Skip to content

2017 – Една луда колоездачна година

Очертава се една ненормално яка колоездачна година.

В тази статия ще напиша (пък и да напомням на себе си от време на време :) ) плановете ми до края на годината, а те със сигурност са по-откачени и от най-смелите ми мечти. Тук можете да видите и моя Strava профил. Ако имате въпроси, нужда от помощ при подготовката (имам статия за това какво трябва да знаем за колоезденето)

 

04.02.2017 – Първа добра тренировка за годината (86 км)

Целия януари въртях като хамстер велоаргометъра във фитнеса и чаках удобно време за да изкарам колелото. В началото на Февруари макар и доста студено и заснежено на места направих един мой любим маршрут – Варна – Белослав – Синдел – Аврен (и проклетия му баир :)) и се довърших в Морската градина. Общата дължина на машрута е 87 км с денивелация от общо 860 метра. Единствените две места в които имаше катерене за повече от 2-3 минути са баира на Константиново преди Белослав и този преди Аврен. Останалото както се и вижда е прав терен. Можете да видите трака ми тук.

16.02.2017 Катерене на баири + Балчик – нос Калиакра (67 км)

Запалих колата през деня и отидох към Балчик. По време на пътуването реших да мина през най-стръмните баири в околията. Те се намират на рибарското селище, което е малко след Златни Пясъци посока Кранево. Общата дължина на баирите е само 500 метра, но наклона е 13% като има места на които изкачването е около 23%. Това са 4 минути в чиста агония по баирите нагоре и то особено с моите плочи.

След това продължих към Балчик и на бензиностанцията оставих колата и се метнах на колелото и оттам отпраших към нос Калиакра. Общата дистанция за отиване и връщане е 66 км със само 350 метра положителна денивелация. Ако човек има късмет вятъра ще е много слаб и ще кара с нормална скорост, но обикновено това не се случва. Отидох до любимото ми местенце – самия край на нос Калиакра и се върнах в страхотно настроение. Тук можете да видите трака + малко снимки от нос Калиакра, а тук можете да видите не особено големия и трака с баирите.

03.03.2017 – изкачване на връх Шипка от Велико Търново (266 км)

На трети Март ходихме да катерим Шипка с Пешо. Тръгнахме от Велико Търново през Казанлък, а на връщане се прибрах сам по същия маршрут. Можете да видите моя пътепис съвсем скоро в блога. Обща дължина на маршрута беше 266 км с 3000 метра положителна денивелация. Траковете (по технически причини свързани със смотаната батерия на телефона ми има два трака като втория също не е баш до финала ми, но вече го преживях) можете да видите тук и тук.

25.03.2017 – “Долината на тракийските царе – пролет” (209 км)

На 25 март ще се проведе откриващия за сезона и превърнал се в емблема за най-посещаван бревет – Сливенски бревет “Долината на тракийските царе – пролет”. Бревета е лек, приятен и в първите топли дни на годината (нищо, че последния път карах 10 часа в лек дъжд :D).

Старта е в Сливенски Минерални бани, оттам към Кермен, Нова Загора, Твърдица (първи подкрепителен пункт), Гурково, Казанлък (ОМВ-то на Казанлък, втори и последен подкрепителен пункт), Стара Загора, Нова Загора (обикновено спираме на бензиностанцията в началото на града за кратка почивка) и обратно към Сливенски Минерални Бани.
Общата дължина на бревета е 209 км с 1375 м положителна денивелация (което се изразява основно в баира на село Ягода).

Можете да видите подробен трак тук или можете да хвърлите един поглед на моя трак в Strava.

 

08-09.04.2017 – Варненски бреветен уикенд “Ненчо Христов” и “Добруджа” (502 км)

Два дни със забавления на юг и на север от Варна бреветния уикенд със сигурност ще бъде първото ми много сериозно предизвикателство.

08.04.2017 ще се проведе бревет “Ненчо Христов”. Маршрута е  Варна – Белослав – Разделна – Синдел – Дъбравино – Гроздьово – Бозвелийско – Провадия – Кюлевча – Мадара – Ветрино – Езерово – Варна с обща дължина от  202 км. и денивелация от 1910 м. Тук изкачването е мааалко повече от Сливенския и основния баир, който участниците трябва да покорят започва малко преди Провадия и свършва малко преди Мадара. Общата дистанция е около 35 км. като в тях има и прави участъци. Тоест няма стени или невъможни баири. Разбира се на Мадра има сравнително стръмно, но кратко изкачване. Траковете можете да видите в MapMyRide и OpenRunner.

09.04.2017 ще се проведе бревет “Добруджа”, който пресича границата ни с Румъния и за ден можем да се насладим да караме в южна и малка част от северна Добруджа. Миналата година участвах и го подцених, тази година със сигурност ще съм по-подготвен. Маршрута е Варна – Кранево – Балчик – Генерал Тошево (първа контрола) Кардам – Negru Vodă – Topraisar – negru Voda – Constanta (втора контрола)- Mangalia – Vama Veke – Българево – Каварна – Балчик (обикновено спираме за бърза почивка) – Кранево – Варна с обща дължина от 300 км. с максимално допустимо време от 20.00 часа и обща положителна денивелация от 1817 м. Тук официалния маршрут и това, което минах аз се различават в това, че ние влязохме в Констанца където е средата на маршрута. Официалния трак можете да видите в OpenRunner, а моя – тук.

Тайната на дългите преходи е ритмичността, пресметливостта на ресурсите и добрата сметка за прием на храна и вода постоянно.

 

17.06.2017 – “Подбалканско предизвикателство” (381 км)

Ново по рода си събитие организирано от ентусиасти (и в основата си Пешо и Ойларипи) е извън бреветния календар и е с по-интересна насоченост. Целта е да прекосим пътя между София и Бургас с две контролни времена – 20 часа и 26 часа. Целта ми е да вляза в 20-те часа, което значи, че средната ми скорост трябва да е около 21 км/ч (19 км/ч ако не спирам). Постижимо е. Дистанцията е 381 км, а денивелацията 3300 метра. Ще бъде истинско приключение по подбалканския път. Повече информация за събитието можете да видите тук.

 

08-09.07.2017 – “Дунав Ултра IV – гладиатори на колела” (730 км)

Това без съмнение ще е най-тежкото физическо натоварване в моя живот до този момент. За два дни целта е в контролно време да се мине по цялата българска дължина по поречието на р. Дунав или точно 730 километра преминавайки в или около 80 населени места (17 града и 63 села) от с. Куделин (най-северозападната точка в страната) до с. Дуранкулак (най-източното населено място).

Темпото ще е брутално, изкачвания ще има (по мои сметки ще е около 5000 метра денивелация) а умората не е изключено да довърши някой от нас. Изключително мотивиран съм да отида и да видя колко мога. А това със сигурност няма да е малко. Повече информация можете да намерите тук.

Published inБлогинкиКолоезденеНедко разказваПътепис

Be First to Comment

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.