TagСофия

22.11.2017

Докато втората статия за ISTA 2017 се готви малко загърбих блога.

От 14.11.2017 вечерта до 18.11.2017 г. вечерта бях в София с основна цел да посетя ISTA – една от малкото QA насочени конференции в страната. За нея в друг пост.

Във Вторник кацнах в 22 и нещо и вече ми се спеше. Бакшиша ми говореше някакви неща докато не стигнем в околията на МОЛ “Сердика”. Не разбирам аз ли ги предразполагам или просто има такива хора, но е крайно дразнещо това някой непознат да те занимава с глупостите си.

Видяхме се само с Виктор, че Катина и Алек си бяха легнали, поговорихме си малко за живота, строенето на къща и компютърджийски истории и си легнах.
На следващия ден сутринта се излюпих набързо и с бодра крачка тръгнах към офиса (около 40 минути пеш). Отидох там по-рано и част от колегите вече бяха там за да се видим преди работа, да поговорим простотии и т.н., общо взето – нормалните неща :)
За добре дошъл ми поднесоха две бири и беше трудно да ги скатая за да не личи от далече, че започвам сутринта с бири :)
Деня в Софийския офис на Немечек мина скандално – от всякъде колеги ме дърпаха да ме разпитват как съм, да си разказваме неща по проектите, простотии и т.н. и деня мина супер бързо (дори и успях да свърша няколко неща!).
Вечерта прекарах в приятели, видях се с порасналия Алек, говорихме си до късно и така.
Следващия ден отидох на ISTA 2017 няколко минути след като отвориха регистрациите и имаше немалка опашка. Организацията беше ок и с влизането видях доста познати лица. За останалото можете да прочетете предния ми пост.

Ден трети започна пак с ISTA, нови хора, нови лекции, много кафета, networking. Отказах се да пиша live blog, защото сметнах, че е безпредметно. За сметка на това сега довършвам ден втори от лекциите.

Прибрах се при моите приятели, поговорихме малко и стегнах багажите за място 2 в което щях да преспя един ден. То беше при сестрата и съпруга на Злати заедно с двете деца – Кати на малко над годика и Габи на няколко седмици. Беше приятно, легнахме почти навреме, а на следващия ден станах в 6 и нещо, защото голямата вече се беше наспала и дойде ред за храненето ѝ.

След приятен ден прекаран основно на закрито се сбогувахме, викнах такси (15 кинта) и директно към летището. Почаках малко, четох, дойде моя ред, влязох в самолета и си пуснах албума “You want it darker” на Leonard Cohen и тръгнах да чета. В самолета имаше малко изпълнения от пасажери, които се държаха тъпо със стюардесите, но иначе всичко мина гладко.
Във Варненското летище взех такси (10 кинта) и се отправихме с около 190 км/ч по магистралата и 100 в града към квартирата. След третата забележка към относително грубия шофьор пуснах оплакване към централата на Триум Такси и се разбрахме с 2 думи. Дано да му е за урок.
Прибрах се на топло при Злати и котарака Иво и най-накрая се наспах като хората.

ISTA 2017 live blogging day 1

ISTA 2017 ден първи

 

“Innovate, automate, accelerate” – Birger Thorburn CTO на Experian

Доста интересна и надъхваща реч относно бързото развитие на Expirian, която се занимава и с data analysis, няколко огромни цифри и ме накара пак да се замисля за сигурността ни онлайн. Това беше един страхотен пример как се води презентация пред хора – много добър начин на изразяване, слайда с данните беше представен по правилния начин (а не да се изчете всичко дословно), посланието от презентацията стигна до (повечето от) нас.

 

“The new leaders of quality” – Lyudmila Labova from Paysafe

Людмила говори за качеството, за quality measurements, non-measurable quality и best practices, говори доста за компанията в която работи. Споменава за това, че използват SonarQube. Като цяло лекцията е много основна и не научих много нови неща от нея.

И формулата за успеха на PaySafe е: V x D x F > R (Vision x Discomfort x First steps x Resistance). Ако това ви свърши работа намерете Любмила и я черпете едно.

 

Лекцията приключи 20 минути по-рано и имах време да вляза към края на:

“Security, Big Data and other challenges to the IoT” – Martin Harizanov от Visteon

Мартин Харизанов ни говори за сигурността в IoT и разказва за векторите на атака (които по дефиниция са почти същите както и на други real-world системи) като brute force, DDoS, после за превенция – client/server/OS updates, FOTA (firmware-over-the-air), monitoring и т.н. Накрая пак ни напомни, че абсолютно сигурни системи няма (може би освен тези, които са offline?). След това поговори за Big Data в IoT. Каза, че CISCO са излезли с доклад, че до 2020 година ще има около 20 милиарда неща (игра на думи от internet of things). Forbes пък са предвидили, че IoT трафика ще достигне 600 ZB (600 трилиона гигабайта) през 2020.

