Tagкомандировка

Довиждане София, Варна – добре дошла

И минаха две седмици в които бях извън Варна. Не помня последните години да съм бил извън Варна за толкова време и това беше добро упражнение.

Ето и малко мои впечатления свързани със София:

  • Културния живот там има огромна разлика от варненския – има опера, концерти (от които и много алтернативни), има няколко театъра;
  • Трафика е ок. Преди ми се струваше, че трафика е убийствен, но с помощта на Google Maps и телефон в ръка се справях много добре пеш и с колата. Транспорта е добре огранизиран и структуриран (освен проклетите трамваи – не мога да свикна да има и още един играч в платното за движение и като карам покрай трамвай продължавам да изтръпвам);
  • Дилектите са много и смесени. Понеже във Варна и Добрич (от където съм родом и живял прилична част от живота си) диалектите са практически еднакви е трудно да приема как всеки втори говори по различен начин. Което пък от своя страна е ок, защото и аз сигурно им звуча странно (особено като кажа, че е патладжан, а не син домат (а историята за чушка vs пипер изобщо няма да я започвам, че може да ям бой :) )). Пък и има много хора от всички краища на страната там и не е изобщо за учудване. Голям град – много хора и от всякъде;
  • Таксиметровите шофьори са измекяри. Точка;
  • Метрото е огромно предимство, а хората си познават града добре;
  • Имат си планина, която е само на няколко километра извън столицата;
  • Чешмяната вода не само, че не струва, ами и има вкус на пестициди и уран взети заедно. Поне водата в хотела беше такава;
  • Парковете са пълни с хора. На втория ми ден в София излязохме с колегите за по бира в парка и нещо ме сви – парка беше пълен с хора – деца, младежи за по биричка на пейката и възрастни хора – всякакви се бяха събрали. И ми припомни едно време като се събирахме на Бункера с метълските тениски и кецовете и как цъкахме хек и пихме биричка. Сега там е пусто…
  • Въздуха е малко странен – първо, че няма почти никакъв вятър (което беше нещо, което ми отне много време за да свикна във Варна) и второ – няма почти никаква влага. Тези две неща ме караха първите 1-2 дни да се чувствам странно и за първи път ми липсваше и морето. Все го приемах за даденост, а то…
  • Заведенията са много и разнообразни, има много бирарии и малки ресторантчета. Отнема време човек да ги обиколи;
  • В зависимост от това къде се намира човек въздуха варира от отвратителен и трудеш за дишане до ок.

 

За две седмици там, извън офиса направих следното:

  • Вървях много и в различни посоки. Всеки ден ми отнемаше около час и половина отиването и прибирането от хотела до офиса и респективно почти не шофирах в града;
  • Срещнах се с приличен брой мои близки хора и изпихме още по-прилично количество бира;
  • Покарах с Велоприключение малко в Тетевенския балкан на изтощителни жеги (имам си вече и аграрен фен, йей…) с хора, които не познавам, но беше супер яко приключение;
  • Със Злати ходихме на Hills of Rock в Пловдив. Чухме Контрол, Epica, Evanescence, Three Days Grace, Immencence, Revaneye, Мерудия. Беше брутално яко!
  • Разходихме се с Вик, Катина и Алек в Люлин планина;
  • Запознах се със супер много нови хора (покрай офиса) и още на втория ден привикнах с тях;
  • Направих първата си презентация новата фирма пред колегите. Говорихме си за performance testing с jMeter (цялото заглавие на презентацията беше jMeter and other strange animals) и беше много яко;
  • За пръв път се спуснах по пързалка, която е между два етажа в офиса. Беше епично;
  • За пръв път бях на масаж (изключая онзи път преди първия ми бревет в който щях да умра от болка и отидох да ме видят и те взеха, че ме оправиха). Беше странно и в офиса;
  • Свалих 2 кг за 2 седмици и бия нов рекорд от 94.5 кг. Не знам дали да се радвам, защото не бяха качествено свалени, а от нередовното ядене  в комбинация с джънк;
  • Изслушах около 80% от нещата на покойния Chris Cornell. Има някои, които чувам за пръв път и смятам, че съм идиот, за това,че не съм ги намерил по-рано.

