Днес ходих пеш до офиса. Навън времето беше особено – валеше (и продължава да вали) сняг и дъжд едновременно.

И понеже имам време да размишлявам необезпокояван 30 минути се сетих за две мои карания в подобни условия – едното беше сухо и крайно студено със спускане от над 20 минути при температура навън от 2-3 градуса като карахме с Пешо за Трети Март и изкачвахме Шипка (от Велико Търново). Помня как бях примрежил погледа, ръцете и колената ми бяха измръзнали, оглеждахме се трескаво за заледени участъци и когато слънцето започна да ни стрелка със срамежливи лъчи усетихме блаженството да караш на десетина градуса.

Втория ми спомен беше от преди две години когато май за първия сняг отдох да карам към Белослав. Два часа и малко на -6 градуса ми дойдоха толкова отрезвително, пречистващо и спокойно, че ако можех щях да направя още една обиколка. На ферибота стоях навън и гледах как тихо и леко падат огромни снежинки, а движение почти нямаше.

Ех.