Note – тук отварям една голяма скоба:

  • Проверих твърдението, че до 2020 г. ще има ~ 20 милиарда IoT devices. Доклада, който намерих е от 2011 година и на страница три се споменава цифрата от 50 милиона устройства;
  • Доклада на Forbes относно твърдението, че до 2020 IoT ще генерират ~ 600 ZB е коректен, но написан в статия от преди точно година (13 Ноември 2016);
  • Тези статистически детайли не знам колко могат да бъдат прогнозирани, но ще следя с интерес какво се случва на IoT пазара.

Мартин обръща внимание на данните и трафика, които IoT могат да генерират. Всички ние взимаме трафика за нещо не толкова важно, но истина е, че той трябва да се пести. Разказа ни също и за няколко неща, които могат да ни помогнат като например това, че не всички данни трябва да се запазват и измерват, може да използваме агрегация (статия за data aggregation от IEEE), “Cold” data (или данните, които не са ни наистина нужни или използваме прекалено рядко) и т.н. Даде пример как няма нужда да измерваме температурата в стаята ни през 30 секунди, например. Какво ще се случи за толкова време? Помогна ми да взема решение за home automation-а, защото се чудих дали 2 минути са ок за измерване, но може дори и на повече.

 

“Testing Red Hat Enterprise Linux the Microsoft way” – Alexander Todorov от RedHat

Александър говори основно за pariwaise testing, installation testing и спомена, че за автоматизация на инсталациите използват Anaconda.

Разказва за спецификите на тестване на инсталатора на RedHat – симулация на iSCSI (с и без authentication) например, за това как един тест кейс може да продължи по 30 минути.

Говори за оптимизиране на test matrix (нещо за което трябва да прочета повече). Освен това трябва да си припомня и повече за pairwaise. За големи test suites и направен правилно може да даде впечатляващи резултати.

В общи линии разказа, че използва 3 tiers – първия е набор от тестове, който намира около 30% от всички логнато бъгове, втория набор е от всички тестове, които ползва (още около 30% от намерените бъгове са от тях) и 30% са от exploratory testing. Останалите 10% са дефекти (4 critical) – 1 firmware dependent, 1 corner case в s390x  (не може да се закачи правилно по NFS, hidden dependency и разлика в работата на IPv6 иIPv6) и третия в недостатъчно тестване (human error).

В извод pairwaise има доста силни страни така, че трябва да бъде използван от нас често и мъдро за да намалим броя на нашите test cases без да афектираме качеството.

 

Обедна почивка – време за networking, хапване, кафе и дойде време на:

 

“The future of computing” – Laurent Bugnion от Microsoft

Забавния Laurent Bugnion с интересния швейцарски акцент започна с историята за computing_а отзад-напред – със старите лентови карти, огромни комютри и т.н.

После мина на Blockchain:

  • Blockchain не е само валута;
  • Децентрализирано сигурно предаване на информация;
  • Информацията е най-ценния ни ресурс.

Следваща точка беше cloud computing (напомни ми на онзи лаф, че не качваш на cloud, а на компютъра на друг човек). Спомена Azure, OneDrive, Amazon Cloud Services и накрая – “Абе и Apple май имат някаква такава услуга, но …” и се засмя :D

Спомена за serverless computing (помните ли Силиконовата долина и идеята им за разпределено изчисляване (decentralized computing)?). (последните няколко знака заприличаха на някакъв извратен regular expression :D ).

Направи и малко демо с Cortana (като първия път фейлна :D) за времето, да му напомни нещо и накрая интересното беше “Като се прибера ми напомни да направя еди си кое”. Имаше и tell me a joke и хумора беше трагичен :) Следващата част на лекцията беше за AI/ML (Artificial Intelligence, Machine Learning). Едно нещо не ми хареса – каза, че ще направи serverless demo, но после каза – “Upload-ваме това на сървъра”. Това е тъпо и ще прочета малко за тяхната идея за serverless и ще видим каква е тяхната дефиниция.Та – направи един пример в Azure cognitive services с blob upload event (тови е event при upload на снимка в нашия случай) успя да прочете нещо надписано на ръка. Успя от две свои снимки с Emotion API да разпознае емоцията на лицето си с доста добра точност. Дойде ред на Augmented reality (пример беше Pokeymon Go) и Virtual Reality (напълно виртуална реалност, рендирана от някакво изчислително устройство). Спомена с и известна надсмешка за Google Cardboard glasses (които по дефиниция са супер евтини, мисля $2 и после почти директно ги сравни с VR на Acer) и HoloLens и mixed reality (смесена AR и VR – практически можем да взаимодействаме с реалния свят смесен с виртуална реалност).Показа и забавно демо с един космонавт над публиката. HoloLens заби само веднъж, а стрийминга беше ужасно бавен. Сигурен съм, че ползва 2.4 GHz мрежа. И пак Apple reference като спря stream-а – “Can you turn off your phones?” :D Показа едно тъпо демо с едни кубове и после дойде някакво абрусдно добро демо за планиране на индустриални структури упралвяемо с глас и жестове (добави кран/махни кран/покажи информация за този кран). Презентацията и кода можете да видите тук.

