Category: Блогинки

04.02.2017 + вело приключения

Вчера през целия ден мислих на къде да отида с колелото уикенда и снощи седнах и си приготвих пълната екипировка за едно хубаво каране, станах сутринта в 6:20, помотах се малко, хапнах, опаковах се и излязох за първата истинска тренировка за “Подбалканското предизвикателство”.

Пълния маршрут беше Варна – Белослав – Синдел – Аврен – Морската градина. С това каране щях да пробвам новите ръкавици подарък от Злати за празниците, новите очила, новата раница с мех с вместимост 2л. Абе голямо вълнение беше. :)

Та излязох в 7:00 – 7:10 точно да посрещна изгрева на Аспаруховия мост. След като малко изкарах езика на стръмното изкачване малко преди спускането на Константиново (този баир на няколко пъти съм бил почти сигурен, че ще пукна преди да го изкарам) спрях да поснимам защитената местност “Ятата”, като водата в малките езера беше замръзнала, а отгоре имаше сняг. Поснимах малко колелото, че то няма една нормална снимка за две години и нещо каране и много лежерно стигнах до Белослав.

Тук е редно да кажа, че зимните ръкавици са си зимни ръкавици. За повече от четири часа каране навън ръцете ми си останаха с отлична температура. Дебели и удобни, функционални, непропускащи вода (не съм тествал, но сигурно се отнася за влага, не са вода) и вятър са едно от най-силните ми оръжия срещу зимните условия. Единствен минус е факта, че не мога да оперирам с телефона докато ги нося и трябва да цъкам с нос (сериозен съм!) за да сменя плейлиста, да паузирам страва или каквото там ми е нужно.

Та пристигнах в Белослав и си дадох сметка, че по-леко каране до там не съм имал. Не бързах да покорявам предишните си рекорди, да изкачвам колкото може по-бързо или да се спускам с 60+ км/ч. И беше яко. Дойде ми желание да изпия едно кафе в Белослав. Отидох до центъра, огледах се, но късно се усетих, че е 8 и малко и единственото отворено заведение беше кръчма, която по вида на посетителите по-скоро не беше затваряла вечерта :) Направих 1-2 снимки на паметника на центъра (снимки по-долу) и тъкмо слагах слушалките и двама човека (на около 50 и 80) ме спряха:
– Момче, извинявай, че те притеснявам, но може ли да питам колко време направи?
Аз малко се сепнах, защото не ме заговарят много хора докато карам и докато отговоря мина малко време.

-Час и десет минути според компютърчето.
Вдига вежда непознатия, вика “Браво, браво. После?”

-После, викам, съм към Разделна, Аврен и Варна.

Огледа ме човека и сигурно се учиди с тия сто килограма дали няма да пукна някъде, пожела ми всичко най-хубаво, по-възрастния махна и тръгнах. Беше приятно да срещнеш някой нормален човек по улиците. Като излизах на главния път видях една баба да ме гледаше заинтригувано. Усмихнах се и кимнах, тя махна с бастунката.
Бях се ухилил като бобър намерил току-що огромна бреза небрежно плуваща в реката.

По пътя към Разделна подминавам затворническото общежитие, спирам, правя няколко снимки, поздравявам един циганин, който върви с една торба вероятно от Белослав към Разделна (7-8 км) и продължавам.

Влизам в Разделна – малко градче с интересна история. През 1926 г. заселници от Южна Добруджа основали сред мочурищата на Провадийска река село Разделна. Най-младото във Варненска област, а може би и в България, то се намира в община Белослав. (wiki). Пътя е приятен, минавам покрай няколко полу-срутени къщи, слънцето леко напича. Подминавам мястото където се пресичат няколко ЖП линии, правя 1-2 снимки и продължавам. От ляво, веднага след края на градчето има солиден строеж и пътя в продължение на няколко километра е насъсен с пясък и ситен чакъл.

Стигам до Т-образното кръстовище, което ако тръгна на дясно ще стигна до Девня и ще съкратя маршрута си доста. Но аз не искам това и се отправям към Тръстиково. Там изглежда малко по-добре отколкото в Разделна. Карам бавно и наблюдавам. Подминавам гробището, което явно преди е било в края на града, но сега вече е по-близо до центъра. Разликата беше шокираща – от моята страна бяха по-новите надгробни плочи – почистени добре, по-натам бяха тия, които роднините бяха позабравили за тях, а най в края видях тези (доколкото видях в движение починали бяха около 1915 г.), които от толкова време не бяха виждали роднинска ръка, че бяха свили грубоватите си каменни форми под тлъст мъх. Беше тъжно.

