Skip to content

23.12.2015 “Бате, ака ми се”

Не съм писал скоро, знам.
Напоследък се случват някакви хубави неща в личен план и много релийзи в професионален такъв.

Вчера имах бру-тал-но главоболие и бях дроб през по-голямата част от деня. Днес съм добре и реших да направя малък пир като мина през дюнерджийницата до офиса и си взема един дюнер (който на дължина го докара на новородено, като тегло – пак близо). Направиха ми го пред мен (включително и питката) и доволен закрачих смело към близката градинка с пейки (в близост има детска площадка), намирам една пейка, която слънцето блажено препича и сядам там.

Необмисляйки бъдещи главоблъсканици свързани с контингента наоколо на средна възраст от 3 години зачитам на спокойствие блога на Васил (maniax-а) и хапвам стравнишки все едно не съм ял преди 2-3 часа. Усещам всяка моя фибра как тържествува победоносно при всяка хапка, чета, вятъра подухва къдрите ми, главата ми е на мястото и нямам чувството, че някой дълбае с лъжичка мозъка ми. Чета на maniax-а нещата и през 3-4 минути отварям wikipedia да видя аджеба какви са тия сървиси и протоколи за които пише :) Слънцето ме гали нежно, аз започвам да засмърдявам на лук от дюнера (дюнерджията май не ме чу като му казах без лук), една котка ми се мота из краката и ѝ давам няколко парченца месце.

Живота бил хубав без главоболие.

Докато пред мен не се яви същество от противоположния пол, високо около 80 до 90 см., облежено в розово на видима възраст около 3 г. Просто се спря срещу мен и започна да ме изучава с малките си очички, замръзнало като Windows XP с кофти драйвери.

Усмихнах се аз неохотно (представете си как би изглеждало аз, брадатия 90 кг. тип с (почти) дългата коса да разговаря с 3 годишно детенце на което не виждам родителите наоколо) и продължих да чета за SIP, телефония и GSM мрежи. Обаче малкото ме намира за изключително интересен индивид и започна да ми говори нещо на бебешко-човешки. И понеже мозъка ми не може да сглоби толкова бързо regex, е да хване полезните думи стоях и за пулих докато примлясквах една огромна хапка месо, картофи и някакви други там неща.

Та представете си гледката от страни. Ха сега си представете как очите ми придобиха размерите на развълнуван аниме герой като чух малката да казва “Бате, ака ми се”. Исках да се завия с остатъка от канцеларската хартия с която щедро бяха увили дюнера и да изчезна.

Оглеждам се наляво – баба говори на внуче като го кълне, че не я слушало, отдясно – никой, зад мен – никой, в площадката родители С ДЕЦАТА СИ. Оставам потресен и защото съм оптимист първото нещо, което се сещам е, че детето се е изгубило. Докато в главата ми се въртят сценарии какво да правя и на кого да се обаждам да търсим родителите детето започна “Гладна съм, хайде да си играем, спи ми се, *нещо_на_бебешки*”.

Аз надигам себе си и дюнера от пейката и започвам да търся родителите на детето с поглед докато то си мели някакви неща на бебешки. Виждам пак бабата – тя с дете, но реших да питам. Викам:
– “Това дете, ъъъъъ, ваше ли е?”
– “Мдя” профъфли проклетата бабичка гледайки ме като някакъв изруд все едно ще ѝ кажа – купувам го.

– “Еми аз да питам, че нещо ми каза, че ѝ се акало” профъфлих с дюнер между зъбите.

Тя се ококори, после погледа ѝ стана празен, точно като на гупа, хвана малката за ръка и я повлече към спасителна мисия “Чисто дупе”.

Аз сядайки захапвам като тревопасно рекордно голяма хапка дюнер с плосък поглед в 2D, сядам замислен и издишам тежко (няколко атома дюнер изхвърчаха тихо и почти незабелязано във въздуха).

После си говорих с котката, която се оказа бая приятелска (и ми изяде половината месо, мамка ѝ).

 

Та такива неща около мен.

Published inБлогинкиРазкази

One Comment

  1. Предчувствам как всъщност душата на дюнера ти се е материализирала пред теб под формата на въпросното дяти :D

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.