До момента най-забавна/приятна/интерактивна лекция.

 

В почивката имах възможност да се запозная с Алекс Тодоров, който е супер активен в нашата сфера и поддържа един от най-интересните блогове за QA в България – http://atodorov.org/ а след това и се запознах (най-накрая!) с Виктор Славчев – още един страхотен лектор и блогър. Нещата му можете да видите тук – http://mrslavchev.com/

 

“A Team Contributing Full-time to Open Source Projects – A Primer on Making It Happen in Your Company” – Iancho Dimitrov, Dimitar Ivanov – Musala Soft

 Двамата лектора изглеждат интересни и разказаха защо е ок да работят върху / разработват open-source проект.
До момента разказаха основно за МусалаСофт.  След това заговориха за smart home и споменаха OpenHab и SmartHome.Продължават да говорят основно за Мусала.

Разказаха как са убедили борда на директорите, че имат нужда от opensource проект по който да работят и в момента по него са включени 10+ програмистра (full-time) и един Senior Dev (part-time mentoring).

Описали са доста документация, доста unit тестове и са метнали тежките задачи. После е последвал static code analysis, работа по интеграцията с различни устройства и разбира се са вложили вътрешните си, вече утвърдени процеси в разработката.

Малко разпиляна ми дойде лекцията така, че на TL DR – пичове са решили да се занимават с open source, харесали са си smart home идеята, убедили са мениджмънта, че ще е яко ако имат такъв проект и с времето са набавили 10+ човека, които работят за проекта постоянно. И нещо важно – казаха, че по-неопитните хора, които първо са минали през този opensource проект са се интегрирали много по-бързо и по-качествено във фирмената инфраструктура работейки по комерсиалните проекти.

 

“Mastering scrum mastering” – Nikola Bogdanov от Fourth

Започва с това, че има куче и че е от Добрич. Оставам до края на лекцията! Учи за PhD и води университетски класове (не каза къде).

Започва със самото начало, защо SCRUM е важен, какво прави един scrum master и т.н. Разказа как в началото на agile stuff всичко е било self-organizing team и как е минало доста време докато се оформи нуждата на отделен човек, който да работи като scrum-master.

Scrum master as a teacher:

  • Boundaries;
  • Alignment;
  • Constraints;
  • Support;
  • Observations.

 

Scrum Master Evolution Model:

  • ScrumDude – part time, Schedules meetings, time keeping, three questions, Lists positives & negatives;
  • ScrumMom – Moderates meetings, protects the team, directly removes impediments, team interface, artificial harmony, bossy, cares about velocity and delivery dates;
  • True ScrumMaster – facilitates meetings, grows the teams long term, delegates & analyses, makes the team responsible and accountable, encourgages and motivates, mirror of the team, leads by example, an experimenter;
  • Agile Guru Lama Sensei – light for the team, sees & feels the matrix, holds the space, refills & inspires, just listens & reflects, flow & evolution, asks powerful questions, kokoro teacher.

 

“Automating Web security testing” – Yavor Papazov – CyresLab

Явор разказа с голямо въодушевление и страст за това, което прави. Разказа как не се прави вече:

Yesterday’s IT projects:

  • Waterfall methodology;
  • Testing comes after construction and before deployment;
  • Discrete releases;
  • A release of a project can be certified for security
    • e.g. common criteria

 

И как се прави сега:

Today’s IT projects:

  • We’re Agile now
    • We don’t do releases
  • Tendencies
    • DevOps
    • Continuous Integration;
    • Continuous Deployment
  • Cloud-first design
    • Elastic Load Balancing & Autoscaling
    • Systems that manage themselves

Обясни ни за това, че има два подхода към сигурността:

  • Options A: Give up security at release and work to improve it afterwards
    • Resilience instead of security
  • Option B: Ensure security early along the software production pipeline
    • Leads to automating security testing

Спомена и за Chaos Monkey.

 

Защо автоматизирането на security тестовете е трудно:

  • Lack of well-defines security requirements
    • “Make it secure” is not well-defined;
  • Most security requirements are non-functional
    • “Make it secure” is non-functional
  • Lack of well-defined security requirements
    • Check “Application security verification standard” by OWASP
    • CWEs
  • Most security requirements are non-functional
    • We can translate some requirements to functional

 

What other people use:

  • OWASP ZAP (Zed Attack Proxy) – had API
  • BDD-security )Confinuum Security)
  • Mittn (F-Secure)
  • Gauntlt

Demo time:

 

Това беше края на ден първи. Имах удоволствието накрая да се запозная лично с the Microsoft dude и с Явор и побъбрихме мъничко. Беше много приятно да видя, че извън сцената хората са си същите – без много взимане на сериозно, много приятелско и тополо отношение.

 

 

Stay tuned за ден втори :)

ISTA 2017

Най-накрая ще присъствам на ISTA 2017 на 16.12 – 17.12.2017 г. в Sofia Event Center! Последния път бях на ISTA 2013 и от тогава насам трима работодатели са обещавали, че ще отида и така и не отидох. Явно изкарах късмет със сегашните, защото попитах и получих одобрение за няколко часа.

