На тренажора съм от 45 минути въртейки познатите интервали – няколко минути загрявка и след това 5 минути в червеното, после 5 минути въртене в зона 1 и така 5 пъти.
Васът е точно 0:25, аз съм се заклел пред себе си, че ще съм в добра форма за Дунав Ултра 2025 и въртя на тренажора. Пот се стича на вадички, краката горят, усещам познатото изтръпване на ръцете – усеща се като нежна паяжинка и след час не си усещаме пръстите.
Минали са 45 минути от началото на тренировката, но главата ми не се е изпразнила както обикновено. Онзи в мен още спи. Остават 10 минути.
Пулсът ми вече е в червено, краката ми леко треперят.
Остават пет минути.
Ето го. Мдам. Винаги, винаги към края идва моя така нужен букет от адреналин и хормони, които да събудят най-първичното в мен, да ми изпразнят главата и да кажат – “Днес ще се мре”.
Остават 2 минути.
Ето я дозата, която търсих последните 58 минути. Краката ми се изпълват с енергия, гърдите с топлина, а ръцете хващат с всичка сила кормилото.
Остават десет секунди.
Девет.
Осем.
Моето dies Irae идва.
Седем.
Шест.
Вдишване, изпъване и ето ги 700-те вата в педалите.
Пет секунди. Усещат се като 5 минути.
Четири секунди. 700 вата, консистентно. Усещат се като 10 минути.
Три секунди. 700 вата. Усещат се като 20 минути.
Две секунди. 700 вата, без отклонение. Седемстотин, хора. Се-дем-сто-тин. Усещат се като половин час.
Една секунда. 700 вата. Очите ми са пълни с пот, не издържам и извиквам пронизително. Краката ми горят. Ръцете ми треперят. Пред очите ми е почти черно.
Финал.
Поглеждам Garmin Connect и се пуля докато се опитвам да си поема въздух. PR при първите шест дисциплини:
| 1 sec | 1112w |
| 2 sec | 1101w |
| 5 sec | 1093w |
| 10 sec | 1027w |
| 20 sec | 899w |
| 30 sec | 631w |
Хиляда сто и дванадесет вата.
Краката ми треперят. Дописвам този литературен бъркоч и влизам да се изкъпя. И да мисля върху цифрите. И върху това наистина ли съм толкова зле? И това след работен ден, дълги срещи в полунощ.
Leave a Reply