Днес се подготвям за интервю за една международна конференция и в процеса намерих следния gem:

We don’t wait for failures; we invite them on our terms.

Което прочетох като:

We don’t wait for failures; we invite them on our team.

И двете звучат много яко.

Както и лафове като one trick pony :D

Днес изпратихме Ники Йорданова – великолепен човек, усмихнах и сърцат. Много мислих дали да отида да ѝ кажа последно сбогом просто защото имам много травми по тези поводи, но се реших. Цяла седмица го мислих и така.

Видях приятели и познати с които не се бях виждал от години, поплакахме заедно, после изпратихме Ники. Беше сърцераздирателно, беше жестоко да гледаш как децата ѝ, майка ѝ я изпращат за последно сбогом.

Ники за мен ще си остане един от най-слънчевите хора, които познавам. С нея, Фло, Владо и компания сме си прекарвали неведнъж страхотно и ще запаза този спомен за лекота, смях и простото чувство да се чувстваш на място с други хора в себе си колкото се може по-дълго.

Сбогом, момиче.

Волно или не се сещам и за Нели, която изгубихме преди 9 години, която също като Ники беше бисер сред мръсотия и пош.

Сещам се и за баба, за дядо, за Явор, за Дидко и за още хора, които съм изгубил през годините. А те, както казват, си заминават истински само когато ги забравим. Аз нямам такова намерение.

Остава – Виновен

Виновен
Виновен съм,
Не дадох на сърцето ти
Смисъл силно да тупти
Войни навън
Не искам пистолет, а
Всичко пак да е както беше преди
Свободен съм
Боли, но знам, че ще стане по- лесно, а може би
Може би всичко пак ще е интересно
И може би
Любовен сън
Танцувам в бързо темпо
Събуждам се, но пак боли
Представям си, както пее Ленън
Че всичко пак е както преди
Свободен съм
Боли, но знам, че ще стане по- лесно, а може би
Може би всичко пак ще е интересно
Виновен съм
Боли, но знам, че ще стане по- леко, а може би
Може би всичко пак ще е интересно
И може би ще сме свободни, свободни.

Днес е деня на тангото. Предвид факта, че имам цяла категория от статии за танго в блога следва да заключим, че бих го празнувал и бих написал нещо по темата.
Може би, но не и сега. Тези дни. Междувременно правя dump от песните, които са ми отражение на настроението ми:

(великолепен филм)

(великолепен Ленард Коен)

Питали ли сте се кога сте си направили Google акаунта? Не? Нормално. Но не и за аутист като мен. Тези неща са ми интересни и ми беше много любопитно да видя дали има някакъв лесен начин да проверя кога съм си направил моя.

Е, има, с няколко условия.

1. Отивате в https://takeout.google.com/ където можете да видите цялата информация, която Гугъл има за вас;
2. Давате Deselect all и после избирате само Google Account
3. Чакате няколко минути и ще получите репорта си на мейла, търсим файл [вашиямейл].SubscriberInfo.html и оттам намираме Created On полето
4. Чувствате се стар.

Моя акаунт е направен на 24 Август 2009 или има няма 16 години. Още 2 години и ще може да гласува.

Вашите акаунти кога са направени?

Сутрин. DevOps-а на 8 кафета бори счупен деплоймънт от 4:30 сутринта, масата е покрита с вафли, пепел от цигари, преместил е кафемашината на бюрото си, а тяпочти не спира да прави от черното злато.

Накрая нашия човек, преди да получи лек аневмизъм и да го транспортират до някоя болница се присеща и прави най-доброто си изплъзване в живота – слага за 4xx и 5xx грешки страницата на cloudflare –> https://github.com/donlon/cloudflare-error-page

Клиентите, които чакат на опашка да пазаруват от магазина, който е долу от веченезнамколковреме вече не псуват всичките роднини на въпросния, а пренасочват вселенската си ярост към Cloudflare. Честно ли е? Не. Етично ли е? Also не. Върши ли работа? Вероятно пак не.

Май трябва да направя един TedX talk с повече съвети по темата.

Копирано от моя LinkedIn, който напоследък ми стана facebook.

След извесно прекъсване продължавам темата с нещото, което ми е може би най-времеотнемащо – готвенето.