 

Нещата, които не можах да свърша:

  • И този път мечтата ми да карам на колодрума в Пловдив не се състоя;
  • Не можах да карам с Велосити. Ходенето ми в София съвпадна с няколко други вело събития и свободни хора на практика нямаше;
  • Не можах да карам много или да отида на 5kmrun в София.

 

За офиса ще напиша отделен блог пост.

София, ден 1

Днес към 20 часа пристигнах най-накрая и благополучно в София.

По пътя този път имаше съвсем малко изненади, карах сам и беше леко скучнувато. За сметка на това се случиха следните интересни неща:

  • Начесах черешовата си краста, която се появява по това време всяка година с един кгилограм череши вчера и един днес по пътя. Вече череши не искам да виждам поне за няколко месеца;
  • Докато взимах черешите от едно селце по пътя към София един огромен човек слезе от един не по-малко голям бус и чака за ред. Проблема на това да оставиш МПС без ръчна и на скорост е в това, че на леко наклонени равнини ще тръгне. “Буса тръгна”, казвам. “Ко каза, момче?!?”, “Буса, буса, викам, тръгна”. “Пууу маати, стой тука бе” и хукна да го гони. Не беше много дълго, но си струваше гледката :D
  • Валя ме здрав дъжд, а малко по-късно ме пра и градушка. Трябваше да отбия за 20-тина минути докато спре. Пък и тъкмо беше време за почивка, добре разхлади дъжда. Само мотористите по пътя не знам как се справят в такива моменти;
  • Видях дебелия Хюго (английски късокосмест), който вече дава да бъде милван от простолюдното съсловие (хората) за повече от 12 секунди. Жъна успехи сред котките;
  • Утре ми е първия ден в двуседмичното посещение на офиса на Немечек. Вълнувам се.
  • За толкова години командировки и пътувания така и не оптимизирах багажите си и нося половин ТИР с тениски, вело екипировка, колелото (!!) и други. Тия дни ще сефтосам Софийските околия. Сърбят ме пръстите.
  • По пътя към София минах през Пловдив да заредя с малко въглехидрати на Джумаята – джамия със сладкарска част (?!?) където правят скандални сладки, а кафето се поднася с малка чашка розова вода. Силно препоръчвам на всеки. Този път за норматив сгънах Инстамбулска торта и ашуре плюс задължителното кафе.
  • За 537 км Ситроенчето (с кодово наименование “Сутиена”) даде среден разход от 5.3 л/100 км. Може и да се дължи на факта, че карах като баба, както правя обикновено, who knows.

 

Малко нескопосани телефонни снимки:

Жив съм!

Новините една по една:

  • Жив съм.
  • Смених работата. Да – така се получи, не – нямах проблеми с предишния работодател, да – коректен беше до последно, да – новия за момента е много обещаващ (проект/работодател/условия), да – ще пиша, но по-натам повече и къде;
  • На ръба съм да стана 93 кг. Нещо, което тялото ми не е виждало от няколко години;
  • Тренирам, да. И постигам учудващи резултати. Е – маршрута ми е еднообразен, но пък за сметка на това с почти всяко каране успявам да науча по нещо ново, да си слушам тялото повече, както и велосипеда. Все по-често се случва да доближа 30 км/ч средна скорост за 30 км, а преди няколко дни карах в равна Добруджа (Генерал Тошево – Крушари – Генерал Тошево) като се изкъртих от каране (практически беше ТТ през цялото време) със средна скорост от 29 км/ч за 90 км. Скандално каране беше плюс малко допинг от черешите по пътя;
  • Започнах по-често да бягам – може да е веднъж седмично/на две седмици, но май се очертава тенденция. Скоро направих традиционните 5km run за 5.05 min/km , което беше най-бързото ми бягане до момента. Това не може да се каже обаче за благотворителното бягане, което направих последния уикенд, но пък имаше интересни моменти;
  • Продавам си колелото. Да – ще изневеря на стоманата и Dura-Ace-а, да – сигурно ще мина на карбон, да, да – знам. Ето и линк към обявата. Много се надявам да попадне в ръцете на ценител и да го кара още много километри;
  • Ще съм в София на командировка две седмици така, че който ми чете блога и иска да се видим да пише – ще имам достатъчно време след работа за биричка :) И да – ще си нося колелото и живот и здраве ще покараме с Пешо, Велосити и още сума ти народ. Ще е епично.
  • Днес разбрах каква е разликата между == и === в JS – просто второто сравнява освен по value и по тип.