Skip to content

Category: Книги

1984

Може да има спойлери!

Умът на Оруел е виждал много по-напред отколкото мнозина. Още в края на 40-те години той е предвидил събития и е очертал психологически граници, които днес са ежедневната реалност.

Изграждането на всеки герой – от Уинстън и Джулия до Голдщайн и О’Браян е брилиантно. Оруел показва границите на човека, на любовта и на ума. Показва колко сме зависими, как който контролира бъдещето контролира и миналото, колко човек може да се откъсне от студената обществена машина гъвкава точно колкото се иска да бъде. Оруел вкарва и няколко понятия, които плашат. Например двумисъл и подтискащата идея зад него, контролиращи органи като полиция на мисълта (като идеята за нея е базирана на японската секретна полиция просъществувала цели 64 години, от 1881 до 1945, наричана Kenpeitai, която можела да арестува граждани за непатриотични мисли!).

Мога да пиша много за книгата, но ще оставя на вас да вникнете в мрачния, гнусен свят на Оруел, който понякога показва миниатюрен лъч светлинка, после с ботуша си я премазва.

19.01.2018

Снощи свърших “Хари Потър и Нечистокръвния Принц“. Никога не съм чел по-бързо 550+ страници. Четох сутрин преди работа, в обедната почивка, вечерта и когато имах възможност.
Сега хем искам да изям последната книга, хем не искам да свършва.

 

P.S. 2018 сме, стига съм писал 2017 по постовете! :D

Всяка година по същото време

Преди, когато пишех (един от малкото останали свидетели е този блог) четях много стихове. Обичах да го правя, опитвах се и аз да пиша. И няколко автора си удариха тежкия, нажежен до бяло печат в ума ми. Двама от тях са Дамян Дамянов и Георги Господинов.

Първия обича да бърка толкова на дълбоко в душата и отношенията на хората, че често боли. Втория го прави същото, но с непоправима грация сякаш малко нетипична за българското литературно общество.

Всяка година по същото време си повтарям на ум един стих станал част от “Там където не сме“.

 

Коледа, Груневалд

Георги ГОСПОДИНОВ

 

Оставихме трапезата невдигната, ни чистили, ни мели,
дали са идвали тук снощи нашите умрели,
небето се отваря тази вечер,
ще дойдат гладни, няма да им пречим.
Небето се отваря, дали ще ни намерят,
далеч сме, мястото е друго
(виж пламъкът трепери).
Мястото е друго, но небето не e.
На сутринта ще прекосим през стаята уплашени,
ще мернем крадешком дали са празни чашите
(защото той си падаше).
Дали не липсва нещо от сърмите,
тя толкова обичаше сърми, стафиди…
Дали бих искал да ги видя,
или да си остане тайна, страх…
Свещта е догоряла, чиниите с остатъци по тях…
Вземи си ръкавиците, да си разходим мислите,
да дишаме студа, какво пречистено
небе, пречистен сняг, новородено слънце.
След рождеството всички спят до късно.
Тихо утро, свято утро…
Една жена излиза и отваря пощенската си кутия,
ще трябва да е нещо важно щом е тъй нетърпелива.
Родил се е, ще кажем и отминем,
но не казваме…
Кутията е празна

28.11.2017

Зимата иде, зимата иде крещеше менингита чукайки по вратите на хората.

Тази зима реших, че е крайно време да взема четири нови гуми, че на година правим 20-25000 км, а със стари/втора употреба не става. Преди 2 месеца взех Continental Wintercontact TS860 88T 185/65 R15 и още си чакам снега да падне за да тествам, но при всички положения ще са по-добри от старите (които служиха вярно в нечовешки условия).

