От Сряда съм в София и спането по хотели не ми се отразява добре, ама никак. Снощи и онзи ден се събуждах през половин час, нищо, че снощи люснахме по 1-2 бирички със Сашо, мой колега. Не е за мен тази работа май.
Днес съм сам в стаята на девопсите и е сравнително спокойно. Копая по един terraform и уча нови неща почти постоянно.
И днес почти не слушах музика. Вчера със Сашо говорихме бая за музика и той като почитател на по-твърдата музика разказа за много свои приключения и докато се прибера, а и в хотела въртях някакви по-тежки неща.
Днес обаче съм на Чоплин и точно сега ми резнира много добре с вътрешното ми аз. Ето една интерпретация на Bruce Liu (не тоя с каратето, другия):
С уважително добро качество.
А докато пиша за класическа музика и качество просто няма шанс да не спомена и моите любими лелички, които разцепват всички мивки (целия канал е с такова великолепно качество:
Дайте им шанс, изкарайте си хубавите слушалки, затворете очи и си позволете да се зареете в музика писана 1725 година. Колкото повече ги слушам толкова повече се удивлявам колко много инструменти мога да различа и колко твоа ми обогатява цялосното преживяване и разбиране за музиката.
Leave a Reply