Те така – ISTA е една от много малкото QA конференции, които се провеждат в България. Тази година цифрите са още по-впечатляващи – 3 последнователни трака, повече от 30 презентатора, над 750 присъстващи и билет само за 123 евра. Ще има бая интересни неща и ще опитам да направя live blogging както направих за WordCamp Varna 2017 пък да видим какво ще стане.

Ако ще участвате и вие пишете да се видим там.

 

P.S. Писах на отганизаторите за един малък бъг на сайта им, да видим дали няма да ме напсуват :)

Довиждане София, Варна – добре дошла

И минаха две седмици в които бях извън Варна. Не помня последните години да съм бил извън Варна за толкова време и това беше добро упражнение.

Ето и малко мои впечатления свързани със София:

  • Културния живот там има огромна разлика от варненския – има опера, концерти (от които и много алтернативни), има няколко театъра;
  • Трафика е ок. Преди ми се струваше, че трафика е убийствен, но с помощта на Google Maps и телефон в ръка се справях много добре пеш и с колата. Транспорта е добре огранизиран и структуриран (освен проклетите трамваи – не мога да свикна да има и още един играч в платното за движение и като карам покрай трамвай продължавам да изтръпвам);
  • Дилектите са много и смесени. Понеже във Варна и Добрич (от където съм родом и живял прилична част от живота си) диалектите са практически еднакви е трудно да приема как всеки втори говори по различен начин. Което пък от своя страна е ок, защото и аз сигурно им звуча странно (особено като кажа, че е патладжан, а не син домат (а историята за чушка vs пипер изобщо няма да я започвам, че може да ям бой :) )). Пък и има много хора от всички краища на страната там и не е изобщо за учудване. Голям град – много хора и от всякъде;
  • Таксиметровите шофьори са измекяри. Точка;
  • Метрото е огромно предимство, а хората си познават града добре;
  • Имат си планина, която е само на няколко километра извън столицата;
  • Чешмяната вода не само, че не струва, ами и има вкус на пестициди и уран взети заедно. Поне водата в хотела беше такава;
  • Парковете са пълни с хора. На втория ми ден в София излязохме с колегите за по бира в парка и нещо ме сви – парка беше пълен с хора – деца, младежи за по биричка на пейката и възрастни хора – всякакви се бяха събрали. И ми припомни едно време като се събирахме на Бункера с метълските тениски и кецовете и как цъкахме хек и пихме биричка. Сега там е пусто…
  • Въздуха е малко странен – първо, че няма почти никакъв вятър (което беше нещо, което ми отне много време за да свикна във Варна) и второ – няма почти никаква влага. Тези две неща ме караха първите 1-2 дни да се чувствам странно и за първи път ми липсваше и морето. Все го приемах за даденост, а то…
  • Заведенията са много и разнообразни, има много бирарии и малки ресторантчета. Отнема време човек да ги обиколи;
  • В зависимост от това къде се намира човек въздуха варира от отвратителен и трудеш за дишане до ок.

 

За две седмици там, извън офиса направих следното:

  • Вървях много и в различни посоки. Всеки ден ми отнемаше около час и половина отиването и прибирането от хотела до офиса и респективно почти не шофирах в града;
  • Срещнах се с приличен брой мои близки хора и изпихме още по-прилично количество бира;
  • Покарах с Велоприключение малко в Тетевенския балкан на изтощителни жеги (имам си вече и аграрен фен, йей…) с хора, които не познавам, но беше супер яко приключение;
  • Със Злати ходихме на Hills of Rock в Пловдив. Чухме Контрол, Epica, Evanescence, Three Days Grace, Immencence, Revaneye, Мерудия. Беше брутално яко!
  • Разходихме се с Вик, Катина и Алек в Люлин планина;
  • Запознах се със супер много нови хора (покрай офиса) и още на втория ден привикнах с тях;
  • Направих първата си презентация новата фирма пред колегите. Говорихме си за performance testing с jMeter (цялото заглавие на презентацията беше jMeter and other strange animals) и беше много яко;
  • За пръв път се спуснах по пързалка, която е между два етажа в офиса. Беше епично;
  • За пръв път бях на масаж (изключая онзи път преди първия ми бревет в който щях да умра от болка и отидох да ме видят и те взеха, че ме оправиха). Беше странно и в офиса;
  • Свалих 2 кг за 2 седмици и бия нов рекорд от 94.5 кг. Не знам дали да се радвам, защото не бяха качествено свалени, а от нередовното ядене  в комбинация с джънк;
  • Изслушах около 80% от нещата на покойния Chris Cornell. Има някои, които чувам за пръв път и смятам, че съм идиот, за това,че не съм ги намерил по-рано.