Продължавам напред към Синдел карайки успоредно с Провадийска река. По пътя видях няколко от контингента и се сетих как никога не е брилянтна идея да карам сам в тия джандеми. Влязох в Синдел, един симпатяга ми отряза пътя, продължих напред, минах покрай магазина, направих левия завой следвайки главния път и минах през една шайка от 15-тина чернокожи. Продължих напред с едно на ум и знаейки, че ще мина през най-голямото гето след малко (главния път минава оттам). Мястото беше типично циганско селище – абсолютна мизерия, улиците бяха потънали в кал и пумия, имаше кокошки, малко циганче носи нещо, една голяма къща с огромни стъклени прозорци, много мрамор и лукс, още 20-тина грохнали къщи и табелата край на Синдел. Няма да ми липсва.

Природата преди, в и след Синдел обаче си заслужава гледката. Пез лятото всичко е зелено  и красиво, благоухайно, а малко след него по посока Аврен пътя минава през гора, която носи прохлада, а зимата – красиви гледки и спомени за лятото. Усещам, че идва най-големия баир в околията по който аз съм минавал и се подготвям. Когато стигнах до него вече се бях надъхал прекалено много за да спра. Завъртях в умерено темпо и с нелошо време го изядох без да искам да пукна, както беше, когато го видях за пръв път. И когато влязох в селото имах посрещач. Едно малко куче порода улична превъзходна + булонка започна да ме лае настървено. Стана ми смешно започнах да се хиля тихо (като слон с хрема) и като се доближих до критично според зверилника разстояние по много смешен начин си извърна малката главичка към портата на къщата, която тъй смело пазеше и замълча като мен на изпит по Линейна алгебра и аналитична геометрия в Университета. Като подминах разбира се продължи да показва на къщите наоколо, че има кой да ги пази.
Стигнах до отбивката, която главния път следва и … изненада. Бях забравил, че баира преди Аврен не е последното ми предизвикателство. След него следва около 1500 метра остро изкачване нагоре (или може да ми се струва остро след предното изкачване… или заради стоте кила, знам ли). Срещнах трима пенсионера, които си говориха шумно. Аз вече бях се изправил и въртях бая здраво докато потта ми вече капеше по ръкавиците. И наближавайки единия от възрастните мъже ухилен широко вика – “Момче, как е? Бива ли в Аврен?”. “Супер е тук. Само трябва да ви сложат един ескалатор”.
Подминах ги. Последва сравнително еднотипно каране до Здравец, което подминах бързо. Пак гори, красиво. Слънцето се показваше измежду дърветата и правеше страхотни сенки.

Карах извесно време докато не приближих местност Харамията и си припомних как преди няколко месеца докато се прибирах по същия маршрут един хомосексуален господин ми светеше на дълги насреща, минах през голяма неравност и не знам какво не ми позволи да се изтърся здравата. Тогава спуках двете гуми едновременно (от тогава в раницата си винаги нося по две резервни гуми) и изкривих и двете кали. Не беше яко. Този път беше по-добре. Излязох на главния път Варна – Бургас, качих се на магистралата (която не  е повече от 10 км…), направих едно сравнително дълго спускане (ако не бях добре екипиран щях да пунка от студ) и лека-полека стигнах до Аспарухов мост и оттам влязох в Морската градина. Изкарах долната ѝ част по буните, изкачих баира на Почивка с много добро темпо (после се оказа, че съм спрял на колко метра преди края на сегмента така, че скоро ще се срещнем пак да видим дали ме бива още.)
Прибрах се прилично изморен, а статистиките са следните:

И видео линк към relieve.cc със същия маршрут.

Деня продължи много приятно. В късния следобед тръгнахме към Добрич на кулинарен туризъм, а неделята бяхме в Тошево. Пътищата са добре почистени и приятни за каране.

На връщане спряхме до плажа между Кренево и Златни Пясъци. Водата беше кристална, мирише на море, а желанието ми да се гмурна беше силно.

Това беше пътвата ми тренировка от серията за “Подбалканското предизвикателство”.  87 км. за 4:20 часа и 858 м положителна денивелация. За подбалканското ще трябва да направя 380 км, под 20 часа и 3000+ метра положителна денивелация.
Ще бъде забавно.

Ето и обещаните снимки. Нямам под ръка image editor та са малко бавни за зареждане, ще ме извинявате. Compressor.io не свърши голяма работа.

Todo – да сменя галерията и да сложа описания на снимките.

