Следващ епизод на подкаста: Да бъдеш татко

От много, много време искам да напиша, да говоря, да разказвам за това колко е трудно да бъдеш баща, колко е непосилно понякога да се разкъсваш между работата, стария си живот преди бебенцето и вкъщи, да успокояваш бебенце на 3 седмици, 5 месеца или годинка и половина, да те боли като го видиш как него го боли, да се смееш с идиотщините, които правите заедно, да му избираш дрешки, да разбираш какво значи АМ, номера на памперси, мазане с всичките 5 крема и кой за какво е, морки кърпички, ако, много ако, сълзи, да ти се плаче когато разберете, че има температура, да искаш да се застреляш като видиш, че може да му дадеш повече и повече, но да нямаш сили да го направиш.

Когато решихме със Злати, че освен, че искаме и че е време да имаме дете не намерих нито едно място с подредена, сбита информация за това какво ме чака. Неща, които сега са ми common sense трябваше да ги уча когато вече Борко се беше родил, а нещата, които Злати знаеше още и още не мога да ги науча. Не знаех и за следродилната депресия, бърнаута при родителите, за подсичането и за коликите, не знаех и за това как се къпе бебенце на чешма, за това кога, по колко и как трябва да яде и спи, какъв номер обувки носи. И това с времето ме накара да усещам, че колкото и да опитвам не мога да настигна образа на бащата, който искам да бъда. Сега, вече знаейки много от тези неща бих искал да споделя с всички татковци защо понякога ни е по-лесно да носим 4х18″ зимни гуми 600 метра в посока отколкото да се погрижим за час и половина за бебенцето (и не се шегувам за това), за това как да помагаме наистина на майките на нашите деца и за това къде да не пилеем силите си и къде можем да си починем (аз лично няколко дни след като вече изписаха Борко и Злати почти не спах за да ги гледам и да съм нащрек ако някой издаде звук или има нужда от нещо.


Ще се радвам и на вашата гледна точка, мои читатели, за да сметна, че епизода не е само моята ограничена гледна точка, а и такава, която би била нова за мен. Коментарите може да оставяте тук или в страницата на блога във Фейсбук.

Станах татко

Борко на 6 месеца

Минаха месеци преди да се реша да пиша тук, но си заслужаваше.


Повечето близки покрай мен хора научиха доста по-рано, но така и не намерих време и муза за да седна и да напиша за вероятно най-радостното събитие, което ми се е случвало за последните 34 години живот.

На 30.10.2020 г. се роди нашия син – Борис.

И винаги, винаги съм твърдял, че раждалите жени са много повече от “нормалните” хора – събрали са цялата мъдрост и сила на вселената и са я канализирали към нещо малко и прекрасно. Моята съпруга мина през доста изпитания докато роди малкия Борко, но се справи, както обикновено, мъжката и без да се оплаче нито един път.

А Борко е страхотен – от съвсем малък е супер енергичен, усмихва се (а последно време се и смее с глас), започва да разбира от света с всеки изминал ден, в погледа му има повече мъдрост отколкото на повечето хора, които познавам.


Та така де, смятах да пиша километричен разказ, но няма. Вместо това имам идея да говоря за значението на таткото по време на бременноста, раждането и отглеждането, защото ударихме немалко камъни, които не ги пишеше в книгите/блоговете/youtube клиповете.