Tagтанго

Световния ден на Танго е днес, 11.12

Танго е нещо за което пиша от много време. Танго е нещо като любовта към нещо, което вече го няма. Хем ти е едно такова леко мелахнолично, хем говориш за него, хем те жегва поне малко като го чуеш.
Танго ми помогна преди повече от 5 години да намеря себе си, да намеря, че дори и аз мога да правя красиви неща, че мога да водя, да се забавлявам искрено (макар и да не го показвам много), да тренирам все едно е последното нещо, което ще направя. Научи ме да обичам и усещам музиката повече от преди, научи ме на дисциплина.

Танго ме научи да бъда свободен. Да изразя свободата и себе си с движения. После ме научи, че извън тези строго определени движения, които учим има цяло нов хоризонт от напълно наши си, такива, които ние си измисляме и използваме само с подходящите хора.

Научи ме да имам партньор за който да се грижа, да дялкаме заедно треските си и да успокоявам макар, че на мен краката са ми треперили много повече.
Научих се, че мога да изляза на сцена и да не говоря за QA, IT. Изобщо да не говоря.

След всичките тези години още ме стяга гърлото, а краката и ръцете ми потреперват минута преди да излезем на сцена. Обичам това усещане. Обичам и последвалото го – не на сметки на кой такт какво трябва да правим, а на това да се рея и да хвърлям по един поглед в публиката.

До ден днешен пазя първите си танго обувки – дясната подметка е с дупка от многото тренировки и танци, но не ми дава сърце да ги изхвърля. Те са поели всичките непохватни движения, всичкото ми колебание и страх, всичкото неволно (надявам се) настъпване.

 

И последно – Кремена. Благодаря за това, че ми показа какво е да бъда аз в много по-различен от обикновеното начин. За всичките понякога крайно изтощителни тренировки за да можем после с лекота да правим най-шантавите поддържки, които съм виждал, за куража, който блика от теб и крайния позитивизъм. Успя да ме научи как мога да намеря покой в неспокойната си душа. Благодаря и на Миленка, Надя, Деси и Нели за това, че ме изтърпяха през всичкото това време както и за цялата група, която действаше като едно и макар и с малко хумор и закачки си помагахме или просто окуражавахме, когато духа падне в някой от нас.

 

Ваш,
Недко.

12.01.2017

Днес гледах (за пръв път!) как се сплайсва оптика. В нас в коридора. Защото котката Иво я прегриза и саботира най-святото ни вкъщи!
Времето най-накрая отпусна и има шанс уикенда да мръднем на някъде.

След два дни ще има един много екстремен бревет – “Загоре 200 км” – Твърдица, Казанлък, Загоре, Раднево. За жалост няма как да отида, но пък се глася за “Странжда 200″(Февруари),  “Тракийска пролет 200” (Март), “Варна 300км”  (Април) и ако моите ме приемат да спя в Шабла може и да участвам на международната седмица на предизвикатеството в частта на Белослав-Варна-Калиакра до Шабла (400 км.) или целия бревет от общо 600 км. После ще последва скоростното каране с Пешо София – Бургас под 20 ч. или София – Варна под 24 ч.
За тези неща ще пиша отделен постинг + план за това как ще процедирам, подготовки и прочее.

 

Интересни неща, които намерих днес:

  1. Годишната LUG-BG среща ще се проведе в Пловдив на 11.02.2017 г. Търсят се лектори;
  2. CodeAnywhere – много интересна идея – мултиплатформен облачен IDE за разработка. Рекламират, че с него ще можете да имате достъпност до кода си от всякъде. Аз лично бих деплойнал gitlab на marvin;
  3. Not An Imposter: Fighting Front-End Fatigue – статия за това какво е да си frontend developer. Обърнете внимание на списъка в началото на статията с тегнологиите, които един себеуважаващ се FE dev трябва да има понятие (всъщност написано е от страна на FE, но backend developers изобщо не им е по-лесно);
  4. RadoRado говори за това “Защо имаме глад за програмисти” (обърнете внимание и на коментарите);
  5. Geek-and-Poke с нов комикс, посмяхме се в офиса;
  6. Бреветен календар за 2017 г.

11.01.2017

В офиса днес правихме план за моето развитие за следващите 6 месеца. Новините са доста добри, много се кефя на компанията. Ще имам бая четене, но пък ще науча супер много неща.

Вечерта открих милонга сезона! Бях във Винтидж 33, срещнах се с много приятели, говорихме дълго, танцувахме и лека-полека всеки по къщите.
Навън имаше баси супер много сняг и шофирането беше голямо (и приятно) приключение.

Nedko is back!

