Не съм писал от много време, ще ме прощавате. Следва стандартния braindump.

Днес идвам да напиша, че беше страхотен ден. Видях се с приятел от детството, който дойде в България от Япония заедно с жена си и детето си. Беше страхотна среща за която се приготвих предварително. Малките неща са важни като например това да добавим -сан към името ѝ или -чан към името на дъщеря им. Хапнахме, разходихме се и пихме хубаво кафе.
Бях излязал от 9 и малко от нас за да им взема подаръци. Ще споделя ако се чудите какво да подарите в подобен случай:

  1. За нея – Шал с народни шевици (от магазините под Fullmax Варна) + картичка и шоколад с лавандула (от някакъв био магазин)
  2. За него – хубаво вино от Casavino + картичка (с малко простотия на нея)
  3. За малката – хубава книга с български приказки (от Сиела, но честно казано илюстрациите не бяха топ, ако намеря такава с хубави илюстрации ще взема една за Борко и Оги) – (малката е на 3 и говори японски, разбира английски и се справя с българския, абсолютна машинка)

Стана около 1700 и като приключихме срещата реших да бягам до колата в писъци от страх да не срещна живо същество, което да познавам, защото макар и страхотно толкова много разговори, особено на английски, са изтощителни. И минавам през хотел Черно Море се сетих, че днес е Варна Конф 2026 та отидох да ги видя. Там съответно видях 7-8 познати лица + основната причина този блог да съществува – крокодила., чух lightning talk-овете, които бяха страхотни, взех си 2 тениски за да подкрепя каузата и с тихи писъци хукнах към колата, че ме дърпаха да ходя на афтърпарти, което със сигурност би ме приключило. На 20 метра от колата срещнах приятели с които поговорихме малко докато фронталния ми кортекс приключваше земния си път.
Влязох в колата, заключих се и след 2 кратки разговора със семейството не съм си отворил устата! Сега ми трябва една работна седмица да мълча като издънен политик, но пък утре си взимам обратно децата до края на другата седмица с които на драго сърце бих обсъждал важни неща като например въпроса на Огито от миналата седмица когато ме попита – “Тати, рибите имат ли сянка?”. Великолепния детски мозък, който и мен ме кара да се замисля понякога.

Дори не вечерях и реших да си легна в 2200. Е – пиша този пост в 01:25 докато пуснах един AWS support ticket, логнах малко време от миналата седмица, направих 2 EPIC-а и 20-тина тикета, една архитектурна диаграма и сега честно казано не ми се спи, пък и съм доволен от себе си.

И в хаотичния формат на braindump-а споделям още нещо интересно – Виктор от моя екип в Немечек ми показа своя AI workflow и ми помогна да си сетъпна MCP към Jira, Obisdian и GitHub и сега мога да кажа на моя AI нещо като – “Виж последния ми PR със статус closed, вземи данните от него и ги сложи като коментар в съответния тикет (който е в името на PR-а или в summary-то му) и ми напиши summary в daily note-а на Obsidian“. От тук вече е въпрос на въображение какво мога да направя с тези интеграции.

И още нещо – Крокодила спомена в lightning talk-а си за FOSDEM и богу тази година бих се пуснал там, както и пак на OpenFest. И двете са ми еталон за събтия.


Алсо този пост беше написан под любимия ми концерт на P.I.F. (може би и един от любимите ми концерти изобщо):

Поздрав със “Сам”, но и всички останали. Няма слабо.

Мисля, че е време да сложа EOF на поста и да си лягам, че е 01:32.

Мда.

EOF.