. Един любезен тип ми разказа, че по 3-4 SSD-та при тях заминават на месец. Но сподели нещо друго – за роботизираната ръка в datacenter-а на Google, която на средно всеки 37 секунди fail-вал по един диск. Та тази ръка обикаляла и сменяла дисковете за супер кратно време. Повече информация ще потърся довечера.
Имахме разговор с Любомир Русанов и Методи Дреновски от SuperHosting.bg и поговорихме наново за придобиването на HostBulgaria и Host.BG, за сигурност, за морето и за WordPress. Приятна и интересна компания са, а най-интересното беше, че ме помнят по име при все, че последния път в който се видяхме беше преди поне четири години.
Извън предния разговор – щендера на ICN.BG беше най-малко посещавания. Двете жени там нямаха никаква връзка с хората, които подминаваха щанда, в началото раздаваха рекламни торби с някакви неща вътре, но след това не видях повече от 10 човека за 3 часа пред тях.
Edit – видях в техния профил, че са писали следното:
“Днес сме на Wordcamp Varna 2017 и естествено си говорим с всички за WordPress Management. Всичко за неговите полезни функционалности научете в блога ни https://www.icn.bg/…/configure-wordpress-with-wp-management/“.
С цялото ми уважение, но това не беше така. Отговорът ми, малко по-долу беше:
“За съжаление не беше така. Не си говорихте с всички. Щанда на ICN беше най-слабо посещаван, а това се дължи много и на специфичното настроение на двете дами, които представяха компанията.
Нищо лошо, но проактивността е супер важна а тя просто липсваше. Сигурно са били изморени от пътя.”
Не мисля, че ще ми изтрият поста, но все пак нека го имам и тук.
Проведохме страхотен разговор и с Kat Christofer. Разказа малко повече за пътешествието си, за вдъхновението и за това какво носи в куфара си, за това как иска да вземе един Ford Mustang и да шофира 7000 мили из цяла Америка. Видях безкрайната свобода в нея и безкрайната самота в очите ѝ. Тази жена знае как да вдъхновява.
Закъсняхме за
Лекция шеста: Luc Princen – Not Your Grandpa’s CSS: Working with CSS Grid.
Говори за CSS Grid. Демонстрира възможностите му с codepen.io. Тук гледах като голям камък. Не хващам нищо от CSS, а това не е никак ок.
Примера, който използваше Luc можете да намерите тук.
Лекция седма: Йордан Хлебаров – “Изграждане на използваеми WP интерфейси за клиенти” или “User-friendly администрацив на WordPress сайтове”
Йордан Хлебаров дооправяше лекцията си до последния момент. Нещо, което правя и аз твърде често. Само два-три часа по-рано му репортнах на мейла малко vulnerabilities за hlebarov.com. Като видя WordPress инсталация имам едни определени навици да сканирам… но пък за сметка на това репортвам на собствениците :)
Лекцията е насочена към ползваемостта на WordPress backend – нещо, което може да не ни се струва кой знае колко важно, но ако имаме клент, който има някакъв достъп до backend-а става страшно.
Стана дума и за website builders като Motopress и VisualComposer (към който имам много голям неприязън!). След това разказа за потребителските полета като Advanced Custom Fields и WP Toolset. Проблема им е, че са доста по-малко гъвкави, но пък ограничава дейността на клиента и възможностите да строши нещо.
При въпросите попитах за това как се отразява използването на подобни иструменти (като VisualComposer) на производителността. Оказа се, че впечатленията ни съвпадат. Long story short – ако можете не използвайте тези инструменти, защото (нетипично за този блог няма да изругая) просто носят със себе си прекалено много допълнителен JS, прави много повече заявки към базата данни.
Лекция осма – Noel Tock – Product-Driven Websites
Noel Tock говори за mindset-а на хорта, които са включени в процеса на създаването и поддържането на проекта и че трбява да е насочен към продукта, а не да използваме някакви методики, които просто не работят.
Например това, че не трябва да сме контрактори, а да виждаме проекта в аспекта на product owner.
