Skip to content

16.12.2016 – Недко в Киев

Привет на всички от немногостуденинеособенослънчев Киев.

Тазгодишния тиймбилдинг се проведе в Киев и с колегите в Петък сутринта запалихме самолета към София. Полета ни беше в 8.45. Отидохме 2 часа по-рано с приготвени раници, паспорти и гривни (официалната украинска валута е гривна. На латиница се изписва напълно нелогично като hryvnya, на кирилица е гривня) и заредени батерии. Аз си носих киндъла и реших, че ще е перфектното време за четене. Бях си избрал “Бъдеще” на Бърнард Бекет. Излишно е да казвам, че не прочетох и една страница.
Пихме по едно кафе от Costa за 7.50 лв. и след като ми мина острата болка в сърцето дойде време за check-in. Мина проверката за багажа. Беше малко странно като се наложи да сваля кубинките и колана, но го преживях някак. Тогава за пръв път ме обля облекчението, че махнах дългата брада :)
Взеха ни с един Cobus (специализирано МПС от типа на автобус, но с малко седящи места, предназначен за транспорт на пасажери от терминала към самолета и обратно) и ни закараха до близкопаркиралия Airbus A320, който разполага със 150 до 180 места (180 в най-крайния си супер претъпкан вариант), една пътека и два реда седалки от по общо 6 места.

Аз се паднах в секция А, която по техни дефиниции е най-добра и е най-близко до прозореда. Полета беше доста бърз. Общото ни време във въздуха беше малко над 30 минути, а средната скорост беше около 730 км/ч. Излитането беше бързо и нямаше момент в който да искам да върна кафето. Излитането и кацането по мое мнение бяха малко повече от перфектни (особено кацането). Всъщност полета беше толкова бърз, че стюардесата не можа да раздаде шоколадчетата, които ползват против прилошаване от единия до другия край на палубата :)

Кацнахме в София към 9:20 и до 11:00 трябваше да изчакаме до слеващия полет. Замъкнахме се към терминал 2 с един счупен Cobus, хапнахме набързо по един летищен сандвич, помотахме се малко и минахме към следващия check-in. Тук е мястото да кажа, че летище София е доста по-занемарено от Варненското. Пък и културата нещо не ме обля с желание да прекарам много време там. Първото впечатление като излязохме за да хванем летищния абтобус беше едно едро улично куче и една служителка, която мислихме, че е починала права. Или поне го докара на поглед :)

Издадоха ни билетите, извадих паспорта и се наредихме на опашка от EU към non-EU countries. И още на опашката започнах да се разпакетирам – кубинки, колан, телефон и портмоне + документи и билет и якето. Проверката мина бързо. Дойде време да хващаме самолета. Този беше доста по-малък и събираше между 50 и 80 пасажера. Имаше две колони – от едната страна седалките бяха само по една а от другата – по две. Аз пак се паднах на единична и логично – до прозореца. Набутах си целия багаж, който щеше една раница над мен, изкарах тефтерчето с химикала, power bank-а, телефона и kindle-а сякаш, че ще летим 12 часа и се приготвих за излитане. Този път излитането беше сякаш с малко повече ряз, но пак напълно конфортно. Минахме през Румъния и Молдова, прекосихме повече от половината Уркайна и видяхме р. Днепър от бая високо. По време на пътуването ни сервираха малък брънч, който се състоеше от един сандвич (1/10 по вкус :D) и напитка (безалкохолна!) по избор. Сгънах сандвича, че бях освирепял и се потопих в гледките. Когато се качихме над облаците беше повече от епично. Направих няколко снимки и се потопих в “Бъдеще”-то на Бърнард Бекет.

Кацането пак беше чудесно, слязох и първото мощно разочарование беше факта, че вън си беше направо топло. Предните дни през деня беше около -10, а баш този ден беше -5. И се зачудих защо съм си взел дебелите дрехи и кубинките като можеше и без тях. 4-5 часа по-късно щях да съм благодарен, че са с мен. Кацнахме благополучно и си имахме дори и група по посрещането – няколко наши супер слънчеви колеги. След малко ахо-ихо се насочихме към осигурения ни Mercedes Sprinter и се затътрихме към хотел “Рус”. Имаше прилично задръстване и имах време да разгледам от прозореца малко от Киев.

Киев по последни социологически данни към Юни 2016 г. е с население от малко под 3 милиона човека, което го прави седмия най-населен град в Европа. Кмет на града е Владимир Кличко, а най-ниските температури през Декември са били -32.9 градуса. За това и си носих дебелото яке и кубинките! Но греда. Та – не почувствах Киев като някакъв супер отдалечен град на над 1000 км от Варна, а точно обратното. Все едно си бях почти като у дома. За това говориха следните три много общи черти:

  • Кирилица навсякъде;
  • Пътните знаци и дупките са като нашите;
  • Шофьорите взимат предимства като нашите. Че и повече :)

 

Влязохме в хотел “Рус” и се отправихме към рецепцията. Хотела е три звезди и 20 етажа висок. Партера му беше скандален – shiny and classy. След 15-20 минути чакане на рецепция (бяхме се събрали на куп повечето колеги от офисите извън Киев) се настанихме с Паскал в двадесет и трета стая на седемнадесетия етаж. Асансьорите бяха 6, но много малки (сигурно за да могат да развиват по-висока скорост). Стаята беше за двама, мъничка, но напълно достатъчна. Ударих един бърз душ и се приготвихме за събирането. След като се събрахме всички ни взе същия транспорт и се затътрихме по задръстванията към крайната ни цел – Freedom event hall. Мястото е огромно с малко над 90 маси, на два етажа (като първия е стъпаловиден), сцена и музика на живо. По данни бяхме почти 400 човека. Менюто се състоеше от богато начало с няколко вида салати, последвани от предястие, основно ястие (свинското беше нечовешко направо) и десерт. Сервираше се бяло и червено вино и шампанско.

Вчерта беше много интересна, пълна с нови запознанства и срещи с хора с които си говорим от последните 4 месеца, но така и не сме се виждали.

След като приключи вечерта с част от колегите отидохме в някакъв денонощен китайки (мда…) ресторант и си допихме там. Понеже те явно си нямат някакви разпространени националин бири (като Каменица, Пиринско и т.н. при нас) пих някаква немска, която забравих как се казваше, но беше скандална!

Легнахме към 3.30-4.00, станахме в 6 и в 6.30 пътувахме към летището. Имахме около 40 минут там и обиколихме duty free магазините. Взехме малко сувенири и зачакахме обратния полет.

 

Снимки – скоро.

Published inБлогинкиНедко разказваРазкази

Be First to Comment

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.