Ще се кюейваме, ще се аксептваме и ще се челинджваме на 21.04.2018 година на QA: Challenge Accepted 4.0. Акнетата за лекторите е пусната (Секция “Гласувайте за лектор“) и има 20+ желаещи да заемат челни места и да говорят там.
Аз съм един от тях. Ще говоря за jMeter и как да направим eye candy (и разбираеми!) графики с Grafana и InfluxDB, сигурно пак ще си съборя VPS-а по време на демото (been there, done that) така, че сигурно ще напомпам още малко marvin да преживее и това извращение върху него и така.
Едно е сигурно – дали ще говоря или не на QA: Challenge Accepted лекцията ще бъде подготвена и при първа възможност ще я разкажа, сигурно пред колегите в софийския офис на Немечек.
И още нещо, последно – ако гласувате ще ви помоля да го направите честно. Има много интересни лекции, интересни неща за които ще се говори и си заслужават да бъдат чути.
Днес си пуснах Еди Ведър и се сетих за моментите на чисто и неподправено човешко щастие, които имах миналата година докато правих моето голямо каране.
Самото чувство да се събудиш някъде пренощувал в колата си, да направиш един чай/кафе на котлончето и да се потопиш в първите лъчи на изгрева е нещо толкова магично, колкото и обикновено. Всъщност всеки изгрев и залез са магични. Всеки един, който съм посрещал без значение дали съм бил на колелото, по Джулай Морнинг или просто ей така.
Сещам се после как си стягах багажите, палих колата до мястото от където исках да тръгна и финиширам, карах с отворен прозорец и душата ми (или това, което е останало от нея) беше пълна.
И всичко това беше гарнирано с Eddie Vedder и голяма част от OST-то на Into the Wild (ако има човек на света, който не го е гледал – препоръчвам го силно!).
Снощи най-накрая се наканих, изкарах стария Canyon, смених гумите му, напомпах общо 5 гуми (по 2 на двата велосипеда и една предна резервна) и се качих на тренажора.
Чувството беше странно в началото, защото бях в стаята, не бях се качвал на колелото от голямото ми каране (което са около 5 месеца…), но бързо свикнах. Почти с изненада установих, че стойката и баланса са ми запазени до голяма степен. Карах точно час и макар и да не бях сложил компютърчето чувството беше за около 23 км/ч средна скорост, което за липсата на тренировки и моите 105 кг (!!!) си е добре.
Следваща стъпка – да си взема MTB обувки (да, MTB с SPD, за това в друг пост) и да правя по 5 пъти седмично по час каране. Края на Февруари или началото на Март (зависи от времето) ще изляза навън и ще гледам да си върна формата, че петте хиляди километра за 2018 г. няма да се направят сами :)
Продължавам да пиша 2017 в постовете и да трия при proof read-а. Така е откакто съм се научил да пиша :)
Понеже напоследък все повече и повече се интересувам от IoT и по-точно ESP8266 ми попадна МЕГА яката идея за вело компютър с изключителни благинки като:
Текуща, средна, максимална скорост;
Разстояние;
Каданс;
Power Meter (!!!);
Wi-Fi / bluetooth web login който можете да закачите и към API-то на Strava;
Продължавам да търся практични проекти, които биха ми помогнали при крайно дълги и изтощителни преходи по над 15 часа. Хич не ми се иска да давам 600 лв. за Garmin 520 да кажем като мога аз да направя едно с подобни функционалности.
Та така де. За момента не съм намерил нещо компактно и идейно, но продължавам да търся. :)
Снощи свърших “Хари Потър и Нечистокръвния Принц“. Никога не съм чел по-бързо 550+ страници. Четох сутрин преди работа, в обедната почивка, вечерта и когато имах възможност.
Сега хем искам да изям последната книга, хем не искам да свършва.
P.S. 2018 сме, стига съм писал 2017 по постовете! :D
Днес ходих пеш до офиса. Навън времето беше особено – валеше (и продължава да вали) сняг и дъжд едновременно.
И понеже имам време да размишлявам необезпокояван 30 минути се сетих за две мои карания в подобни условия – едното беше сухо и крайно студено със спускане от над 20 минути при температура навън от 2-3 градуса като карахме с Пешо за Трети Март и изкачвахме Шипка (от Велико Търново). Помня как бях примрежил погледа, ръцете и колената ми бяха измръзнали, оглеждахме се трескаво за заледени участъци и когато слънцето започна да ни стрелка със срамежливи лъчи усетихме блаженството да караш на десетина градуса.
Втория ми спомен беше от преди две години когато май за първия сняг отдох да карам към Белослав. Два часа и малко на -6 градуса ми дойдоха толкова отрезвително, пречистващо и спокойно, че ако можех щях да направя още една обиколка. На ферибота стоях навън и гледах как тихо и леко падат огромни снежинки, а движение почти нямаше.
Проклетата котка ме събуди прекалено рано и реших да изляза да почета на спокойствие преди работния ден. Нещо, което не бях правил от месеци.
