Category: Блогинки

Днес е шантав ден. Борко започва ясла и го водя, отивам на работа, работя, дейлита, билдове, взимам го, водя го в нас, отивам в офиса, срещи, билдове, докери, става 7-7 и нещо, прибирам се – акота, памперси, къпане, спане, помощ на Злати и накрая – 2 бирички с God of War: Ragnarok.

Убеден съм, че след няколко години ще осъзная, че това са ми били едни от най-щасливите мигове в живота. Не от онези при раждането на двете деца или като се оженихме със Злати, а онези периоди, които са една страхотна забързаност.

А музикалния поздрав за днес е кавър, който е толкова мазан, че го слушам от половин час – тоя брутаааален синхрох, бийтбокса, как преливат гласовете им един в друг и как се включват са божествени. Цялата акапела е нещо извънземно за мен.

Не съм писал два поста в един ден от бая време, но този си заслужава.

Клиент съм на суперхостинг от 2006 г. или малко след като започнаха да предлагат услугите си. През годините когато използвах cPanel и правих сайтове те ми бяха основния доставчик на услуги (хостинг и домейн). С времето мигрирах marvin към DigitalOcean, а домейните си към CloudFlare, но остана един, който е .be, а CF не ги поддържат още. Та през някакъв период от време имам взимане-даване със суперхостинг.

Мой приятел, който е в web dev бранша и работи с бълграрски клиенти (и предпочита cPanel решенията) ми беше споделил, че качеството рязко е спаднало, особено след като са придобили ICN, hostbulgaria и host.bg и това съвпадна с моите впечатения като цяло.

Но ето, че днес се свързах с тях по повод подновяването на nasam.be и жената с която говорих беше супер ангажирана с моя пробле, помогна ми много и се ангажира да направи малко екстра усилие за да може да сме сигурни, че всичко ще мине наред (.be си имат своите специфични условия за подновяване та за това). Та пиша този пост за да кажа, че супер в суперхостинг явно пак се показва, а това ме кара да бъда щастлив, че на нашия пазар има решения, които могат да ни свършат работа.

Ще ми отнеме да спра да пиша 2022…

Малко за миналата година – оставаше ми ЕДИН работен ден и тъкмо сутринта по време на дейлито Злати ми звъни по спешност – бъбречна криза. За 8 минути карайки напълно безразсъдно се прибирам в нас, звъняхме на личния лекар, ходих до аптека, но в крайна сметка просто извикахме бърза помощ. Ако ви се наложи, понеже при бъбречната криза единственото, което може да се направи е да се изчака да мине, най-добрия вариант е да звъннете или отидете в Бърза помощ. Там ще бият един коктейл от болкоуспокояващо, спазмолитик и антиеметици. Започва да действа до минути. Повече инфо можете да прочетете тук.

Мина ѝ на Злати, всичко започна да тече по нормалния си път и на другия ден се събудих с отвратителен зъбобол. Запазих час, отидох, прегледаха ме, отложиха часа за 16:00 (последен работен ден за годината, последен час за лекаря, йей). Хайде сега дръж това вадене на зъб и корен, дръж тез 6 шева. 5 дни на антибиотици, йей.

А преди бъбречната криза ден по-рано Оги направи реакция от редовните ваксини, та плака много повече от нормалното.

Та дойде края на годината, всичко се стабилизира и бам – Борко вдигна температура. Вече се чудих дали да не се гръмна, но на следващия ден му мина, предполагаме, че е от ваксината, кояот му биха също.

Абе като цяло беше някакво много “приятно” изкарване на празниците, макар, че имаше и много хубави моменти между кризите.

За тази година съм си решил да си направя един roadmap по който да действам и в професионален и в личен план и да споделям по него своя опит, пък да видим.

Плюс не можахме да запишем последния епизод на подкаста с Митака и Дидо с които щяхме да си говорим за бащинството, но скоро ще го направим и се надявам да си вземете нещо полезно от там.

Последните дни минават без много музика и с много kubernetes. Днес след като си приключих една много закучила се задача реших за следващата, която е много интересен CI подход (за CI като цяло ако ви е интересно сигнализирайте за да пиша, имам какво да споделя) си пуснах може би песента ми за 2022 – един концерт на Linkin Park за който писах , завъртях я 10-15 пъти и после си пуснах auto play (в youtube) и изненадата ми беше много приятна като тръгна малко по-бавната, но също толкова заредена като студийния оригинал Hearts of steel на Manowar.

Писах няколко дни преди последния им концерт в България в пост със заглавие Manowar – една моя стара любов в който вложих наистина много за да си припомня детайли и моменти, за да си възродя наново чувството за първия голям концерт, за първите Manowar, за тогавашното ми аз. Понякога се връщам да го прочета наново и се присещам друго детайли. Сещам се за Стефан с който не сме се чували от години и виждали от поне 8-9, за това КОЛКО ЯКО беше на тревата на мястото в което чух първите китари, барабани и накрая – гласът на Ерик Адамс, на мястото на което те отпраха като последните изруди 5 часа концерт, на мястото в което се чувствах на място с моите 60-тина кила, къса коса и черна тениска.

Вече доста поостарели Manowar не спират да правят шоу тяхната мамица. Последното, което беше в България, 2019 година, беше не по-малко епично от първото. Огромен минус беше озвучението в зала Армеец, но пък всичко останало вече от много. Бяхме заедно с Валь и Вельо, мои бивши колеги и текущи приятели, беше безбожно великопелно. Сещам се и как посрещнах изгрева на пейка докато чакам автобуса, който да ме заведе към летището, раницата с 5 неща в нея, като се видяхме с Вальо, после и с Вельо, с още 4-5 познати пред залата, бирите, които пихме с други метъл братя (metal brothers, преведено звучи тъпо).
Разбира се на Slipknot концерта беше божествен, на Металика, на Рамщайн, на Rotting Christ, на още много, но първия концерт, първия голям винаги ще има място в душата ми.
Представям си се като дядка, който като му пуснат Manowar на 85 да клати глава и да вдига ревматични показалец и кутре във въздуха.