Part 1 – Варна – Otopeni

Чаках този момент прекалено дълго време, още откакто ми одобриха talk-а на BelTech. Е, по стара традиция не можах да спя повече от час и половина, ококорих се окончателно в 03:00 и реших, че е време да се кача в колата. Голям кеф е да карам Маздата, но богу – Waze ме накара да заобиколя Букурещ доста в периферията му и минах сигурно през 20 села – каруци, ученици, колоездачи, кучета и котки ми минаха пред колата създавайки онова чудесно чувство на привързаност (not) към околния свят.

Тъй де – летището в Отопени е малко, но със сигурност е по-добро от варненското. Или поне обслужва повече линии. Да видим как ще е в Мюнхен, където ще чеша кайсиите малко под 2 часа и после – предпоследна стъпка – Дъблин. От там скачам на автобус и след 2 часа съм в Белфаст.

Този логистичен кючек ми изпи нервите последно време и добре, че не се свеня да използвам фирмени ресурси писах на колежката, която се занимава с booking-и и ми даде няколко много полезно съвета. Иначе щях да съм обречен.

А да – да живее кофеина – 5 къси еспресо шота удавени в 80 гр. мляко осигуриха непривичен ентусиазъм в моите ерозирали вени. Сега кълва едно капучино с 3 шота и вероятно малко преди да излетим аз ще съм хукнал пеш към Мюнхен. Да видим.

Кацаме БЕЗ аплодисменти и менчета с вода в Мюнхен. Гейта отваря след 5-10 минути и аз решавам да се разходя малко. Докато си намеря гейта мина половин час и вървях сигурно 1.5 км. Летището не е като във Варна :D Супер чисто, служителите бяха любезни, а цялото летище беше супер тихо и подредено, без някой да си е пуснал Кондьо на високоговорителя. Беше супер яко, макар и за кратко.

После познатата схема – гейтове, тътрене по опашките, настаняване. Самолета беше а320neo и беше малко по-малък, но все пак – комфортен. Полета мина в блеене, спане с отворена уста (нямало е до сега полет в който да не заспя с отворена уста …), подготвяне за презентацията утре и слушане на аудиокнига (Хелън Фийлдс – Мъжът от сенките).

Предпоследна спирка – Дъблин. Aircoach са страхотни – позволиха ми да пътувам с по-ранния автобус от моята регистрация, а сега пътувам към Белфаст където след 20 минутна разходка ше се съберем с останалите лектори и организатори на официална вечеря. Дано не стане като ISTA 2019 където с Янчо и куп готини хора така се направихме, че на другия ден исках да се заровя в някой детски пясъчник и да пукна.