 

Нещата, които не можах да свърша:

  • И този път мечтата ми да карам на колодрума в Пловдив не се състоя;
  • Не можах да карам с Велосити. Ходенето ми в София съвпадна с няколко други вело събития и свободни хора на практика нямаше;
  • Не можах да карам много или да отида на 5kmrun в София.

 

За офиса ще напиша отделен блог пост.

София, ден 2

Днес беше първия ми ден в офиса на Немечек София.

Реших да се замъкна по-рано за да имам буфер ако нещо се случи по някаква причина (задръстване, поредица грешки от моя страна и т.н.) и отидох навреме. Просто задръстването беше малко повече от очакваното. неприятно.

Видяхме се с моя team lead – показа ми офиса – отвътре е скандален. Имаме няколко етажа от сградата, две джаги, билярд, просторни стаи и още и още. Колегите са доста приятни и гостоприемни. Силно обещаващо е всичко за момента.

Днес ходих на лекцията на DEV.BG на тема jMeter. Лекцията беше малко скучновата, защото беше за напълно начинаещи, а и нямаше много динамика. Иначе на лектора му личаха тия безброй часове в които си е блъскал главата с jMeter. В отделен пост ще напиша малко повече за лекцията и моя knowledge по темата.
А първото нещо, което видях като влязах в Бетахаус беше Боби – един суперактивен софийски QA, който също обича да споделя масивния си опит с хората и е постоянно усмихнат. Беше приятна изненада.

А стигането от офиса до Бетахаус и обратно беше лесено, особено с помощта на google maps и метрото. След това от офиса цъфнах в апарт хотела (очаквах нещо по-различно. Апарт хотела е скан-да-лен) и сгънах няколко бирички за да разтоваря.

В самия комплекс има малка Billa и тъкмо бях надул Parkway Drive на слушалките и се чудя какво да си взема освен бирите и чипса и един чичак ми маха от края на коридора – “Момче, хайде към касата, че затворихме”. И така се озовах с четири кенчета и един голям чипс за вечеря. Не, че се оплаквам, де. :)

 

Видях един софийски залез, една улица, която се казва Розова долина и точно зад табелата имаше няколко храста рози, няколко талибана, препълнено метро и супер много хора от моята порода в Бетахаус (всяка четвърта дума беше “QA” и аз по навик се обръщам като гладен сурикат като я чуя в нормален разговор :D).

 

Те така – от час слушам Joe Cocker (да почива в мир), стана 03:00 и не ми се спи. Утре прогнозирам, че ще се наредя повече от два пъти до кафемашината.

 

btw, защото съм голям хакер и всичко ми е супер-хипер защитено по сайтовете и т.н. и т.н. често става така, че слагам много ниски права за писане във wp-content на блога и не мога да качвам снимки (и се чудя поне по 5 минути защо).

С тази команда ще направим всички директории с достатъчни права за запис (като приемем, че WordPress инсталацията е във /var/www/nedko.info):

find /var/www/nedko.info/wp-content -type d -exec chmod 755 {} \;

Те така.

Утре се надявам да отделя време и да напиша статията за jMeter.

 

И малко n00b-ски телефонни снимки от днес:

София, ден 1

Днес към 20 часа пристигнах най-накрая и благополучно в София.

По пътя този път имаше съвсем малко изненади, карах сам и беше леко скучнувато. За сметка на това се случиха следните интересни неща:

  • Начесах черешовата си краста, която се появява по това време всяка година с един кгилограм череши вчера и един днес по пътя. Вече череши не искам да виждам поне за няколко месеца;
  • Докато взимах черешите от едно селце по пътя към София един огромен човек слезе от един не по-малко голям бус и чака за ред. Проблема на това да оставиш МПС без ръчна и на скорост е в това, че на леко наклонени равнини ще тръгне. “Буса тръгна”, казвам. “Ко каза, момче?!?”, “Буса, буса, викам, тръгна”. “Пууу маати, стой тука бе” и хукна да го гони. Не беше много дълго, но си струваше гледката :D
  • Валя ме здрав дъжд, а малко по-късно ме пра и градушка. Трябваше да отбия за 20-тина минути докато спре. Пък и тъкмо беше време за почивка, добре разхлади дъжда. Само мотористите по пътя не знам как се справят в такива моменти;
  • Видях дебелия Хюго (английски късокосмест), който вече дава да бъде милван от простолюдното съсловие (хората) за повече от 12 секунди. Жъна успехи сред котките;
  • Утре ми е първия ден в двуседмичното посещение на офиса на Немечек. Вълнувам се.
  • За толкова години командировки и пътувания така и не оптимизирах багажите си и нося половин ТИР с тениски, вело екипировка, колелото (!!) и други. Тия дни ще сефтосам Софийските околия. Сърбят ме пръстите.
  • По пътя към София минах през Пловдив да заредя с малко въглехидрати на Джумаята – джамия със сладкарска част (?!?) където правят скандални сладки, а кафето се поднася с малка чашка розова вода. Силно препоръчвам на всеки. Този път за норматив сгънах Инстамбулска торта и ашуре плюс задължителното кафе.
  • За 537 км Ситроенчето (с кодово наименование “Сутиена”) даде среден разход от 5.3 л/100 км. Може и да се дължи на факта, че карах като баба, както правя обикновено, who knows.

