Вчера писах малко за музика и днес ми попадна случайно (или не) едно велико изпълнение – на Guthrie Govan на концерт на Ханс Цимер.

Гърти (?) свири на извънземно ниво, но това Ханс Цимер, един от най-великите живи композитори да си остави целия оркестър и да дойде да те слуша е едно ниво над най-високото възможно.

Гърти за точно две минути разказва история, но как разказва за бога – въвлича ни здраво, без да пита, и главозамайва в неговите орнаменти, бързина и великопелен, извънземен стил. А Ханц Цимер отстрани стои с усмивката на горд баща и го виждаме как не е на работа, а душата му си е намерила едно комфортно столче, седнала е там и се наслаждава с цялото си същество.

Представям ви едно от най-великите сола от последните 20 години: