На обущаря обувките били най-скъсани, нали?
Е, мислих да сменя архитектурата на блога отдолу и тръгнах да го правя, но много други неща ме спряха. Реших да си оставя блога малко down за да мога да получа пак желание да пиша в него. Сигурно звучи малко тъпо за вас, но е много трудно човек да пише ежедневно, какъвто е и моя план.

Та накратко – Оги беше рожденик скоро, Борко и той – детски рождени дни, торти, забавления. В офиса нещата са жестоки – колегите са топ, проектите – също.

Скоро запрятам ръкави с малко повече писане тук.

Поздрави на тези на които съм липсвал.