September 2024

25.09.2024

Ден пореден в София.

Вчера се видяхме с хората с които обсъждахме и се фокусирахме цяла година за Дунав Ултра – Краси и Иван.

Срещата беше глътка свеж въздух – много приятна компания, много интересни неща си споделихме и за велосипедите и за плановете занапред кой какво смята да кара и да прави и други неща.

Да речем, че шанса пак да стартираме заедно на Дунав Ултра 2025 не е нулев.

Освен другото се уговорихме с Пешо с който за пръв път отидохме на Дунав Ултра през 2018 г. и я изкарахме в рекордното за нас време от 48 часа. За това е и една от най-четените истории в блога – Мина Дунав Ултра 2018. Отплеснах се. Та се уговорихме с буквално едно изречение, че догодина освен, че ще се срещнем на старта на Дунав Ултра и ще сме екип. Както през 2018. Ще видим как ще ни се отразят седемте години на резултатите.

23.09.2024

Почти полунощ е, а аз стоя и какво правя вместо да си лягам, защото утре ще летя към София? Познахте – сменям си 2FA клиента. Понякога се чудя защо си го пречинявам. :D
А защо ще летя до София? Еми защото в края на седмицата е QA: Challenge Accepted и аз ще говоря там за четвърти (!!!) път. Честно казано съм малко горд от факта.

За какво ще си говорим ще попитате?

Ще си говорим за това как ми мина моя кариерен път от QA към DevOps и дали е страшно да смениш цялата професия от Senior QA към Junior DevOps на 32. Абе ще е яко. Ако четете това и ме видите на конференцията минете да кажете едно “Здрасти”. Ще се зарадвам.

13.09.2024 – книги

Да, ще има писание (писаниЯ даже) за Дунав Ултра. Мина, успях да финиширам. Повече – във Фейсбук и в LinkedIn.

Та, основах една групичка в офиса за книжни плъхове и си пишем ъпдейтите там + коментираме книги, обсъждаме всичко свързано с тях. Та не бях писал отдавна и реших да ги ъпдейтна, ще го постна и тук ако на някой му е интересно:

  • Диана Габалдон – в капана на времето, том {1,2} – не. Просто не. Исторически роман с някакво пътуване във времето, осноено всичко е насочено към Джейми – голям шотландец, но дотам. Само ебане и сечене има и то в много, много лошо качество написани. Много. Не препоръчвам.
  • Марио Пузо – Умират глупаците. Великолепна класика, написана изящно и много, много добре. Разказва за зависимостта от хазарта, за писането, за няколко човешки живота и за живота като цяло. Ако ви се чете нещо зряло – това го препоръчвам.
  • Елена Зелена Бърдарова – Селски туризъм – някъде около 2/5, писана от човек, който мисли, че може да пише, но всъщност, изненада, не може. Не.
  • Аз, ваксинаторът – любимия ми български писател в последно време – Стоян Николов – Торлака, пише на серевозападен и е супер забавен. Не очаквайте литературна висота, но шегите и атмосферата са супер.
  • Дейвид Балдачи – Част от секундата, Перфекният удар, Шестият са си мъжки чиклит – ФБР агенти, президенти, кой кого застрелял, кой кого намушкал, като цяло пише добре и го слушам с удоволствие (макар, че не може да се сравнява с Лии Чайлд!)
  • Ларш Кеплер – Свидетел на огъня, Хипнотизаторът, Договорът Паганини са жестоки (всъщност са мъж и жена зад псевдонима). Жесток психологически трилър и поредна част от поредицата за детектив Юна Лина. Препоръчвам силно (макар, че в определени моменти са малко грубички с кръвта и описанията)
  • Георги Бърдаров – За петата ракия (намерете разказа, беше най-четения в нашия интеренет до преди няколко години) – великолепен и майсторски разказ на Бърдаров за човешкото, за ракията, за забравените хора по най-крайните села на България, за враждите и прошките. Много, много препоръчвам.
  • Иво Иванов – Хроника на болката. Знам, че щях да рева на нея, но не очаквах това да стане още на първите 5 страници. Започнах я във втори ден на Дунав Ултра карайки между Никопол и Тутракан, стартирайки на километър 230 и финиширайки на километър 460, , изслушах я за няколко часа. Историите са толкова човешки (не само спортни, има дори (втората история)и за един от най-любимите ми изпълнители – Ленард Коен), че са пронизителни. Разказва за параолимпийци, за постижения извън това, което аз разбирам за екстремно, за отношения и човечност, която е извън възможното. Ако ще четете една книга тази година нека това е тази.
  • Георги Господинов – Градинаря и смъртта – на страница 10 съм и съм трогнат. Говори се, че това е може би върхът на писането на Господинов. Всичко е дълбоко, ошлайфано и поднесено на онези многото чинии, вилици и лъжици, които не знаете откъде да подхванете. Та да – нямам търпение да я изчета поне един път.

