Часът е малко преди 12 вечерта, тъкмо ще си лягам и гледам, че във ФБ имаше една (ЕДНА!) новина, че Falling in Reverse имали нова песен и нещо за Corey Tyler (Slipknot) и Serj Tanakian (SOAD). Но чакай малко. В едно изречение? Явно писането на YAML-и и билдването на .md (не питайте) днес ми е дошло в повече. Търся – излиза. Joseph.

И понеже съм аутист нека си поговорим за песента, защото първо, че няма да ѝ се разминат поне 50 слушания и второ – нека си поговорим за музиката, чувството, което изпитвам аз докато я слушам и всичко около нея.

Започваме с кинематографичната вселена на Ronnie Radke (Falling in Reverse) с “нормалните” за клиповете му ефекти. Добро начало, чудим се дали ще ни се кара към средата или ще е по-баладична.

Идва момента в който самолета пада и 35 секунди след началото на клипа усещаме първия преход дяволски добре изпълнен със звука на турбините на падащия самолет. И Рони започва блестящо с опенинга и настойката за това, че това ще ми бъде песента за тренировки идните седмици. Много ми харесват различните настроения около 0:42 секунда където не е просто рапиране или да се метне с ушите напред в рев.

Ето до на 0:53 как сменя стила със своя и показва какво ще очакваме до края. Музиката също сменя посоката. Ах, обичам го тоя Радке, деба.

Клипа се подчинява на абсурдните закони на Радке вселената, но това не ми действа дразнещо, даже напротив.

И идва жестоооооокия преход когато Радке излиза от асансьора иииииии на 2:06 ни посреща нашия стар приятел с дредовете, човека, който ревах с цяло гърло когато видях на живо в Пловдив, Кори Тейлър. Прехода е нечовешки як.

Радке изревава с пълно гърло – “I’m not afraid to die” и следваща сцена, непонятна и напълно изненадваща като жена без цици сложила от онези магически сутиени за които разбираме много по-късно и изобщо не навреме, отплеснах се, идва и самия Сердж Танакиан. До този момент двата монумента на нашето детство не са имали нито един съвместен проект.

От твърди китари, дисторжъни и рев настроението се сменя (но учудващо плавно?) с лириката на Сердж напълва душата с тъга, говорейки за геноцид и война с неговия безкрайно разпознаваем глас смесващ меланхонията на цял един народ с тежкото звучене.

Трета минута и великолепието е пълно – Радке, Кори и Сердж пеят заедно. Усещането е странно, като на онези mashups навремето, но това звучи някак правилно.

Искам да отхапя бюрото. Китарите и барабаните след това не вдигат на 5см от земята.

Радке надгражда себе си в последните секунди от клипа и изпразва няколко пъти дробовете в неповторимата музика и рифове на Falling in Reverse.

Краят е подобаващ. Сигурно е трудно да бъдеш себе си покрай титаните на метъла, но Радке се справя отлично.


Сигурно тук е момента да спомена за влеченията си покрай Falling in Reverse и по-точно Popular Monster и Watch the world burn на които изкарах с оклелото почти 700 км за 68 часа през 2024 г. Бяха неотлъчен мой приятел през всичките възможни настроения през които минах докато изкарах маршрута на Дунав Ултра 2024.

Nota bene – може би си заслужаваше да спомена и за Arsenal – изненадващото парче на Slipknot, което изобщо не се прие добре от средите, но ще ви го спестя.