Един татко Недко разказва

Днес изпратихме Ники Йорданова – великолепен човек, усмихнах и сърцат. Много мислих дали да отида да ѝ кажа последно сбогом просто защото имам много травми по тези поводи, но се реших. Цяла седмица го мислих и така.

Видях приятели и познати с които не се бях виждал от години, поплакахме заедно, после изпратихме Ники. Беше сърцераздирателно, беше жестоко да гледаш как децата ѝ, майка ѝ я изпращат за последно сбогом.

Ники за мен ще си остане един от най-слънчевите хора, които познавам. С нея, Фло, Владо и компания сме си прекарвали неведнъж страхотно и ще запаза този спомен за лекота, смях и простото чувство да се чувстваш на място с други хора в себе си колкото се може по-дълго.

Сбогом, момиче.

Волно или не се сещам и за Нели, която изгубихме преди 9 години, която също като Ники беше бисер сред мръсотия и пош.

Сещам се и за баба, за дядо, за Явор, за Дидко и за още хора, които съм изгубил през годините. А те, както казват, си заминават истински само когато ги забравим. Аз нямам такова намерение.

Остава – Виновен

Виновен
Виновен съм,
Не дадох на сърцето ти
Смисъл силно да тупти
Войни навън
Не искам пистолет, а
Всичко пак да е както беше преди
Свободен съм
Боли, но знам, че ще стане по- лесно, а може би
Може би всичко пак ще е интересно
И може би
Любовен сън
Танцувам в бързо темпо
Събуждам се, но пак боли
Представям си, както пее Ленън
Че всичко пак е както преди
Свободен съм
Боли, но знам, че ще стане по- лесно, а може би
Може би всичко пак ще е интересно
Виновен съм
Боли, но знам, че ще стане по- леко, а може би
Може би всичко пак ще е интересно
И може би ще сме свободни, свободни.

Днес е деня на тангото. Предвид факта, че имам цяла категория от статии за танго в блога следва да заключим, че бих го празнувал и бих написал нещо по темата.
Може би, но не и сега. Тези дни. Междувременно правя dump от песните, които са ми отражение на настроението ми:

(великолепен филм)

(великолепен Ленард Коен)

Питали ли сте се кога сте си направили Google акаунта? Не? Нормално. Но не и за аутист като мен. Тези неща са ми интересни и ми беше много любопитно да видя дали има някакъв лесен начин да проверя кога съм си направил моя.

Е, има, с няколко условия.

1. Отивате в https://takeout.google.com/ където можете да видите цялата информация, която Гугъл има за вас;
2. Давате Deselect all и после избирате само Google Account
3. Чакате няколко минути и ще получите репорта си на мейла, търсим файл [вашиямейл].SubscriberInfo.html и оттам намираме Created On полето
4. Чувствате се стар.

Моя акаунт е направен на 24 Август 2009 или има няма 16 години. Още 2 години и ще може да гласува.

Вашите акаунти кога са направени?

Сутрин. DevOps-а на 8 кафета бори счупен деплоймънт от 4:30 сутринта, масата е покрита с вафли, пепел от цигари, преместил е кафемашината на бюрото си, а тяпочти не спира да прави от черното злато.

Накрая нашия човек, преди да получи лек аневмизъм и да го транспортират до някоя болница се присеща и прави най-доброто си изплъзване в живота – слага за 4xx и 5xx грешки страницата на cloudflare –> https://github.com/donlon/cloudflare-error-page

Клиентите, които чакат на опашка да пазаруват от магазина, който е долу от веченезнамколковреме вече не псуват всичките роднини на въпросния, а пренасочват вселенската си ярост към Cloudflare. Честно ли е? Не. Етично ли е? Also не. Върши ли работа? Вероятно пак не.

Май трябва да направя един TedX talk с повече съвети по темата.

Копирано от моя LinkedIn, който напоследък ми стана facebook.

След извесно прекъсване продължавам темата с нещото, което ми е може би най-времеотнемащо – готвенето.

Този път нямам почти нищо ново, пак бяха основно спагети, ризото от близко ресторантче, много салата и печено пиле от Лидл.

Докато писах това ми светна, че има нещо ново и то е, че намерих пъдпъдъци и реших, че ще е забавно да ги приготвим с децата. Те са от нещата, които или оставят травма завинаги или забавни спомени.

