Часът е малко преди 03. Градът е притихнал и само лудите, влюбените и изгубените са будни.

Стоя и си мисля за самотата, за ситуацията си и просто не мога да се отпусна и да заспя. Децата са в другата стая, спинкат си сладичко. Днес денят с тях беше повече от отличен. Даже стигна времето да пийнем по нещо в Кубо (да се разбира два сока и едно еспресо).
И все пак онази част от мен, която цял живот е ходила да задоволява нуждите на хората до мен стои празна. А тази празнота носи отровата на чувствеността, самотата и чувството за дълбоко отчаяние.
Сигурно съвсем скоро ще започна пак да пиша. Последния път мисля, че пак подобно състояние на духа ме подтикна да нося онова черно тефтерче и химикал постоянно в себе си.

In other, brighter news си счупих рекорда по изслушани книги тази година – цели 70! За това ще пиша в отделен пост.

П.С. и да – за clever heads да кажа, че не съм прочел 1,19785717e100 книги, а 70 с пунктуационния знак ! накрая. Хехе.