August 2025

06.08.2025

Вчера направихме поредния страхотен разговор с Мишо – мой колега от Tinqin. Той е по средата (или към края по-скоро) на downsizing на оборудването си. Нещо, което се каня и аз да направя от вече не знам колко време.

Имам си инвентарен списък с това какво имам и имам идея какво да правя, пусто време и мотивация ме спират много често да се захвана. Имам и милиони неща преди това да свърша – малки ремонти, които ми бъркат във фронталния лоб всеки път като видя нещо счупено или неработещо като хората.

Освен това, понеже съм почитател на web.archive.org, прегледах блога на Мишо и как то изглеждал преди години и видях списък с други блогове, което беше много модерно навремето – “Вижте другите блогъри какво пишат”. Разгледах някои от тях и както това винаги става – ми стана тъжно, защото доста голяма част от тях вече са мъртви (с изтекли домейни), а тези, които още живеят нямат ново съдържание от години. Много ми се иска моя блог да не стане такъв.

05.08.2025

Пак една от ония нощи, които ти взимат душата.

Днес прекарахме един великолепен ден с децата (миналата и тази седмица са при мен), водих ги на плаж, забавлявахме се, гушкахме се, кикотихме се. Изкъпах и двамата с една бутилка от 1л вода да им махна пясъка, имаше хубава вечеря, къпане, книжки. После Борко ме погледна в очите и каза – “Тати, когато съм при мама ти много ми липсваш. Пет дни са малко, искам повече при теб, не искам да ми липсваш”. Това ме пречупи (за пореден път).

Преди няколко дни усетих, че пак ще е трудна вечер и се качих на тренажора няколко дни след падането. Хора, въртях точно един час, това беше просто брутално. И не можах да приключа тренировката си даже. Часът е около 01:30, аз треперя над колелото, пот се стича от мен целия и ми се реве. Дори и след това и 20 минутното киснене в студена вана (правя експерименти със себе си) пак се въртях и заспах сигурно в 04:00.

Животът е отрватителен за всеки, но най-нечестното е когато на нас ни е гадно да правим гадно на хората, които обичаме. И толкова се старая да не предам кофти настроението си на децата …

Освен това съм opening lecturer на dev.bg all in one, което е нещо невероятно. Имам поне 15 страници А4 със записки, които са готови за презентация, повече от половин година ги мислих и все пак се чувствам абсолютно неподготвен и като абсолютен провал.

И понеже е блог ще впиша и намеренията си за уикенда за да се чувствам, че съм го казал на някого. Бих опитал да изкарам 300 км., но не съм сигурен дали ще имам времето, защото къщата също има нужда от ремонти и поддръжка. Ако не стане – 200 са ок по добре познатата права – Балчик – Вама Веке – Балчик (плюс баирите на Балчик на връщане).

Ако някой иска да ходи на dev.bg събитието да драсне един ред – имам отстъпка като лектор.