Часът е някъде около 1 сутринта и слушам Димо от ПИФ.
Скоро се срещнах случайно с Гери, която ми беше sister in crime когато Димо идваше на концерти във Варна. Тя ме запозна с мееега много хора и двамата имаме супер много спомени от там.
Нещо се случи и минаха много години преди да се засечем случайно отново. Припомнихме си Димо и с удоволствие установих, че и за двама ни страстта към неговата музика изобщо не е намаляла (както да речем беше навремето с изпълнители, които като приключат по една или друга причина просто биват забравени).
Хубаво е човек да си спомня за минали неща (понякога). А на ПИФ им помня всяка дума от песните с паузите и акустичните варианти.
Ех, Димо, жалко, че така те загубихме.
Edit – май ще е добра идея да подготвя един плейлист с най-доброто за мен от ПИФ има неща, които съм забравил като например Понякога.