Е, и двамата не се трогнаха като ги видяха (4 в тарелката), но беше удобен момент да поговорим за различните породи при животните – някои са огромни (като пуйките), други – малки (като пъдпъдъците). Докато ги готвихме си говорихме за това и за животните като цяло (например защо някои птици не могат да летят). Беше повече образователно отколкото нахранващо в крайна сметка :D

Пъдръпъдиците се готвят лесно:

1. Чистим малките косъмчета (аз след като махнах големите използвах една сладкарска горелка за да махна и власинките от тях)
2. Правим си кашичка от масло, което разтапяме, слагаме малко сол, малко червен (сладък!) пипер и други подправки ако децата обичат
3. Гледаме да омажем повече със сместта, защото тези много близки братовчеди до мравките (както казаха децата) нямат много мазнинка и рискуваме да ги пресушим
4. Готвих на еърграйъра на 180 градуса за 15-тина минути (тук не ми вярвайте на сляпо, защото проверявах често и това води го девиации в температурата при готвене

С пъдпъдъците направих и гладко картофено пюре, което ми се получи за пръв път. Там рецептата е:

1. Варим картофите
2. Масло (стоплено до течно състояние)
3. Мляко (топло)
4. Малко сол

После мачкаме с каквото имаме и сме готови. Получи се много добре и съответно децата за вечеря ми изядоха салатата и всеки – по една тарелка детски кремвирши. Аз сгънах по-голямата част от пернатите.

Но пък не сължавявам. Това уча децата – че трябва да опитат, но не ги карам да ядат на всяка цена. Сега знам, че такова птиче не харесват (но пък харесват пилешкото).

Само 2-3 седмици след последните глобални проблеми с cloudflare преди малко API-то на CF падна. И то падна много.

Този пост беше за LinkedIn, нооооо познайте – и той е с internal server error :D Както и perplexity и още 19.5% от ЦЕЛИЯ интернет. Це-ли-я. Ц-Е-Л-И-Я. Трудно е да се прави архитектура на толкова критична система.

По дяволите, до преди 2 седмици беше Юли месец!

Но за друго пиша. Сутринта влизам в офиса, пускам лаптопа и … курец. Зарежда, мига 2 пъти power led-а, но дотам. Лаптопа е Lenovo p16s.
Оказа се, че при thermal protection (това ми е тезата) има таван на температурата, който ако бъде ударен се спира сам и после трябва специална процедура преди да може да търгне наново.
Та на гърба му има едно маааааалка душпица колкото за SIM tool/кламер. Задържа се десет секунди при извадено захранване и нещата се оправят.

След това пуснах един power report да видя дали батерията не е понесла щети, но всичко изглежда добре:

powercfg /batteryreport

Вчера 1/3 от деня ми мина в дебъгване защо не ми тръгва един pipeline, който прави aws auth. Е, оказа се, че както и си мислих, съм абсолютно пълен идиот:

{
    "Version": "2012-10-17",
    "Statement": [
        {
            "Effect": "Allow",
            "Principal": {
                "Federated": "arn:aws:iam::xxxxxxxxxxxx:oidc-provider/token.actions.githubusercontent.com"
            },
            "Action": "sts:AssumeRoleWithWebIdentity",
            "Condition": {
                "StringEquals": {
                    "token.actions.githubusercontent.com:aud": "sts.amazonaws.com"
                },
                "StringLike": {
                    "token.actions.githubusercontent.com:sub": "repo:[REDACTED]/repo-name-1:*"
                }
            }
        }
    ]
}

Проблема беше, че викам от друго репо този pipeline (да речем, че се казва repo-name-2). Решението беше:

                    "token.actions.githubusercontent.com:sub": "repo:[REDACTED]/repo-name-*:*"

Може да бъде малко permissive, но в моя случай репото е частно плюс това са само две, които отговарят на условието – repo-name-1 и repo-name-2.

Тук ще бъде презентацията, не бъдете нетърпеливи. До тогава има пица и бира.

Enjoy.

Както обещах – пускам презентацията с линковете вътре.

Малко обратна връзка от моя страна.

Първо – организацията беше ТОП – Вельо ми писа дали искам да говоря на AUG и аз се съгласих, но забавих доста отговора си (blame on me). След това машината се задейства, всичко беше изпипано, а на деня на лекцията имахме залата в софийския офис, която е чиста и спретната, столчетата вече бяха наредени, техниката – готова.
Хората, които дойдоха бяха суууупер – повечето бяха devops хора, но имаше и от други браншове.

Организацията беше безупречна.

Лекцията мина ОК от моя страна, но същинското забавление започна след това. Толкова ангажирана група хора отдавна не бях срещал. Говорихме си от последните outage на Cloudflare (ето този) до скалиранена redis, криви бъгове (споменах в лекцията за онзи в който Steam направиха rm -rf / на потребителска машина (ето тук)), а Илиан, който дойде специално да ме види (за което съм му адски благодарен) сподели своя опит с един крив бъг с timestamps и влязохме в доста техническа дълбочина.

Та събитието беше супер, хората бяха много ок, а мястото – топ.

Имаше и бира и пици, едната колежка си беше докарала децата (и трябваше да си цензурирам малко) и пързалката, която скоро пак заработи беше използвана по предназначение.