02.02.2017

Днес ходих да въртя като хамстер във фитнеса и резултата ми е личен рекорд за час – 33.92 км! Беше зверско въртене, но съм много доволен. В Събота ще изляза за по-дълго каране да видим там как са ми се отразили тренировките в залата.

 

Иначе днес Злати ме покани на кино, но с условието да не ми казва какво ще гледаме. Отидохме и гледахме La La Land. Искаше ми се да отидем още като излезе, но така и не го предложих.

La La Land е модерен мюзикъл с участието на Ryan Thomas Gosling и Emma Stone (или по цяло име Emily Jean “Emma” Stone), които играят очарователно. Раян Гостлинг освен, че е добър актьор е и още по-добър певец и много впечатляващ музикант. Когато свиреше на пианото бях напълно убеден, че не свири той. И за моя огромна изненада сгреших. Оказа се, че е доста добър пианист. А Ема Стоун с нейната момичешка усмивка и добър глас прави двойката много приятна.

И не на последно място участва и John Legend. По ирония той е свири на пиано и споделя в едно от интервютата си, че малко го е хванало яд като е разбрал, че няма да му се наложи да свири, но пък интересното е, че за филма се е научил да свири на китара.

Ето и песните от филма (OST):

01.02.2017

Освен първата си по-сериозна статия за колоезденето, която написах днес се случват и други, доста интересни неща.

Например gitlab.com днес си преебаха базата данни. И това не е толкова страшно, защото при нормални условия restore-а би отнел няколко минути, но явно и бекъпите не са били особено полезни

Но освен лошата новина има и нещо хубаво и то е, че GitLab се оказата супер прозрачни откъм този проблем и дори направиха google doc в който описват подробно какво се случва.

И две IT мъдрости:

И това, че има два типа системни администратори – такива, които правят редовни и проверени бекъпи и такива, които вече ще правят. :)

По тази тема след няколко дни ще поръчам за експеримента един VPS на Hatzner за да направя load balancing и database replication + още 1-2 услуги както писах вече в статията за marvin. Ще е интересно и ще пиша за това като го направя.

 

Нещата, които намерих днес:

  • Злати прати днес този супер полезен ресурс – tldrlegal, който показва съвсем накратко популярните лицензни условия с много приятен и прост интерфейс.
  • Не знаех, че Амазон вече са и на low-cost VPS пазара;
  • How fucked is my database е малък сайт, който ви показва по хумористичен начин колко сте преебани използвайки една от следните бази данни – PostgreSQL, MySQL, MSSQL, Oracle, SQLite, MS Access, NoSQL?
  • WordPress с едно много неприятно ново vulnerability. Този път атакуващия може да направи privilege escalation и content injection. Ъпдейт към 4.7.2 е задължителен.

29.01.2017

Днес деня започна с магьосничество за две годишни, а после ходихме да гледаме за кола по автокъщите с приятел. И то така се оказа, че автокъщите свършиха, а желанието ни да гледаме повече и повече не стихна та… запалихме колата и отидохме до Добрич :)
Бърза разходка, хапнахме и обратно по къщите.
След това излизахме със Злати. Първо ходихме до фермерския базар, после седнхаме да изпием по едно кафе в Costa, дочетох си “Яж и тичай” на Скор Юрек (ревю в блога – скоро, заедно с новата секция “Книги”).

Пих едно кафе там, което беше ебаси силното. Пък и може да е от това, че избягвам да пия кафе известно време не знам, но стоях до 3 буден :D

Излезе репортаж на БНТ по повод Brutus Run – изглежда скандално яко!

28.01.2017

Съботата беше спокойна. Сутринта дори имах време да изкарам колелото на първата си разходка за годината на -2 градуса. Явно въртенето във фитнеса ме поддържа в някаква форма, но за подбалканското предизвикателство имам още много тренировки да изкарам. Ето ми го и трака в relive.cc

Трябва да напиша статия за това как да се подготвяме за каране през зимата.

 

Edit – ето я и статията за това какво трябва да знаем за колоезденето (и през зимата)

27.01.2017

Новината на деня – Evanescence ще идват в Пловдив, България!

Иначе деня мина добре, не беше трагедия :)

 

А с подбалканското предизвикателство гледам да се подготвям повече и повече и с това намирам и няколко интересни случки. Например един китаец тръгнал да се прибира в родния си град с велосипед и след 500 км. го спрели ченгетата и като го попитали на къде е тръгнал станало ясно, че още в началото нашия е търгнал в съвсем грешна посока :D И статията в BBC с повече информация.

