След много години изпозлване на Wilson реших да експериментирам с нова тема. Тази е болезнено проста и това ми харесва. Може би ще сменя цветовите схеми да са по-тъмни (или любимото ми solarized).
Какво мислите вие? Харесва ли ви?
P.S. Пиша поста за Дунав Ултра, днес/утре би трябвало да е готов. Отново се очертава солидно четиво.
Основните ми разходи по VPS-а на който живее този блог (иронично кръстен marvin, на депресирания хуманоиден робот от Пътеводителя) са:
Droplet snapshot backups от около 60GB – хитър начин да си пазя бекъпите в DigitalOcean под шапката на снапшоти (които са малко по-евтини от техния storage);
Droplet (алтернативата на EC2 инстанциите в DigitalOcean) – 1vCPU/2GB RAM/25GB HDD
Volume snapshot на горния volume, който също ще си замине
pCloud cleanup
Както казва и заглавието – дълго време използвах pCloud акаунта си да мятам неща в него с “абе после ще го организирам” и така до момента в който вече не можеше повече. Подхванал съм да оглеждам и сортирам и по последни сметки ще спестя около 20%-25% откъм място. За моя недолюбен офисен Windows ми помогна с един приятен проект (който имаше много подобен и за Linux да не се възгордяват много феновете на микромеките) – WinDirStat като ncdu/baobab/filelight/etc.
Homelab
Най-интересната част. Там съм подхванал смяната на enterprise хардуера с miniPC-та. Там имам няколко много интересни идеи за които ще споделя малко по-натам.
Вчера си прехвърлих бекъпите от DigitalOcean Volume Block Storage към pCloud като част от моя downsizing initiative. Много по-забавно е да оптимизираш отколкото да плащаш ненужни пари всеки месец. Тези дни ще напиша статия за страхотността на rclone и колко мощен е той, особено в комбинация със screen/tmux.
Transferred: 31.839 GiB / 31.839 GiB, 100%, 48 KiB/s, ETA 0s
Errors: 232 (no need to retry)
Transferred: 209097 / 209097, 100%
Elapsed time: 1h36m57.4s
Бекъпите се наляха доста бързо както се вижда от снипета по-горе – 31GB за 1:37 часа. В предишни опити да mount-на pCloud-а си като local storage, за което съм писал и бързо howto, след някакво време нещата се забавят зверски много. За това и не можах да прехвърля 30-те си гигабайта в бекъпи (аз за моженето – щях, но не им даде сърце да гледам как трансфера ми беше килобайти).
Преди няколко месеца бях поканен от един от най-старите ми приятели да им бъда кум на сватбата. Едно от най-високите отличия, което един мъж може да получи.
И там говорих от сърце и душа и споменах, че точно Радо ме въведе в метъла структурирано и стъпка по стъпка. До тогава бях на рок, метъл, ама то имало и други подметъл култури? Ама то Лимп Бизкит рап ли е, метъл ли е? Та Радо беше този, който отдели адски много време да ми покаже красотата и колосалността на метъла като цяло. И красотата във виковете на Lamb of god, но същевременно и великолепността на Buckethead, на Sepultura и на още десетки банди.
Докато умувах какво искам да кажа пред останалите хора, които са му неговото ново семейство ме настигнаха спомени, които не съм вярвал, че още пазя. И особено с един mp3 плеър, който беше с 256МБ (да, мегабайта, не гигабайта!) и – “Ела да чуеш тия Lamb of god за които ти говорих скоро, Недкоу”. Защото стрийминг услуги малко след 2000 година нямаше.
И ето ме днес, поне 20 години след тези дълги разговори за метъл, апрежио, вибрато и викове съм в офиса, по средата на една отвратителна криза и работя.
Ето, че идва notification, че група, която скоро открих е пуснала ново EP и си ги пуснах. Групата е Synestia, а песента е Premonitions. И усетих онази топла прегдърка на хаос, гняв и нещо друго, което не съм сигурен точно както е, да ме обливат. Онова старо чувство на – “Ей, това май ще го чуя поне още няколкостотин пъти”.
Незабравимото чувство да откриеш твоето нещо.
Същото стана и с друго парче от тяхното EP, което релийзнаха по-рано тази година, което намерих супер случайно докато търсих вариации на Dies Irae на Верди след като чух феноменалното изпълнение на Metropolitan Opera.
Dies Irae е може би откритието ми за тази година. Вече писах за нея – безпардонно брутална, могъща и завладяваща, тя ме откара до финала на едно от първите ми 200 км карания за годината.
Днес с огромен интерес установих, че днес Google и техните услуги не работят. Повече инфо можете да намерите тук – https://outage.report/google
Някъде някой е apply-нал грешния terraform, грешна конфигурация или pipeline към грешната среда и айде.
Обикновено тези outages са в основата си нещо малко (в смисъла на някой параметър или фикс от няколко реда), а не нещо огромно (като запален datacenter). Естествено impact-а е огромен.
И понеже и услуги несвързани с google или GCP пак гърмят се сетих за един случай преди много години в TransportAPI където работих като ДевОпс. Имахме сървис, който използвахме и който съвсем логично понякога падаше. Проблемът беше, че като падне с него падахме и ние заради изчаквания и таймаути, които ни чупиха логиката. Най-доброто решенеи за такива ситуации е circuit breakers и кеширане на данните така, че ако някой сървис е долу ние няма да паднем, а с кешираните данни ще върнем и данни много близки до това, което трябва да покажем. Има и други подобни техники, които са safety nets и те трябва да бъдат взети предвид. За жалост това се случва рядко, защот винаги всички бързат прекалено много.
Какво намерих днес и ми е от полза: * Uptime calculator – https://uptime.is/99.999. Както виждате отзад има и ъптайма като параметър така, че да си го изпращате на програмистите/мениджмънта без да ги карате да пипат неща.
След най-откачената седмица за годината в която бяха Dev.bg All in One и Дунав Ултра е време да си отворя мейла и да си наваксам с реалността.
Трудно е предвид, че само до преди 3-4 дни бях абсолютно фокусиран само и единствено върху това да си изкарам лекцията по най-добрия начин, а след това – на колелото карайки стотици километри. Подготвям статии и за двете събития.
Стана ми изключително приятно от факта, че доста хора освен на място и ми писаха казвайки, че това за което говорих на конференцията пряко резонира с тях.