Слязох с разведеляващото се слънце към плажа и погледах намръщеното тъмносиньо море, малките вълни, които се разбиваха с известна неприязън в камъните на брега и дърпаха малкото останал пясък към себе си.
Бях сам, прехвърчаха малко снежинки, излязох и подишах въздуха. Миришеше на водорасли, водата беше кристално чиста все едно никога никой не я е цапал с каквото му попадне, виждаха се камъчетата в плиткото, а студа притискаше гърдите ми.
Няколко облачета издишан въздух и зачетох.
В дни като тези трудно може някой да ти наруши вътрешния покой.
В Събота пътувахме към Добрич и най-накрая се случи – видяхме пръвия за годината сняг (тоест повече то 5 случайни снежинки). Не натрупа, но ни зарадва.
После последва заксънял празник за Иванов ден, 5 двулитрови бири, а в неделя – мощно хапване и се видяхме с децата на сестрата на Злати и цялото ѝ семейство. Беше идилия докато не опитах да запаля колата и да заключа, че стартера е придал богу-дух. И това на -6. Бутнахме колата, запали по трудния начин, след малко работа я спрях и пуснах и всичко беше наред. Да видим. Не съм дебъгвал кола до сега.
И говорейки за това и за микроконтролеите по които хвърлям око последно време – смятам да взема един ELM327 и да видя какви статистически данни мога да видя и да дебъгвам ако имам нужда. Иначе се чудя и дали има смисъл да пазя данните при шифиране.
Теоритично мога да събирам данните от ELM327 на RaspberryPi и като вляза в колата автоматично да се закача за моя Wi-Fi hotspot и да хвърля данните към InfluxDB. Ако измисля дали мога да имам някаква полза от това ще му обърна по-сериозно внимание.
Аз съм политически неутрален. Гледам да съм възможно най-далеч от нещата, защото усещам крайното безсилие и това, че човек не може да промени много. Грешката ми е огромна, осъзната, но отлагам възможно най-много момента в който трябва да се сблъскам отново в тези лайна.
И така, вчера председателя на Европейския Съвет, поляка Доналд Туск беше за официалното откриване на българското председателство на ЕС. Беше се приготвил добре. Даже повече от добре.
Изнесе цялата си реч на български език. Вчера попаднах на тази новина, но така и не ми остана време до днес. И видях бруталния хейт под всеки линк, който отворих – какъв бил, как можел да говори за Ботев, за Игра на тронове, че бил смешен, че ни обсъждал историята. Спрях се в някакъв момент, защото беше прекалено жалко. Не съм сигурен, че някога в световната история може да стане нещо толкова добро, чисто и прекрасно, че да не отнесе стабилно количество хейт.
Оставям преценката за по-умните от мен. Моята е, че се справи отлично.
Целия текст на речта можете да видите тук:
Скъпи приятели,
Уважаеми гости,
Господин Президент на Република България,
Госпожо Председател на Народното събрание,
Господин Министър-председател,
Министри,
Ваши Превъзходителства,
"Отечество любезно, как хубаво си ти!
Как чудно се синее небето ти безкрайно!
Как твоите картини меняват се омайно!
При всеки поглед нови, по-нови красоти."
Тези думи на Иван Вазов, чието име носи този театър, улавят духа на днешното празненство. "При всеки поглед нови, по-нови красоти" – тази мисъл ме съпътства днес като Председател на Европейския съвет и като поляк. Защото като поляк аз добре разбирам колко много работа, кураж и решимост ви е струвало на вас, българите, да постигнете тези европейски успехи за вашето Отечество. Никой не ви е дал нищо даром. Вие самите, на първо място, сте творците на този исторически обрат, на тези "нови, по-нови красоти".
По-младите поколения навярно свързват театъра, в който се намираме сега, по-скоро с известния актьор Захари Бахаров и ролята му в култовия сериал "Игра на тронове", отколкото с поезията на Вазов. Историята на Балканите е по-драматична и по-интересна от сценария на "Игра на тронове", макар в нея да няма дракони. Всички ние бихме искали настоящето и бъдещето на Балканите да наподобяват по-малко сценарии на драматични филми. Стабилност, сигурност, благоденствие – това заслужават хората в целия този регион. А Европейският съюз съществува, за да превърне именно този сценарий в реалност.
Добре е, че един от приоритетите на Българското председателство е бъдещето на Западните Балкани. Кой друг, ако не вие, потомците на Спартак, наследниците на най-старата държава в Европа, вие, които никога не сте загубили бойно знаме в битка, кой друг би бил на висотата на тази важна и изключително трудна задача – да се поднови Европейската перспектива за целия регион.
Вие винаги сте били решителни и смели, което потвърдихте и през последните години. Ето защо аз вярвам, че вашето Председателство ще бъде толкова резултатно, колкото преди четвърт век беше Христо Стоичков в Световната купа. С Министър-председател, който би могъл да сплаши не един тракийски воин, ще се справите!
Благодаря.
