Е – най-накрая го постигнах. С ръка на сърцето мога да кажа, че съм в най-лошата форма в живота си.
И не преувеличавам – на медикаменти за кръвно и пулс съм от много време, бях на ръба на инсулиновата резистентност (бях, но не съм си правил скоро изследвания), ментално съм до никъде. Единственото, което имам са децата и съответно хвърлям всичката си енергия там.
А това е смазващо. Особено като си дойдат при мен и видя понякога каква деградация е било и се отчайвам от всичко. Нямам думи да опиша колко жестоко разочарован съм от себе си, от златина, от света и живота си като цяло.
Нямам абсолютно никакво желание да продължавам напред в каквото и да е отношение. Никакво.
11/05/2026 at 23:43
Are you alright, man?
16/05/2026 at 01:14
Some days are better than others, buddy.
16/05/2026 at 23:25
Тъпо е да кажа стегни се, ама стегни се.
ИР имат почти всички, за кръвното … разходки по час дневно след работа и час преди работа ако не помага+ 7 часа сън. За месец ще се оправиш – млад си.
Има и за кого да мислиш, Cheer up.