Author: Недко

Преди седмица бях поканен от огранизаторите на Europe Code Week Varna да бъда лектор за втори път на формата. Първия път беше преди две години в неприветливата и студена сграда на Стоматологията, но пък залата беше на 100% пълна (около сто човека), което беше и най-голямото ми представяне до момента.

Тазгодишното събитие ще се проведе в далеч по-приветливата обстановка на хотел “Черно Море”, а моята лекция ще започне от 10:00 часа.
Пак ще си говорим за QA, за ученици и струденти, за основните и толкова важни неща, които често се пропускат дори и от хората, които вече са в бранша. Ще си говорим и за това колко е важно да знаем основите на quality assurance без значение дали сме програмисти, мениджъри или каквито и да е било.
Най-накрая ще говоря и за това, че да си добър Quality Assurance трябва да си малко биполярен (в последните 2 лекции буквално ми беше забранено да говоря за това), ще си говорим за хейта в нашия бранш и за още едно-две интересни и рядко споменавани неща.

 

Линк към събитието можете да видите тук и обърнете внимание, че има безплатна регистрация. Аз започвам от 10:00 и ще се радвам да се видим там.

(Пиша този пост преди да съм забравил детайлите. Като излязат официалните снимки ще редактирам поста и ще добавя повече информация, за сега ще е сухо четиво :)

Както писах преди няколко дни участвах в Зеления Маратон в Аладжа Манастир (много близо до Варна). Единствената дуатлонова дисциплина беше от 20 км. горско каране и 10 км бягане.

По-голямата част от маршрута изкарахме с Нора (Злати и тя участва, но с мое старо и много тежко колело и логично се забави повече).
Трака беше много по-лек от предия дуатлон, денивелацията също беше доста по-малка и се справих за час и половина с 440 м положителна денивелация за 20-те км. Имаше една-две инфарктни ситуации, но като цяло мина доста добре.

Финиширахме (чакам 2-3 епични снимки), сложих шортите и хукнахме към десетте километра. Като цяло вървяхме бързо и около 1/3 тичахме, но като цяло усещането беше, че се движихме бързо. За час и половина направихме 230 метра положителна денивелация за десет километра.

И двата финиша беше епичен, Злати беше там и ме чакаше. След това хапнахме набързо, вървяхме на въже, на канго джъмп обувки и стреляхме с лък.

Като цяло усещането беше за по-интензивна тренировка отлкото от самоубийствена мисия като предния път.

 

 

Нямаше как да не споделя и паметните кадри на БНР, които за малко да заколят 5-6 човека с тоя дрон. Та има едноминутно видео и там (0:35 секунда) един идиот вика:
“ДАВАЙ, НОРО, ДАВАЙ, НОРО”.
Това беше на финала на колоезденето и минута преди началото на бягането. Реших да мотивирам малко Нора с която карахме и май ми се получи. Същото беше и на финала на бягането, но явно репортерите са си тръгнали. Беше още по-епично :D

Заглавието си го казва – ще участвам на Зелен маратон 2017 – горско бягане и колоездене.

Предишния ми дуатлон беше изпълнен с нечовешки много емоции, изпитание на духа, тялото и характера. Този път се надявам да е дори по-интересно.
Днес ми предстои да взема един Sprint Apolon от веломагазин Устрем и утре ще го разтъпча малко.

Според прогнозата в Събота уж няма да вали, но като гледам колко е мрачно и ветровито времето навън няма да се учудя ако синоптиците не познаят.

Ако някой ще участва ще пишете тук и може да се организираме. Можете да използвате и услугите на My Event Trips.

Теди ме покани на “Вечер на талантите” за да разкажа малко за моето Голямо каране, а основната тема на вечерта е свободата.

Вечер на талантите беше и първото място в което бяха четени (и то цели два пъти) мои неща. Интересно съвпадение е и че преди три години (20.09.2014) ми беше първото четене там, а същия ден паднах лошо с колелото. Можете да прочетете цялата история в статията ми “Историята на един Недко” среща “Солидарен Център – Варна”.

 

Този път няма да правя сериозна подготовка и план за разказа, а просто ще разкажа какво съм преживял плюс малко снимки и видео. Надявам се да е интересно на всички.

 

Edit – можете да видите видеото от цялото събитие по-долу:

Събуждам се от хотелчето в което бях отседнал от звуци на превъзбудени птички, влак и трополенето на една от десетте ми аларми. Навън слънцето тъкмо се показва и е нечовешки тихо. А, споменах ли петлите, които сякаш се надпяват?

 

Днес маршрута ще е Хисаря – Пловдив. Ако някой има желание да се видим в Пловдив може да пише.

Днес паля колата от хижа Узана към Калофер и оттам Калофер – Карлово – Хисаря и обратно.

За разлика от вчера днес се надявам да направя 100+ км за да компенсирам за вчерашните 70.

 

Още не съм тръгнал. До тук ми отне супер много време по тия завои а и спирах няколко пъти за снимки. Тук колата показва 34 градуса и седнах да хапна нещо докато се разхлади. Надявам се това са в скоро.

 

 

Маршрута е Калофер – Карлово – Сопот – Хисаря – Карлово.

 

Линк към маршрута ми в реално време:

https://www.strava.com/beacon/MfsUkJNJeq2

 

 

Снощи приспах в близост до Казанлък, а днес маршрута ми ще е до язовир Копринка и околията. А взех, че изкарах до Копринка доста бързо и не ми остана нищо друго освен да преизпълня плана си и да се подложа на онова многочасово мъчение – чиста проба нечовешка болка и огромно каляване на духа и характера – изкачването на връх Шипка. Това го направих вече веднъж на трети Март и се бях зарекъл повече да не припарвам до там с колело, но ето, че съм тук, отново. Малко снимки от Копринка : След бруталното изкачване на връх Шипка за награда освен неприлично епичните гледки намерих и тази малки приятелчета да се продават по пътя на връщане. BTW струваха общо 4 кинта. Чувствам се веганизиран. Довечера ще поправя и това.

След като приключих с карането реших да се поразходя из Казанлък. Страхотен град. Има доста хора, супер много колоездачи, архитектурата му е красива. Намерих си и кафе в което се забих за да търся къде да преспя, че след 2 дни сън в колата сигурно съм изградил ароматен щит срещу диви животни.

(намерете грешката)

(рядко човек може да намери обява написана на пишеща машинина :))

(сладкарница Ивет – скандално кафе и набурсучен персонал)

След кратко търсене се оказа, че минимума, който намерих беше едно хотелче за 30 кинта.

Намерих една страхотна алтернатива в лицето на хижа Узана. Едно безкрайно красиво място почти до географския център на България с хубави хижари, които ме настаниха и нагостиха срещу общо 15 кинта. Изкъпах се и рая слезе на земята. Излязох да погледам огромния звездоброй и си легнах.

 

 

Можете да гледате в реално време и къде съм с този линк – https://www.strava.com/beacon/2RmbrUtA9zl