Така звучи ентусиазма ми, знаете ме вече.

Днес беше изтощителен, но доволно добър ден. Сутринта излязохме само аз и Златина, вървяхме около 4км в разходка, кафе и по задачи докато децата ги гледат баба и дядо. После Борко не пожела да заспи и го изкарах с колата, навъртях 100 км докато се наспи човекот, а аз си бях пуснал Войната на маковете в Сторител. Като стана отидохме до Кранево и там на плажа 2 часа и нещо събирахме мидички и се дивихме на вълните, после в нас, почти веднага излязох с Оги на кратка разходка, после изкъпах Огьо и Борко и седнах да разцъквам наново купения Mikrotik hAP ax³ за да му подкарам контейнерите, които идват вече native под RouterOS 7.+ После си играх със storage layer-а на k8s и Longhorn и слушам съвсем пряснооткрития за мен Ron – великопелепно парче за което ще говоря повече в подкаста, но богу Hi Ren е събитие в музиката след Stan. Величествена работа.

Та дойдох да кажа, че има и светлина в тунела – не всичко винаги е лайна и изсъхнали рози. Дано този път периодът се задържи повече.