Спомена и инструментите, които той ползва често – Google Analytics, mixpanel, Optimizely, Hotjar. Определено ще тествам HotJar на блога. Има безплатна версия и изглежда обещаващо.
Лекция девета – Верослав Ценов – “WordPress – Не е страшно да кешираш!”
Верослав говори за кеширането. Ето и какви според него са ползите от кеширането:
Разговора по-долу е в аспекта на W3TC – Page cache:
Говори за disk basic и disk enhanced режими на кеширане. За това ще прочета повече, че е доста интересна материя.
Един интересен минус в кеширането е, че не поддържа query strings (от тиша на nedko.info/index.php?postID=5). Другото е, че при purge/invalidation на кеша при много файлове процеса може да е много ресурсоемък.
Якото е, че кеширането порръжа отделен кеш за мобилна версия и по реферер.
Идва ред на memcache/redis режимите. Нещо, което смятам да направя скоро на marvin. За това ще си прочетете сами :)
Плюсовете да използвате memcache/redis режим:
Минуси:
TTFB (Time To First Byte) е нещо ново за мен. Това е времето в което получаваме първия отговор от сървъра.
Важни настройки за page caching във W3TC:
Говори за Proxy / web server кеширане (с varnish/nignx).
Винаги е удоволствие да слушам истории от системни администратори/technical aware persons. Просто се вижда болката в очите им като разказват как са се борили с някой проблем дълго време.
Зададох въпрос за това какви практически са ползите в пускане на page cache в “големи сайтове” хоствани в superhosting.bg и резултатите в някои проекти стигали по 5-6 пъти ускорение на проекта. Not bad, not bad :)
В заключение – WordCamp Varna 2017 са продали 263 билета, което е впечатляващо, особено за първо издание.
Тази статия съдържа малко под 2000 думи и има точно 60 ревизии започващи от 9:15 до 17:40 часа, опитвайки да споделя с вас всичко интересно, което съм чул днес. Надявам се съм бил полезен.
Официален хаштаг за социалките – #WCVAR
Тази прекрасен български глагол – блогвам.
Да блогваш е елементарно – изисква някакъв CMS, най-доброто от години е WordPress. Можете да използвате и някои провайдъри като wordpress.com, blogger, medium.com та дори и facebook/google+, twitter и т.н. Някои дори предлагат възможност да си купите домейн и да го пренасочите към услугата.
Другия вариант е да използвате т.нар. self-hosted. Това значи да си купим годишен абонамент от някой hosting provider (например superhosting.bg/host.bg, godaddy и много други) и домейн. Инсталацията е абсолютно елементарна и става за две минути.
Та идеята ми е, че всеки, който пожелае може да си има блог.
Последните години социалните мрежи свиха блог сегмента, но верни блогъри има още. А и собствения блог понякога предразполага към по-голяма свобода, без цензура и можем да правим каквото си пожелаем. За добро или за лошо.
По-долу ще изброя няколко неща за които се сещам, които ме карат да блогвам:
И понеже отгоре нахвърлих няколко идеи за това защо да пишем блог е честно да споделя и минусите, които носи това (забележете, че някои от точките се препокриват с горните):
Последни думи (наистина се надявам това да не са ми последните думи):
Ако сте пътешественик по душа (Драго, Теди, Ели, за вас говоря), спортист (бегач, колоездач) или просто обичате наистина силно да правите нещо то блогването е за вас. Няма нищо тъпо в това да снимате десертчетата, които гънете в сладкарничките, няма нищо тъпо в това да слагате “снимките си от телефона” в блога. Ако обичате това, което правите (и не сте порно актьор) ви моля – направете си блог и пишете в него. Пишете как сте се почувствали като сте стъпили за пръв път в Барселона или като сте финиширали първия си маратон, слагайте снимки. С времето нещата ще стават все по-добри и по-интересни.
Ще се радвам в коментарите по-долу да сложите вашите блогове. Ще ми е интересно да ги прочета.
