May 2019

Честит 24 Май

Едно от първите ми спомени свързани с четене и писане е когато майка ми помагаше в първи клас да уча буквите. Доста време мина от тогава.

Помня как беше седнала и ми показваше буква по буква, ченгелче по ченгелче кое как, брат ми се въртеше наоколо и се чудеше какво правим, татко и той помагаше.

Доста време мина от тогава.

Помня първия ми досег с Правец 8М в мазата на началното ми училище и как малко нелегално г-н Петър Стоянов (лека му пръст) ме вкарваше в часовете на по-големите за да науча повече.

Помня и когато смених училището след основното си образование. Там г-жа Маринела Горанова, която преподаваше по ИТ предметите, ни наливаше знания прецизно и внимателно, обясняваше ни ред по ред кое какво и как се случва и ни даде фундамента, който изполвам и до ден днешен. После имах възможността да говоря повечко с тогавашния ни директор, г-н Тодор Георгиев, който ни даде пример какво е да си спокоен и разумен (второто май не го научих много добре), идваше с нас по състезанията и подкрепяше без думи, с благата си усмивка. После дойде ред на висшето ми образование и г-жа Светлана Василева, която от първия ден ни подхвана всичките и с адската педантичност и прецизност продължи да реди фундаментите на науката в главите ни.

После ей така изненадващо за всички започнах да пиша разкази и проза.

Имаше и много други, които са в сърцето и ума ми, но тези, гореизброените, ме направиха (емоционално) грамотен имащ нуждата да дава знанията си на другите ей така, само заради онзи пламък в очите на току-що връхновения.

Честит празник. Обичайте се и си четете по-често заедно.

12.05.2019

Мисля, че дойде време да си върна същото темпо на блога и да си пиша моите дневни злободневия плюс секцията “In other news” където пусках разни неща случили се долу-горе на деня на писане на статията.

Някак последно време успях да затъпя нуждата да пиша и малко по малко забравих, че съм се commit-нал да пиша тук, да споделям. И като се присетя ми домъчнява малко.

А имам толкова да ви разакзвам. Още в началото на годината се случиха хубави неща – ходих до САЩ, после до Виена, сгодихме се със Златина, в ТУ Варна правихме уоркшопи (има ли някаква българска дума за това?), занимавам се с docker, което ме прави щастлив, подготвям редица технически статии, ходихме на концерта на Bullet for my Valentine и 40 days later, говорих пред 800 човекана тазгодишния QA: Challenge Accepted. След две седмици ни предстои да топим гъзове в Гърция.

Имам и въпрос към четящите блога – смятате ли, че е ок да има и аудио съдържание? Например по-детайлни разкази за темите от “In other news” или някакви tips and tricks? Например сега подготвям един много basic tutorial за docker и понеже афинитета ми към огромни текстове пак ще надделее май audio-текстовото съдържание ще е по-леко?

Как мислите вие? Пишете в коментарите.

Тя

Рано или късно всичко ще свърши.

Но тия две очи, тия две ръце
ме карат да живея
и да има смисъл.

Тия две очи, които ме следят тайничко
докато правя злободневните ни неща
И които като се смееш стават на резенче кора от мандарина.

Тия двете ръце, които стиснахме преди … 4 години?
Още са топли и прегръщат силно.
А лекуват душата с един-два допира.
А тя вече танцува. Усмихва се.

Трябваше по-рано, но и сега не е края на света.
Въпрос на коляно зададен,
кима, казва “Да” ясно, отчетливо.
Плачем.
Живеем.
Заедно.

Обичам те.