Последните дни ме измъчваше чувство, че изтървам нещо и не мога да се сетя какво е то. Имах чувството, че имам някакъв час или ангажимент за мен или за децата, но така и не ми светна докато днес отваряйки си Spotify не ми светна рандом песен на Карлос Гардел. Тогава ме стегна, че за пръв път от последните вече може би станаха десетина години забравих за световния ден на танго.
Няма да пиша пак по 5000 думи лични разкази свързани с танго, но един ден, когато вече дойде време да си ходя от този свят (споко, не планирам да е скоро) и правя примирена ретроспекция на това от какви парчета съм бил сиздаден и оформен едно от тях ще е танго.
Оставам тук своите 250 малки парченца музика, която помня ритъм по ритъм с паузите и с “раз, два, три, четири, раз, да три четири”. Както и с моментите в които пулса ми замръзва присещайки се някога, когато бях на сцена и съм танцувал на тези мелодии.