Skip to content

Преживях втория си дуатлон

(Пиша този пост преди да съм забравил детайлите. Като излязат официалните снимки ще редактирам поста и ще добавя повече информация, за сега ще е сухо четиво :)

Както писах преди няколко дни участвах в Зеления Маратон в Аладжа Манастир (много близо до Варна). Единствената дуатлонова дисциплина беше от 20 км. горско каране и 10 км бягане.

По-голямата част от маршрута изкарахме с Нора (Злати и тя участва, но с мое старо и много тежко колело и логично се забави повече).
Трака беше много по-лек от предия дуатлон, денивелацията също беше доста по-малка и се справих за час и половина с 440 м положителна денивелация за 20-те км. Имаше една-две инфарктни ситуации, но като цяло мина доста добре.

Финиширахме (чакам 2-3 епични снимки), сложих шортите и хукнахме към десетте километра. Като цяло вървяхме бързо и около 1/3 тичахме, но като цяло усещането беше, че се движихме бързо. За час и половина направихме 230 метра положителна денивелация за десет километра.

И двата финиша беше епичен, Злати беше там и ме чакаше. След това хапнахме набързо, вървяхме на въже, на канго джъмп обувки и стреляхме с лък.

Като цяло усещането беше за по-интензивна тренировка отлкото от самоубийствена мисия като предния път.

 

 

Нямаше как да не споделя и паметните кадри на БНР, които за малко да заколят 5-6 човека с тоя дрон. Та има едноминутно видео и там (0:35 секунда) един идиот вика:
“ДАВАЙ, НОРО, ДАВАЙ, НОРО”.
Това беше на финала на колоезденето и минута преди началото на бягането. Реших да мотивирам малко Нора с която карахме и май ми се получи. Същото беше и на финала на бягането, но явно репортерите са си тръгнали. Беше още по-епично :D

Published inКолоезденеПътеписСтатии

Be First to Comment

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.