Month: June 2014

Те

30/06/2014 / / 0 Comments

Вдъхновен от страхотната бургаска милонга и хората, които присъстваха не се сдържах и още тогава нахвърлих няколко реда в моето малко тефтерче за спешни музи, които така и не редактирах. Редовете в общи линии описаха вероятно някакво желание или по-скоро виждане вдъхновено от невероятната музика и танцуващи.

И молба към вас – моля, под статията да постнете вашата любима танго/милонга/танго валс мелодия.

 

 

Те

Прожектори – цветни, три.
Светят в очите – поздравяват.
Четири несбъданити животи,
Четири небивали, неродени любови
Остават три, две, една.

Една необичайно дълго задържала се история
Смеят се.Танцуват.
Не говорят.

Споделят два свята в един.Един нероден, но със сигурност заминаващ си скоро.
Последни ноти, Финал. Край и сбогом.

О, почакай. Усмивка срамежлива, една, скоро цели две.

Може ли този временен безвечен свят да просъществува?

01.05.2014 г.

Н.

Вместо начало, едно ново начало

26/06/2014 / / 1 Comment

Днес е особена дата, която харесвам и едновремено ненавижам.
Днес е ден преди рожденния ми ден. Време за равносметка, плах поглед напред, още по-плах назад. А погледите, без значение на къде сочат, винаги носят спомени. Понякога хубави, понякога тъжни.
В Кубо съм, слушам странна музика, допивам си бирата ругаейки бездарието си и липсата на муза. Гледам една догаряща свещ и правя неволно сравнение. Минава човека с розите – “Еми … нямам на кого да я подаря…” казвам и поглеждам неловко надолу. Той още по-неловко (как може да не види, че съм сам?) се усмихва машинално с грам любезност и бързичко си тръгва.

Е – утре правиш 28. И какво от това? Задавам си въпрос и си отговарям сам, светкавично.
Какво направи последната година? Танцува ли колкото иска, раздаде ли любов точно толкова, колкото пожела? А каза ли си последно сбогом с приятелите, които те напуснаха без време? Каза ли смело, че обичаш без да се притесняваш от отговора? Отвори ли сърцето си за някого?
Е – имам отговор за всичките тези въпроси, почти толкова универсален колкото е и отговора на почти всичко. Точно толкова точен колкото и неточен. Отговора, запомни добре, е – “Почти”.

Защо “Почти”, а не “ДА!” или “НЕ!”? Много просто. През годините човек се учи, че не може да бъде напълно удовлетворен или напълно разочарован от живота и себе си. Ако това стане значи нещо не е съвсем наред в него. Човек винаги трябва да е малко разочарован от себе си. Една малка щипчица разочарование, която го кара да продължава, да го мотивира, да иска да върви напред и нагоре стремглаво събрал цялата концентрация и усилия на света, точно както малко дете се опитва да прескочи оградата на кошарата си, както птица с доскоро счупено крило се опитва да отлети и човек със счупено сърце да се усмихне.

Е – за изминалата година намерих няколко нови приятеля, няколко стари изгубих, обикнах още повече семейството и старите си приятели, танцувах с душа, сърце и дадох всичко от себе си. Обичах, четох, усмихвах се, плаках, прегръщах, дишах, писах, пях и свирих. И както каза преди тоооолкова много години Синатра – “Направих го по моя начин” (бел. авт. – I did it my way).

И понеже по прастар обичай ще си пожелаваме разни неща аз бих искал да изпреваря всички ви и да ви пожелая да обичате, да сте здрави и да се усмихвате. Тогава ще сме най-красиви и най-харесвани.

Ваш,
Н.
26.06.2014 @ 10:56pm

На И.

08/06/2014 / / 0 Comments

Малко преди пускането на блога за очите на всички реших (нетипично за мен) да пусна този пост като първи в Пространстовото – пространство на единици и нули, усмивки и начумерени физиономии, на сърца и души.

Повода е прост – днес И. празнува. Празнува рожденния си ден. Става на колкото пожелае – на 5, на 15, на 20.
С това свое умение да прескача от възраст във възраст тя генерира нещо, което виждам все по-рядко и по-рядко – една съвсем естествена усмивка, която не търси причина да се покаже, а съвсем често си сияе ей така – на пук на нас – начумерените.

И пожеланието ми днес към нея ще го формулирам в кратък списък по който след точно 365 дни ще прочете отново и ще ми каже дали го е изпълнила.

 

Списък:

  • Здраве (то е ясно, но зависи силно от изброените по-долу неща);
  • Усмивка (НЕ от онези безброй-безпричинни, а тези, които сами по себе си ще помогнат на някого да се изправи, да се усмихне или да накара да се чувства по-добре);
  • Причини (да обича, да се усмихва, да я обичат и усмихват);
  • Приятели (тук нещата са ясни – има си толкова, колкото са ѝ нужни и всички до един са прекрасни);
  • Мечти (без тях е трудно да следваме пътеката на живота, нали?);
  • Любов (от нея – приятелска, родителска и от Онзи, който ще изпие нахалните неканени солени капки по очите ѝ в моменти на трудност и същият този, който ще я кара да лети с и без причина);
  • Любов към това, което правиш (знаеш, че каквото и да правиш с добавени две щипки любов и една – сърце, правиш това, което правиш толкова специално, нали?).

И за заключение бих добавил една моя снимка снимана преди четири месеца в местна сладкарница, която днес докато говорихме ми изплува в съзнанието.

До нови срещи, И.

08.06.2014,

Н.