 

Малко нескопосани телефонни снимки:

28.02.2017 – София ден 2

Днес спахме до късно, после се мотахме в апартамента, почистихме от гостите (нищо счупено и изцапано, баси гостите…) и отидохме в Драг да ми сменят спуканата задна гума (сигурно помните разказа за трите спукани гуми…). Персонала на бул. България 7А си признавам, че е малко странен, но свършиха работа. Скоро смених шините с Fulcrum Racing 7  и имах проблеми със смяната на вътрешната гума та ги помолих те да ми я сменят. Всичко мина бързо (за пръв и последен път давам пари за смяна на гума) и се отправихме към Декатлон за да видим дали мога да си намеря очила, защото  старите ги счупих (тук по-подробна история). И разбира се не намерих, ядосах се и си взех едни за 7 лева да не ме е яд като ги счупя и тях, 2 вътрешни гуми и се отправихме към лифта за хижа Алеко.
Признавам идеята за лифта е дадена от Злати и аз се дърпах по неизвесна дори и за мен причина. За жалост отидохме много късно и ни върнаха. Утре с нови сили ще отидем!

 

За утре освен хижа Алеко ще отидем сигурно и на минерални извори. Дано намеря камера преди това за да снимаме.

27.02.2016 – София ден 1

Както се бяхме разбрали със Злати станахме в 4.30. Аз станах в 4.30. Та – всички багажи бяха приготвени, натоварихме ги в колата и тръгнахме. Ако не бяхме с големия Ситроен нямам идея как бих събрал колелото плюс всичките багажи.
Тръгнахме към София през Бургас. Пътя беше добре, но малко след като се качихме на магистралата падна една отвратителна мъгла, която на моменти беше с видимост под 30 метра. Бях супер изморен и се усетих как ми е време за почивка. Спряхме 1-2 пъти, но не помогна. Накрая се ядосах, отбих и спах 15-тина минути. После с нови сили потеглихме към София.

Настанихме се и започнахме да подготвяме вечерята за гостите. Към осем и половина къщата беше пълна с хора. Говорихме си всякакви неща, като се оказа, че едно от момчетата се занимава сериозно с AI и свири на китара. Като цяло имаше пет програмиста и аз, самотния QA. Не ме набиха, за което съм благодарен.

Беше приятно. Утре ще почиваме ( и реахабилитираме).

16.12.2016 – Недко в Киев

Привет на всички от немногостуденинеособенослънчев Киев.

Тазгодишния тиймбилдинг се проведе в Киев и с колегите в Петък сутринта запалихме самолета към София. Полета ни беше в 8.45. Отидохме 2 часа по-рано с приготвени раници, паспорти и гривни (официалната украинска валута е гривна. На латиница се изписва напълно нелогично като hryvnya, на кирилица е гривня) и заредени батерии. Аз си носих киндъла и реших, че ще е перфектното време за четене. Бях си избрал “Бъдеще” на Бърнард Бекет. Излишно е да казвам, че не прочетох и една страница.
Пихме по едно кафе от Costa за 7.50 лв. и след като ми мина острата болка в сърцето дойде време за check-in. Мина проверката за багажа. Беше малко странно като се наложи да сваля кубинките и колана, но го преживях някак. Тогава за пръв път ме обля облекчението, че махнах дългата брада :)
Взеха ни с един Cobus (специализирано МПС от типа на автобус, но с малко седящи места, предназначен за транспорт на пасажери от терминала към самолета и обратно) и ни закараха до близкопаркиралия Airbus A320, който разполага със 150 до 180 места (180 в най-крайния си супер претъпкан вариант), една пътека и два реда седалки от по общо 6 места.

Аз се паднах в секция А, която по техни дефиниции е най-добра и е най-близко до прозореда. Полета беше доста бърз. Общото ни време във въздуха беше малко над 30 минути, а средната скорост беше около 730 км/ч. Излитането беше бързо и нямаше момент в който да искам да върна кафето. Излитането и кацането по мое мнение бяха малко повече от перфектни (особено кацането). Всъщност полета беше толкова бърз, че стюардесата не можа да раздаде шоколадчетата, които ползват против прилошаване от единия до другия край на палубата :)

Кацнахме в София към 9:20 и до 11:00 трябваше да изчакаме до слеващия полет. Замъкнахме се към терминал 2 с един счупен Cobus, хапнахме набързо по един летищен сандвич, помотахме се малко и минахме към следващия check-in. Тук е мястото да кажа, че летище София е доста по-занемарено от Варненското. Пък и културата нещо не ме обля с желание да прекарам много време там. Първото впечатление като излязохме за да хванем летищния абтобус беше едно едро улично куче и една служителка, която мислихме, че е починала права. Или поне го докара на поглед :)