 

In other news:

  • Открих JINJER;
  • На 04.12.2017 г. Goodreads мигрират всички API endpointsкъм  HTTPS ony requests (малко закъсняла мярка според мен);
  • От 2 дни в София прехвърча сняг, от днес в Шумен, докато дойде във Варна аз ще съм в София (където дано е натрупало поне малко!);
  • Да си припомним Regression testing model-а;
  • Не си поръчах нищо от черния петък, чакам да видим на emag какви ще са глобите (бяха хванати от няколко отделни човека да надуват цените 2 дни преди черния петък и после да ги “свалят” като пак са по-високи от стандартните);
  • Четвъртия Хари Потър (Огнения бокал) върви доста по-бавно от предните три книги. Шегувахме се тия дни, че миналата година беше годината на Пътеводител на Галаткическия Стопаджия, тази – на Хари Потър. След като минат всичи части ще започна с Глуховски и Оруел да сменим малко жанра;
  • ARP Poisoning Attack and Mitigation Techniques – полезно четиво за ARP poisoning от CISCO;
  • Една полезна лекция от Петър Николов за миграция към HTTPS (което пък е по темата от втора точка :)).

Хиляди Microsoft книги – безплатно

Макар и рядко се случва да пиша за Microsoft днес ми попадна линк от една много тенденциозна статия написана от от Eric Ligman в който обещава, че ще сподели хиляди книги на Microsoft тематика for free.
Линка можете да намерите тук, а книгите, макар и малко изненадващо за мен могат съвсем свободно да се свалят. Тествах с няколко и няма ядове.

Файл с всичките линкове можете да намерите тук, а ако искате да изтеглите всички наведнъж можете да използвате wget (got the irony?) след като изтеглите файла с линковете:
wget -i ligman-books-links.txt

 

Enjoy.

“Яж и тичай” на Скот Юрек

Започвам категория “Книги” в която ще пиша за това, какво съм прочел скоро. И това в повечето случаи ще е copy/paste от моя акаунт в GoodReads, защото не мисля, че си струва да преразказвам какво съм писал там.

И първата книга е “Яж и тичай” на Скот Юрек

 

Няма да лъжа – взех “Яж и тичай” за да науча повече за екстремните натоварвания. Щеше да ми е полезно в колоезденето.

И историята започна скучно – с това как Скот Юрек е бил малък, имал е трудности, как е намерил бягането, бла, бла. После описва някави огромни дистанции (започва със Западни Щати 100 (160 км)) и се чудя защо ги пише тия неща. Търсих тренировъчни програми, идеи и препоръки от нелош атлет (за който не знаех нищо и реших да не търся преди да изчета книгата), но получих съвети за веганството и бях три пъти на път да спра да чета книгата.

После се появява някакво хипи, което се оказа олицетворението за едно истинско мъжко приятелство, изкълчени глезени, счупени пръсти, екшън, ски, а, у. Не гледах сериозно на книгата.

И мина един момент, който дори не разбрах кога беше, когато разбрах, че това не е книга, а душата на Скот написана на хартия. Започнах да разбирам семейните му проблеми и това, че точно те са го калили и научили да стиска зъби когато трябва и когато е нужно да се зъби на всяко безумно предизвикателство.

Това не е наръчник за бягане, нито рецептурник за веган храни (най-дразнещото нещо в книгата, за радост засегнато съвсем леко!), нито нещо като чесане на егото на един състезател.
Това е душата на Скот – едно от най-коравите копелета за които съм чел. След като участва три пъти в Спартатона (която е нещо като маратона, но с дължина 246 км !) го печели ТРИ ПОСЛЕДОВАТЕЛНИ ПЪТИ, тича 160 км с глезен “голям колкото грейпфрут” и печели, рекордьор на САЩ за 24 часовото предизвикателство с 266.01 км и още много нечовешки бягания разбирам, че Скот нито се хвали, нито се опитва да се “овековечи” със собствената си книга. Той иска да покаже на света това, което прави най-добре – да е безумно силен физически и още по-силен психически. И ни показва как го е направил той.

Скот Юрек претърпява няколко лични трагедии, но с действия показва, че човек може да излекува себе си със спорт и с целеустременост.

В последните страници на книгата почти разплака.

Препоръчвам Яж и тичай за всеки, който се занимава със спорт и за всеки, който не. Това е книга, която ще добавя в книги, които бих прочел пак.