Линк към моя GoodReads.

10.09.2024

Ха, uptime robot ми светна, че сайта е бил долу през вечерта със супер информативното съобщение – “There has been a critical error on this website”. Любопитно, но се оказа, че го е счупил един google plugin, който не възнамерявам да връщам обратно.

Набързо за white screen of death и стъпките за дебъгване:

  1. Проверка на това колко свободно място на диска и в RAM паметта имаме:
marvinator@marvin $ free -m
total used free shared buff/cache available
Mem: 1967 1752 66 64 368 214
marvinator@marvin $ df -h
Filesystem Size Used Avail Use% Mounted on
/dev/vda1 25G 18G 6.1G 74% /
/dev/vda15 124M 12M 113M 10% /boot/efi

Тук виждаме, че място на диска има, но имаме само 66MB свободна рам. Рестартирах нормалните виновници и по-точно MariaDB и php-fpm:

marvinator@marvin $ systemctl restart mariadb.service
marvinator@marvin $ systemctl restart php8.2-fpm.service

Да видим колко памет имаме освободена:

marvinator@marvin $ free -m
total used free shared buff/cache available
Mem: 1967 738 990 55 450 1229

Така е по-добре, от 66MB към 738MB. Това не е перманентно решение и ще трябва да си оптимизирам малко сървисите, но за сега – толкова.

2. Това не помогна да се реши проблема така, че отиваме в логовете на nginx (които взимаме от /etc/nginx/conf.d/{default}.conf) ей така (ако файла се казва default.com):

marvinator@marvin / $ cat /etc/nginx/conf.d/default.conf | grep "error.log"
error_log /var/log/nginx/nedko.info.error.log;

Правим един tail и с него гледаме какво се случва във файла след като refresh-нем страницата и ето го зайчето:

marvinator@marvin / $ tail -f /var/log/nginx/default.error.log

2024/09/10 07:58:14 [error] 2704424#2704424: *2661604 Failed to open stream: No such file or directory in /xxx/xxx/wp-content/plugins/google-site-kit/includes/loader.php on line 62;

Вероятно е минал някакъв ъпдейт, който е потрошил плъгина и оттам WordPress е изпаднал в паника. Решението ми беше да преместя или изтрия директорията от plugins и така да позволя на WordPress да си се зареди правилно.

Takeaways:

  1. Трябва да повече оптимизирам сървисите, които имам и да спра тези, които не използвам
  2. Трябва да спра (вече е направено) автоматичните ъпдейти на плъгините. Бях пуснал само тях преди време (без ъпдейт на WordPress core), но беше въпрос на време нещо да се наака
  3. Безплатния tier на UptimeRobot за веченезнамкойпът си върши работата чудесно.

26.08.2024 – pre Дунав Ултра

Последните дни освен децата, Ansible и билдове ми е в главата и колезденето. Отдавам му много повече тежест около Дунав Ултра и искам да бъда подготвен.

Тази година пак колоезденето ми е скромно по редица причини, но ето малко цифри за последната година:

Брой активностиОбщо километри за годинатаСредна дистанция за тренировкаНай-дълго каранеОбщо изгорени калорииОбщо изкачванеСредна скорост на всички карания
431150 км27 км173 км300008933 m19,4 км/ч

Това достатъчно ли е? Абсолютно не. Иронично, но Дунав Ултра е почти 700 км или ще бъде колосалните 64.29% от общия ми обем километри за годината, а да не говорим за изкачването. Там изкачванията на Дунав Ултра ще покрият 40.85% от общия ми обем баири за годината. Тук в моя защита мога да кажа, че в Добрич и околията, които обитавам към момента, няма ЕДНО нормално изкачване. Вчера ходих до Балчик за да катеря.

EDIT – мислих да пиша дълга статия за мотивацията и всичко, което ме дърпа напред, но ще оставя това за “Мина Дунав Ултра 2024”.