26.04.2023 – мигрена
Изоставам със задачките в офиса, Борко беше болничък онзи ден, Оги се събуди няколко пъти през нощта на същата вечер (обикновено го прави веднъж и Злати го обслужва) и тъкмо като си помислих, че серията вече е приключила днес за пръв път от бая месеци мигрената дойде, удари ме като чук по главата и си замина. Но преди да си замине беше майката си тракало.
Моята мигрена идва спорадично, обикновено като ми се насъберат много неща (негативни, стрес, такива) и ме прави фоточувствителен, тоест светлината през нормален ден ми прогаря зениците (или поне така се усеща). Виждам нещо като overexposure във фотографията. Това се нарича аура и изглежда по подобен начин. Като цяло е отвратиелно усещане, което често е много крайно и някои повръщат от болка, други припадат. Радвам се, че моята не е от тези най-гадните, но пак не е приятно.
Та си стоя в тъмния офис, Mac-а е на почти тъмен екран, другите монитори са изключени и най-малкия шум ме дразни.
И понеже асфалтират улицата пред офиса първо дойде една машина да изкърти стария асфалт, после дойде друга да положи чакъл, после един валяк мина. Лаптопа ми трепери от машините, а аз искам да имам една торба тротил.
бтв днес експериментирах и пих преди да съм на път да пукна МИГ-400, който сякаш ми помогна. Не знам дали е от него или просто беше лек пристъп.
Излизам в обедна да си взема кафе, да дослушам последната книга на Торлака и после ако не ми е минало ще заколя една коза пред офиса в пентаграма.