Издадоха ни билетите, извадих паспорта и се наредихме на опашка от EU към non-EU countries. И още на опашката започнах да се разпакетирам – кубинки, колан, телефон и портмоне + документи и билет и якето. Проверката мина бързо. Дойде време да хващаме самолета. Този беше доста по-малък и събираше между 50 и 80 пасажера. Имаше две колони – от едната страна седалките бяха само по една а от другата – по две. Аз пак се паднах на единична и логично – до прозореца. Набутах си целия багаж, който щеше една раница над мен, изкарах тефтерчето с химикала, power bank-а, телефона и kindle-а сякаш, че ще летим 12 часа и се приготвих за излитане. Този път излитането беше сякаш с малко повече ряз, но пак напълно конфортно. Минахме през Румъния и Молдова, прекосихме повече от половината Уркайна и видяхме р. Днепър от бая високо. По време на пътуването ни сервираха малък брънч, който се състоеше от един сандвич (1/10 по вкус :D) и напитка (безалкохолна!) по избор. Сгънах сандвича, че бях освирепял и се потопих в гледките. Когато се качихме над облаците беше повече от епично. Направих няколко снимки и се потопих в “Бъдеще”-то на Бърнард Бекет.

Кацането пак беше чудесно, слязох и първото мощно разочарование беше факта, че вън си беше направо топло. Предните дни през деня беше около -10, а баш този ден беше -5. И се зачудих защо съм си взел дебелите дрехи и кубинките като можеше и без тях. 4-5 часа по-късно щях да съм благодарен, че са с мен. Кацнахме благополучно и си имахме дори и група по посрещането – няколко наши супер слънчеви колеги. След малко ахо-ихо се насочихме към осигурения ни Mercedes Sprinter и се затътрихме към хотел “Рус”. Имаше прилично задръстване и имах време да разгледам от прозореца малко от Киев.

Киев по последни социологически данни към Юни 2016 г. е с население от малко под 3 милиона човека, което го прави седмия най-населен град в Европа. Кмет на града е Владимир Кличко, а най-ниските температури през Декември са били -32.9 градуса. За това и си носих дебелото яке и кубинките! Но греда. Та – не почувствах Киев като някакъв супер отдалечен град на над 1000 км от Варна, а точно обратното. Все едно си бях почти като у дома. За това говориха следните три много общи черти:

  • Кирилица навсякъде;
  • Пътните знаци и дупките са като нашите;
  • Шофьорите взимат предимства като нашите. Че и повече :)

 

Влязохме в хотел “Рус” и се отправихме към рецепцията. Хотела е три звезди и 20 етажа висок. Партера му беше скандален – shiny and classy. След 15-20 минути чакане на рецепция (бяхме се събрали на куп повечето колеги от офисите извън Киев) се настанихме с Паскал в двадесет и трета стая на седемнадесетия етаж. Асансьорите бяха 6, но много малки (сигурно за да могат да развиват по-висока скорост). Стаята беше за двама, мъничка, но напълно достатъчна. Ударих един бърз душ и се приготвихме за събирането. След като се събрахме всички ни взе същия транспорт и се затътрихме по задръстванията към крайната ни цел – Freedom event hall. Мястото е огромно с малко над 90 маси, на два етажа (като първия е стъпаловиден), сцена и музика на живо. По данни бяхме почти 400 човека. Менюто се състоеше от богато начало с няколко вида салати, последвани от предястие, основно ястие (свинското беше нечовешко направо) и десерт. Сервираше се бяло и червено вино и шампанско.

Вчерта беше много интересна, пълна с нови запознанства и срещи с хора с които си говорим от последните 4 месеца, но така и не сме се виждали.

След като приключи вечерта с част от колегите отидохме в някакъв денонощен китайки (мда…) ресторант и си допихме там. Понеже те явно си нямат някакви разпространени националин бири (като Каменица, Пиринско и т.н. при нас) пих някаква немска, която забравих как се казваше, но беше скандална!

Легнахме към 3.30-4.00, станахме в 6 и в 6.30 пътувахме към летището. Имахме около 40 минут там и обиколихме duty free магазините. Взехме малко сувенири и зачакахме обратния полет.

 

Снимки – скоро.

Недко разказва: Бомба

Историята започва и свършва в София преди няколко години.

Тогава работих в един магазин на Витошка, продавах обувки. Като цяло ежедневието ми беше да обяснявам на 140 килограмови лели, че НЕ НОСЯТ 38 номер и колкото и да им се иска няма как да влязат в тях освен ако не им отрежа 2-3 пръста. Имаше и по-свестни хора, но бяха рядкост. Бях си измислил кодекс – не бях зъл с кифлите в работно време, колкото и да исках да бъда. Като се наложи да им говоря им говорих на косите, които бяха видели повече от мопа в кенефа, а силикона, който преливаше от всякъде успешно се правих, че не го виждам и не ми прави впечатление макар и тайно да ми се искаше да им натисна устната например, докато не изтече всичкия силикон. Ама нейсе.

