Е – най-накрая го постигнах. С ръка на сърцето мога да кажа, че съм в най-лошата форма в живота си.

И не преувеличавам – на медикаменти за кръвно и пулс съм от много време, бях на ръба на инсулиновата резистентност (бях, но не съм си правил скоро изследвания), ментално съм до никъде. Единственото, което имам са децата и съответно хвърлям всичката си енергия там.

А това е смазващо. Особено като си дойдат при мен и видя понякога каква деградация е било и се отчайвам от всичко. Нямам думи да опиша колко жестоко разочарован съм от себе си, от златина, от света и живота си като цяло.

Нямам абсолютно никакво желание да продължавам напред в каквото и да е отношение. Никакво.