О вие, величествени люде. С това реших да започна и започнах!
Понякога гледам как хората стигат до моя блог и когато видя ключовите думи понякога ми трябват два аналгина и кофичка кисело мляко за да разсеят мигрената, която ме напада. Вече съм споменавал и преди в далеч по-подробен анализ, но всеки път ме напушва на смях ей това търсене:
Как се е справил горкия човек, как е стигнал от гугъл до моя блог … неведоми са пътищата …
Ужас с новата ваксина. Прочетете!
Днес се ваксинирахме със Златина и искам да споделя отвратителния experience от цялата ситуация. Пиша думите с треперещи вече ръце, очите ми са пълни (както и аз де).
Днес дойде ред да се ваксинираме срещу Covid-19 и започна ужаса. Първо – колата цялата беше мега мръсна и си изцапах дънките, после Борко малко поплака, но беше ок, после не можах да намеря къде да паркирам и се въртях като контрольор в БДЖ, докато паркирам, докато отидем до поликлиниката …
После се наложи да говорим с рандом жена с дете за общи неща и беше доста неудобно.
После ни ваксинираха – всичко мина леко, нямаме оплаквания.
После докато се приберем си изцапах обувките, после трябваше да нося малко вода в нас…
Та така де, пазете се!
Написано на 26.02.2021 г.
Това е един от онези моменти в които знаеш, че света няма да дочака да дойде астероида или глобалното затопляне да ни приключи, а май ще е по-скоро.
Днес Русия обяви война на Украйна.
Нещо, което не очаквах, честно казано. Предполагах, че е чесане на езици, после заплахи и санкции и накрая, когато анексираха ДНР и ЛНР и изпратиха войски там беше вече ясно, че война ще има до дни.
Явно и в България пропагандата си е свършила работата, защото мненията са доста полярни и хора, които живеят от 20-22 години пламенно обясняват как това е нещо страхотно без да са живели (както и аз) във война. Всъщност последната война в Европа е била преди 70 години, тоест дядо вече е бил на над 20 когато е приключила. Никога не ни е разказвал за това време, но ужасите и последиците, които е чул/видял биха обърнали мнението на повечето internet warriors, вероятно. Или не.
Дано всичко това приключи много бързо, защото потенциала да стане много, много грозно за много кратко време е огромен.
Георги Господинов го каза чудесно в свой пост:
Дотук ли стигнахме… Да тръгва война в Европа, да върнем бомбоубежищата в употреба, бомбоубежищата… Да напълним с кръв онова, което мислехме за история и литература. Понеже се занимавах дълго с миналото и подобни неща в един роман – никоя война с миналото и за миналото не е спечелена. Никоя война изобщо не може да бъде спечелена. Войната е срив в човешкото време, срив в човешкото изобщо. Путин поиска да върне Европа първо преди 1997-а, после преди разпада на ссср от 1989, а всъщност е искал да стигне до 1939. Винаги ли ще сме в навечерието на 1939-а? Дори часът на атаката е същият като на 1 септември. Кога едно всекидневие става (пак) история… И защо – след всичко, което вече е било. Някъде не разказахме добре. Защото много хора още харесват диктатори, тук включително.
И какво да кажа на дъщеря си довечера, след като всяка нощ й обещавах, че война няма да има.
георги господинов
Откакто започна пандемията срещите ми с хора се ограничи основно до семейство и изключително, изключително рядко с приятели (за мое съжаление…). Та уговаряхме се с Теди и Ели, мои колежки от преди години да се видим, а в същото време други мои колеги от друга фирма – Васето и Денис писаха (с тях имахме традиция да се виждаме по веднъж месечно). И стана така, че четвъртък беше ден за срещи.
Времето беше екстра, разходихме се до едни епични дюнери, след велите опити на 2-3 гларуса да облажат пуснах идеята да отидем за Коста, ходихме, върнахме се и като цяло беше много приятно.
Вечерта след работа отидох до Златната Овца и се видях с моите двамата и беше доста приятно също. От няколко месеца бях намалил алкохола доста и след 4-5 бири там настроението беше повишено значително :D На прибиране решихме с Васето да отидем да ударим една последна (обикновено най-голямата грешка) и отидохме в Баръ където Сашо ми вика – “Бат Недко, затворихме” (което си беше баш така). Излизаме и Васил ме гледа значително учуден и вика – “Баси щом барманите те знаят…” :D
Та не е лошо човек да се види с приятели от време на време.
МЕГА случайно се сблъсках пак с Керана и космонавтите. Слушал съм единствено “Силна слабост”, но Спотифай ми ги предложи онзиден и останах като застрелян. За пръв път чух “Цех за сънища” и по средата на първото ми слушане очите ми вече се бяха ококорили.
Текста е особен, което е първото нещо, което ми хареса в песента – разказва история, но не клиширано, а все едно говори на приятел (няма да ви спойлвам). Керана пее добре, много добре, но как цитира (narrate-ва?) не е истина. Просто толкова добре си играе с гласа, толкова добре си мени темпото според текста, че направо завиждам за това колко е добра. Космонавтите от своя страна са добри, саксофониста влиза толкова мазно, че като я слушам за фон понякога се усещам по средата на солото му и ме облива едно чувство все едно съм някъде на топло и безопасно място и всичко около мен е огряно от жълтата светлина на залязващото слънце.
Сънят, моят приятел, който никога не идва, най-добрият ми приятел, който никога не виждам, някого, с когото споделих живот на половина, сега прекарвам тази половина да проклинам. Теб, затова че съм зависимa от теб, проклинам теб, затова че, виж ме, мисля пак за теб проклинам теб, затова че пак не мога да заспя, повярвай ми, опитвала съм хиляди неща. Ако трябва да съм честна, мислех да те заменя, да се откъсна, с жалката потребност да се разделя, но единственото жалко нещо се оказах аз, защото жалък си щом се залъгваш и си вярваш сам. Хей... Всъщност чух, че имаш брат, но приятел ли си с него място нямаш в този свят, бил обсебващ, винаги непредвидим, а случило ли се, така че с него се сближим, той не пускал, не предлагал път назад, не прощавал грешки, затова ме достраша и реших да си остана пак безсънна през нощта, безсънна, но свободна... И да те чакам (4) Откакто спря да идваш, разполагам с много време, седя и си те чакам, разни мисли ме обземат. Може би си си намерил най-накрая половинка и с мене да се срещаш не си заслужава рискът. Тя не ме харесва, но това е много ясно, то аз не се харесвам, камо ли пък тя внезапно, но от теб... от теб очаквах друго, не очаквах, че ще ме зарежеш в мрака толкоз грубо, все пак, няма да те взема, няма да те задържа, не искам да те имам, няма да те променя, Искам просто да говорим, да ти чуя пак гласа, да чуя своя как на теб разказва просто ей така... Помниш ли, как обсъждахме деня и заедно с нощта, като в цех за сънища, разбърквахме истории, разменяхме слова, получавайки се някакви супер смахнати неща, които ще забравим, щом с теб се разделим, но сянката от спомена им, ще стои, зарита, дълбоко в подсъзнанието ми, за да ми дава сили... И да те чакам (4) И аз те чакам, хей (2) И аз те чакам, чакам, чакам, чакам И аз те чакам, хей Чакам те Аз те чакам... чакам... чакам те.