Многоуважаеми дами, господа, тролове, градински охлюви и други:

Първо – след известно затишие бай Недко се връща в аржентинското танго (за добро или лошо);
Второ – точно днес точно от 21:00 до точно 03:00 в клуб Club Vintage 33 (Varna) (снимките на които аз присъствам там до една са photoshopped!) ще се счупим от танци.
Трето – Пак днес, пак там, Kremena DanceCenter ще ни изкърти с невероятно шоу – богато и цветно, хубаво и най-вече – за вас, зрителите.
Четвърто – Искам предварително да се извиня на Надежда ако по време на изпълнението ни я ритна, настъпя, хвърля през бара, насиня или поведа грешно.
Пето (и последно) – Задължителни атрибути за посещение на милонгата днес са:
Пето – Първа подточка – Настроение (по един или друг начин се пригответе за ослепителността на дамите, кавал_ерите и посетителите (и бармана!) );
Пето – Втора подточка – Домати/камъни/тежки и евтини предмети – just in case дет’ се вика;
Пето – Трета подточка – 5 кинта (входа е толкова плюс чаша вино);
Пето – Четвърта подточка – Фотоапарати, камери, стативи с акварелни бои и каквото още се сетите за да запазите този невероятен момент завинаги;
Пето – Пета подточка – Тук няма нищо, но звучи яко :)

TL; DR:

Клуб Vintage 33, Варна, Аржентиско танго, вино, Кремена Денс Център, танци.

Линк към събитието можете да намерите тук.

 

P.S. След това събитие последва още едно, още по-вълнуващо и още по-хубаво. То беше в залата на Кремена Денс Център където направихме хореографията само една двойка и се получи стра-хот-но! Но за това като имам време ще разкажа повечко.

Без име.

Не съм писал в този блог от прекалено много време. Дано не ми се сърди, че съм го зарязал така, както китарата преди време.

/* Щях да пиша за Legion Run, щях да пиша и за Равадиново, но къде време не оставаше, къде муза не стигаше подведох както вас, моите читатели, така и мен самия. */

 

Пътя към Морето.

Ето я и нишката, която търсих толкова време, формулата, която успях да разшифровам за да опозная добре сам себе си. И да видя кое ме прави щастлив.

А то е просто:

  • Момченце, което плаче за приятелите си, които няма да види днес заради първия учебен ден;
  • Момиче с цвете в косата;
  • Татуировка на Slipknot;
  • Изморени родители и деца пълни с енергия;
  • Клошар-невротик с едвам побрана книга в предния джоб;
  • Обръщам поглед настрани – в съвсем тясна уличка възрастна жена храни три котки и им говори;
  • До нея орнаменти, почти заличени от времето и от неопитни майстори показващи бегло каква красота е била иззидана преди 50-тина години;
  • Двама улични музиканта – гайдар и акордеонист – цигани. Само човек, който носи мелодията в сърцето и душата си, диша я, събужда се и ляга с нея може да изглежда и свири така;
  • Хората минават толкова близо до мен, че мога да ги подуша – парфюм на цвете, цигарен дъх, на момиче;
  • Надпис на стена “Ники и Теди бяха тук”. И аз съм бил тук и преди. Сега също съм. Лек полъх на несъществувало ме обвива в лека носталгия;
  • На плажа – русо момиче носи тънко яке, което ѝ е огромно, слабо момче е привито от студ до нея. Смеят се.

 

И приближавайки усещам повече и повече дъха на морето, неговите бризове и как сърцето започва да тупа по-спокойно, очите се отпускат, а ума намаля оборотите си. И всичко това ме кара да се чувствам лек почти колкото прашинка. Но не толкова малък.

Ще познаеш, че зимата идва когато отидеш на Кубо и си поръчваш горещ чай и не заравяш боси пръсти в пясъка.

 

Вечерта идва, а с нея и желанието ми за танци. Нямам търпение да дойде сряда за да се видим с моите танго приятели в клуб Винтидж 33 и да танцуваме докато бармана не заспи.

 

NOTE – този текст беше написан на 15 септември 2014 г., но публикуван чак на 28 март 2017. Не знам каква е била причината да не го публикувам, но ето, че ще изневеря на себе си и решението си тогава.

Те

Вдъхновен от страхотната бургаска милонга и хората, които присъстваха не се сдържах и още тогава нахвърлих няколко реда в моето малко тефтерче за спешни музи, които така и не редактирах. Редовете в общи линии описаха вероятно някакво желание или по-скоро виждане вдъхновено от невероятната музика и танцуващи.

И молба към вас – моля, под статията да постнете вашата любима танго/милонга/танго валс мелодия.

 

 

Те

Прожектори – цветни, три.
Светят в очите – поздравяват.
Четири несбъданити животи,
Четири небивали, неродени любови
Остават три, две, една.

Една необичайно дълго задържала се история
Смеят се.Танцуват.
Не говорят.

Споделят два свята в един.Един нероден, но със сигурност заминаващ си скоро.
Последни ноти, Финал. Край и сбогом.

О, почакай. Усмивка срамежлива, една, скоро цели две.

Може ли този временен безвечен свят да просъществува?

01.05.2014 г.

Н.