Този път нямам почти нищо ново, пак бяха основно спагети, ризото от близко ресторантче, много салата и печено пиле от Лидл.

Докато писах това ми светна, че има нещо ново и то е, че намерих пъдпъдъци и реших, че ще е забавно да ги приготвим с децата. Те са от нещата, които или оставят травма завинаги или забавни спомени.

Е, и двамата не се трогнаха като ги видяха (4 в тарелката), но беше удобен момент да поговорим за различните породи при животните – някои са огромни (като пуйките), други – малки (като пъдпъдъците). Докато ги готвихме си говорихме за това и за животните като цяло (например защо някои птици не могат да летят). Беше повече образователно отколкото нахранващо в крайна сметка :D

Пъдръпъдиците се готвят лесно:

1. Чистим малките косъмчета (аз след като махнах големите използвах една сладкарска горелка за да махна и власинките от тях)
2. Правим си кашичка от масло, което разтапяме, слагаме малко сол, малко червен (сладък!) пипер и други подправки ако децата обичат
3. Гледаме да омажем повече със сместта, защото тези много близки братовчеди до мравките (както казаха децата) нямат много мазнинка и рискуваме да ги пресушим
4. Готвих на еърграйъра на 180 градуса за 15-тина минути (тук не ми вярвайте на сляпо, защото проверявах често и това води го девиации в температурата при готвене

С пъдпъдъците направих и гладко картофено пюре, което ми се получи за пръв път. Там рецептата е:

1. Варим картофите
2. Масло (стоплено до течно състояние)
3. Мляко (топло)
4. Малко сол

После мачкаме с каквото имаме и сме готови. Получи се много добре и съответно децата за вечеря ми изядоха салатата и всеки – по една тарелка детски кремвирши. Аз сгънах по-голямата част от пернатите.

Но пък не сължавявам. Това уча децата – че трябва да опитат, но не ги карам да ядат на всяка цена. Сега знам, че такова птиче не харесват (но пък харесват пилешкото).

Само 2-3 седмици след последните глобални проблеми с cloudflare преди малко API-то на CF падна. И то падна много.

Този пост беше за LinkedIn, нооооо познайте – и той е с internal server error :D Както и perplexity и още 19.5% от ЦЕЛИЯ интернет. Це-ли-я. Ц-Е-Л-И-Я. Трудно е да се прави архитектура на толкова критична система.

По дяволите, до преди 2 седмици беше Юли месец!

Но за друго пиша. Сутринта влизам в офиса, пускам лаптопа и … курец. Зарежда, мига 2 пъти power led-а, но дотам. Лаптопа е Lenovo p16s.
Оказа се, че при thermal protection (това ми е тезата) има таван на температурата, който ако бъде ударен се спира сам и после трябва специална процедура преди да може да търгне наново.
Та на гърба му има едно маааааалка душпица колкото за SIM tool/кламер. Задържа се десет секунди при извадено захранване и нещата се оправят.

След това пуснах един power report да видя дали батерията не е понесла щети, но всичко изглежда добре:

powercfg /batteryreport

Вчера 1/3 от деня ми мина в дебъгване защо не ми тръгва един pipeline, който прави aws auth. Е, оказа се, че както и си мислих, съм абсолютно пълен идиот:

{
    "Version": "2012-10-17",
    "Statement": [
        {
            "Effect": "Allow",
            "Principal": {
                "Federated": "arn:aws:iam::xxxxxxxxxxxx:oidc-provider/token.actions.githubusercontent.com"
            },
            "Action": "sts:AssumeRoleWithWebIdentity",
            "Condition": {
                "StringEquals": {
                    "token.actions.githubusercontent.com:aud": "sts.amazonaws.com"
                },
                "StringLike": {
                    "token.actions.githubusercontent.com:sub": "repo:[REDACTED]/repo-name-1:*"
                }
            }
        }
    ]
}

Проблема беше, че викам от друго репо този pipeline (да речем, че се казва repo-name-2). Решението беше:

                    "token.actions.githubusercontent.com:sub": "repo:[REDACTED]/repo-name-*:*"

Може да бъде малко permissive, но в моя случай репото е частно плюс това са само две, които отговарят на условието – repo-name-1 и repo-name-2.