 

In other news:

  • Eдна статия с нещо за което не се бях замислял изобщо – Why is the P in WordPress Important?;
  • И един screenshot от github по време на войната в Киев. Не е смешна ситуацията там, но този коментар ме разби :D

26.01.2017

Днес деня мина в тестове и четене на PCI DSS, което се оказа не толкова скучно и безвкусно отколкото си мислих. Смятам, че е хубаво всеки да го мине отгоре и да види дали ще му е интересно.

 

Disqus пак правят шашми. В пост от техния блог обещават някакви страхотни работи само, че Васил Тошков от Cloxy ги е систематизирал в една статия. С една дума – not cool. Никога не съм се кефил на third-parity система за коментари, но това вече е прекалено. Основните минути са изброени в четири точки, а цялата статия можете да прочетете тук:

  1.  Koмeнтapитe oт cиcтeмaтa вeчe нe ce индeĸcиpaт oт тъpcaчĸaтa Gооglе, c ĸoeтo цялaтa им ЅЕО cтoйнocт ce гyби. Peaлнo ниĸoя тъpcaчĸa нe ги виждa зapaди външния іfrаmе;
  2. Dіѕquѕ зaпoчнaxa дa cлeдят пoтpeбитeлитe cи oт вaшe имe, чpeз биcĸвитĸи във Baшия caйт. Taĸa ce нapyшaвaт eвpoпeйcĸитe зaĸoни и pиcĸyвaтe coлeнa глoбa;
  3. Зaпoчнaxa дa cлaгaт peĸлaми в caйтoвeтe нa пoтpeбитeлитe, въпpeĸи oбeщaниятa им ниĸoгa дa нe гo пpaвят. Πpeмaxвaнeтo им e плaтeнo, peaлнo cиcтeмaтa вeчe e плaтeнa;
  4. Eĸcпopтиpaнeтo нa ĸoмeнтapи oт cиcтeмaтa e мaĸcимaлнo зaтpyднeнo c цeл дa нe мoжe лecнo дa ce пpeмecтитe нa дpyгa тaĸaвa. “Paзвoдът” e пoчти нeвъзмoжeн.

 

In other news днес ми попадна домейн, който се казва CabinPorn :D е – не е това, което си мислих, но пък е скандална селекция от малки къщи в средата на брутално красива природа.

Скайп и end-to-end encryption са си чужди като жираф и космос. И освен това скайп продължават да посещават линковете, които си пращаме. Страхотна новина. Signal ftw.

Четох ревюто за Воевода и ще го гледам със сигурност. Казват, че е един от най-успешните български филми та да видим.

И за последно, обещавам! Днес освен новата песен на Обратен Ефект намерих и нещо, което въртях почти през целия ден. Enjoy:

Очаквайте Samurai Jack на 11 март

Както бях писал преди (доста) време продължението на иконичните серии на Samurai Jack беше потвърдено от създателя ѝ – Genndy Tartakovsky в края на 2015 година.

Мина доста време докато мине postproduction-а и да обявят датата на първия епизод. Вчера gizmodo писа, че датата е 11 март 2017 г.

До тогава като фен ще изгледам старите епизоди (които ги има в youtube) и ще се надявам на качествено завършване на сериите.

25.01.2017

Тези дни преминаха основно в тестване и тренировки. Започнах интервалните тренировки и за сега съм много доволен.
Миналата седмица си счупих рекорда – за 60 минутно каране направих 33.6 км. Да видим като се пооправи времето на шосе какви ще са ми резултатите.

In other news вече имаме организацията по най-голямото ми годишно приключение – “Подбалканско предизвикателство” – София – Варна за под 20 часа. Ще е трудно и ще боли, 20 часа ще въртим с малко почивки за храна и вода, но съм супер надъхан да го направя. Ще се видим в София на 17 Юни.

22.01.2017

Днес имахме малко екстремно пътуване пътуване към Генерал Тошево (през Балчик) – Добрич – Варна.
Голяма грешка. Пътя Балчик – Тошево е 30-тина км и се минава през няколко села. Пътя на места беше с 50% стеснен, малко сняг, малко лед и няколко циганина. Даже видяхме двама излезли с каруца. За пръв път виждам кон да се пързаля и за малко да падне докато го подминавахме.

Вечерта ходихме във Vintage 33 да гледаме The Comedy Club. Две неща станаха ясни:

  1. Всички ще горим в ада за това, че се смяхме на всичките тия мръсни шеги (в това при рогатия съм си резервирал едно от челните места :D);
  2. Иван и Филип са огромни. Много силно представяне предвид, че сме ги гледали вече веднъж в София.

Вече си имат и podcast, който има интересни неща (чувствителността на микрофоните обаче не ми е никак по вкуса).

Enjoy.