E, обещах Зона 3, но се оказа, че е много трудно за мен да не се мятам като бясна кокошка по баирите нагоре. Отстрани сигурно съм комична картинка, но се чувствах добре през част от карането. Особено по баира на с. Оброчище, който е 4.6 км със средна денивелация от 4.5% при температура от почти 30 градуса си беше приключение. Всъщност беше забавно, наистина. Бях с мислите си, което беше много важно за мен. Малко тишина, концентрация, фокус върху малките неща – сега ще карам до този стълб, после до следващия, сега ще вдигна скоростта с 5-6 км/ч за идните два стълба, после ще седна, после пак. Имах вътрешна динамика, която ме върна във времето в което карах повече и фокуса ми беше железен. Сега, почти 26 минути катерих проклетия баир и да ви кажа не се оплаквам – беше приятно. Навръщане минах през Балчик, през КАТ Балчик, оттам през кафе Интелигент (на което се заклевам следващия път като минавам оттам да седна да изпия 2-3 кафета там). Та подминавам го и си викам – ебати, какво ми става, едвам въртя, а ми остават 35 км. някъде до нас, гледам Гармина – аз карам на 10% наклон :D
Та си минах през всичките баири после – в с. Кранево и моите любими два обратни завоя, после този на Златни Пясъци, после километричното и бързо спускане към Константин и Елена.
Прибрах се, изпил 4 бидона (4х750мл) и хапнал малко (пакет желирани червеи (да живеят Харибо!), кен фанта, двойно еспресо, едно барче), оправих се набързо и тръгнах към нас, но беше такава жега, че после бая време ми бяха потни веждите :D
Ще видим как ще е идното каране.
Strava link – here