Цяла седмица се опитва да вали и днес най-накрая заваля. Тих и спокоен дъжд.
Обичам да вали, но обичам най-много да вали вечер.
Днес излизах с приятели с които не се бяхме виждали с години и на връщане се зачудих какви песни биха вървели добре със затихналия град, спокойния дъжд и уличните лампи.
Естествено повече от ясно е, че първата песен, която ми мина през ума беше на Chris Rea – Road to hell:
След това дойде от самосебе си гениалния Joe Bonamassa – Drive:
И после умът ми отиде някъде към новооткритата ми стара любов – Deep Purple – High Hopes:
След фината настройка след Deep Purple умът ми отиде към един мой любимец още от времето когато оформях музикалната си култура – Gary Moore и неговата брилиантна:
Накрая като паркирах си пуснах може би един от най-любимите ми изпълнители – Leonard Cohen и едноименната песен от последния му (бирилиантен) албум:
И бонус точка за великолепната Beth Heart (в един нечовешки добър концерт), която си пуснах като се прибрах в нас:
03/10/2025 at 19:46
Deep Purple – High Hopes -> Пинк Флойд е това. Иначе добро попадение. Култова песен.