Та един ден стоя в магазина и вегетирам докато чакам да стане време да си ходя, че с моите щяхме да правим регулярното напиване. Не разбирам какво има против жената. Виждам се с момчетата само четири пъти седмично и говорим за всякакви интересни неща – за претакането на зелето, кой от къде ще вземе материал за ракията на лято и дали Гришата ще закара Никол Шерцингер на прасе в Хасково. Всеки носи по едно шише от лимонада (от 2 литра) от своята ракия (от по-калпавата, че хубавата е за гости) и дегустираме придружени със салам “Камчия” докато поне двама не припаднат. Остатъка всеки си го прибира кой както може и така до следващия път. Бай Генади така живя до 83 години и добре, че го блъсна камион навремето, че не се знае колко още щеше да изсмуче.

Та тъй де – един ден вегетирам в офиса и гледам по едно време една глъч, едно чудо. Показвам се – група униформени евакуират наоколо. Казах си – “Сигурно пак ще снимат филм с Шварценегер и Сталоун и няма как да изтърва да не получа автограф от тях!” Приготвих си късметлийския химикал с който Джъстин Хабер (вратар на ФК “Добруджа”) подписа преди време късметлийската ми тениска, която още не съм прал (да не съм луд да си изпера късмета?). Хващам химикала, слагам го зад ухото, грабвам служебния пакет със семки без сол (по телевизията казаха, че солта е много вредна!), кашираната половинлитровка до препаратите за миене на пода и се втурвам навън готов да посрещна всичкия тоя тестостерон и мускули та да си направим по едно селфи да има с какво да се хваля на момчетата после.

Излизам и хващам един полицай под рамо – викам му:

– “Мой – кога ще видя Рамбо и Терминатора, че искам едно автографче, ръйш ли?”.

Органа на реда ме погледна все едно съм някакъв ненормален и ми вика с бая голяма доза колебание:

– “Ти тук ли работиш?”

– “Ааа” отговарям културно докато бъркам с кибритена клечка в ухото.

-“Хайде затваряй магазина, че …”
В този момент се сещам, че съм си забравил тефтера на който ще получа безценните си автографи (преди години Стоичков отказа да ми се подпише на бицепса и ходих до смесения магазин на леля Тодорка да купя един тефтер, че знае ли се не се ли знае…) и без да изслушам полицая се втурвам в магазина. Минало е малко време докато го намеря и излизам доволен отваряйки половинлитровката. Оглеждам се наляво – никой, надясно – никой, по терасите – никой. Все едно е първи януари и всички лежат по пода преяли с руска салата и сърми докато още дават повторението на Мис Вселена 2015.

Викам си – сигурно са започнали снимки и са разкарали всички. Ще гледам от първите редове! Сядам и отварям семките, ракията и започвам да жуля все едно черния ми дроб е пак на 18 и чакам с нетърпение припомняйки си ключови моменти от Терминатор 1 и 2 и Роки 1, 2 и 3.

След поредния щедър гълток от двойно преварената 54 градусова погледнах в далечината и там… някакъв космонавт се разхожда?!? Помирисах съдържанието на стъкленото шише да не да съм изпил препарата за стъкла (веднъж се случи и няма да ви кажа като дойде време да излиза каква драма беше), но всичко беше точно.

Отивам при него и го прегръщам. Опитвам да разчупя разговора:

– “Брато, знаеш ли, че Силвестър Сталоун е бил порноактьор преди да влезе в Холивуд?”

И го гледам тоя през аквариума – един млад и опулен като бременна котка. Пули се и не може да каже нищо. Гледам го – екипиран нашия със страшен костюм, а камерите са толкова малки, че не ги виждам. Сигурно са някаква нова технология. Убиха се да правят подобрения тия хора.

Поговорих си с него, а той вцепенен – гледа ме и не може да повярва какви интелигентни теми развивам докато чопля семки върху костюма му.

По едно време тоя махна с ръкав лигавите шлюпки от скафандъра си, пораздвижи се малко и ми вика:

-“Б – б – б…”.

Махнах му скафандъра, че нещо май не му беше добре, дадох му да отпие една стабилна глътка от добричката гроздова, което май за малко му спря мозъчната дейност, но после го освести толкова, че да изфъфли

– “Б-б-бомба има бе, тъпанар!”.

Гледам го с присвити, невярващи очи като на добрички циганин – онзи е железен. Не се шегува. Гледам зад мен – на 7-8 метра една оставена чанта. И изведнъж ме осени (като онзи път като бях на мач на Добруджа – Каварна и усетих същото секунда преди нашите да отбележат автогол) – аз съм с голяма рошава коса, брада, шише ракия и чопля семки без да ме е страх от някакви бомби.

Изтръпнах.

Гледам него, той гледа мене и не знаем какво да направим. Явно момчето е от скоро и не се е нагледал на такива като мен.

Аз с поглед празен, като на гупа, той мълчи все едно пил от на цар Киро менте ракията гледаме един – друг, после чантата. Тишината можеше да се разреже с тъп нож. Адреналина можеше да се помирише.

 

Следва продължение.